/Поглед.инфо/ Чета за 91 осъдени за корупция в Румъния само за месец (декември м.г.) на фона на символичните резултати в България и ме обхваща едно абсолютно неправилно, незряло, реакционно и асоциално чувство. Ще се опитам да го разшифровам със следните разсъждения:
Много ми е съмнително това постоянно набиване в главите ни откъде ли не, отвън и отвътре, че най-големият ни проблем е корупцията,
Че борбата с нея е истинското мерило за обществен прогрес.
Че успешната борба (каквото и да означава това) ще прекърши гръбнака на бедността у нас.
Ама много ми е съмнително и ме тласка към конспиративни разсъждения.
С хиперболизирането на темата “корупция” май не остава обществена енергия, дори елементарно желание, да се разчепкат проблеми като:
- ограбването на България чрез концесионните договори;
. износът на капитали от прословутите чуждестранни инвеститори;
- абсолютно очевидното подценяване на заплащането на труда у нас;
- данъчната система, с която се обслужват интересите на една тънка прослойка богати и прочие и прочие.
Истинските причини за българската направо загадъчна бедност на мнозинството хора се натискат в мрака на обществения информационен, коментарен и аналитичен вакуум.
Цял живот не можах да се отърва от назадничавите си чувства и мисли.
Орисия.