/Поглед.инфо/ „Интересува ме съдбата на тези хора, които са задържани, и не искам моето мнение да се отразява. Това каза в „Студио БГНЕС” лидерът на ДСБ Радан Кънев във връзка със задържането на Асен Генов и още петима за боядисването на паметника пред БСП. „Това, което се правеше например на Паметника на съветската армия, ми харесваше – обясни той. – Откакто съм адвокат, не бих участвал, но като по-млад бих участвал в такова нещо. Няма никаква причина полицията да ги задържа, те трябва да им снемат обяснения и след това да ги пуснат. Това е надуване на мускули на българската полиция. Арестите са пълни, затворите са празни, каза Кънев. Той посочи, че във всяка европейска държава това са нормални неща. „София е пълна с графити например“, посочи Кънев.

- Накъде върви Реформаторският блок? „Зелените“ дадоха пресконференция, на която казаха, че никога не са смятали да се коалират с партиите от Реформаторския блок и участват в него само за да свалят правителството на Орешарски. Има ли проблем с целостта на Реформаторския блок?

- Много отдавна с официално становище „Зелените“ казаха, че не участват в Реформаторския блок с цел да се явяват на избори заедно с останалите партии. Самият аз най-малко в три или четири публични участия съм казвал, че най-вероятно е „Зелените“ да не бъдат част от предизборна коалиция с Реформаторския блок. Лидери на други партии също са го подчертавали. В този смисъл няма новина в това събитие. Продължава да е възможно и да бъдем заедно в коалиция. Ако първите избори са европейски или европейски и парламентарни, това е почти невъзможно

- Това ли е окончателният вариант на Реформаторския блок? Доколкото знам, той все още няма юридическа форма…

- Юридическата форма е наистина болезнен въпрос. В България не съществува друга юридическа форма освен единна политическа партия, чийто политически устав е заложен в закона, и коалиция, съществуваща всичко на всичко 45 дена преди избори. Не може да има коалиция преди това. Такава единна политическа коалиция е забранена!

Когато вече има предизборна кампания, ние можем да се регистрираме като коалиция. Сега правим крачки да подпишем все пак коалиционно споразумение – тоест да кажем на избирателите, че ще се явяваме на избори заедно.

- Заради „Зелените“ помислих, че и ДСБ, и „България на гражданите” ще се явят отделно, но при това положение ми се струва безсмислено.

- На теория е възможно. Всеки има шансовете и възможността да се самоубива политически. Но когато го прави няколко пъти…

- Защо едни партии влязоха в този Реформаторски блок, а други – като вашия предизборен коалиционен партньор „Българския демократичен форум” не? Кой направи селекцията от партии, които влязоха вътре?

- Първите пет партии се събраха с поредица телефонни разговори буквално в рамките на няколко часа – в разгара на първите дни на протеста срещу избора на Делян Пеевски. Селекцията се приписва на мен. Може би това е близо до истината, но в никакъв случай не съм седнал в един кабинет и да кажа: „Това ще бъде Реформаторският блок!“.

Нещата бяха доста стихийни. Имахме очаквания, че ще можем да запазим някои коалиционни формати, които се явиха на избори. Тоест ние с БДФ да участваме в блока, СДС заедно с „Обединените земеделци” да участват. Това не се получи. Тъй като в момента работим на принципа на консенсуса – всички решения взимаме с общо съгласие, именно така стигнахме до извода, че докато не се изгради политическа коалиция с нейните органи, по-нататъшното разширяване става неразумно.

- Защо искате предсрочни избори, след като няма да можете да управлявате, влизайки в парламента, ако изборите са утре? Това го казват всички социологически агенции, на които аз вярвам с много големи резерви, но истината е тази.

- Със съответните резерви и ние вярваме на това, което виждаме по телевизията в социологическите сондажи. Ние искаме избори искрено и веднага, защото в момента това правителство и това мнозинство не могат да управляват. А България има въпиюща нужда от управление. Има нужда от поредица тежки мерки, които трябва да се вземат.

Да не говорим за големите реформи, които трябва да се направят. Че сегашният парламент не може да извърши сериозни реформи, е очевидно от нощта на изборите – при основен баланс 120 на 120 депутати беше ясно, че това не е Народното събрание, което ще направи големите промени. Има нужда обаче от ежедневни тежки политически решения, което не и нито по силите, нито по доверието, нито по компетентността на сегашното мнозинство.

- Каква е разликата между сега и управлението на Бойко Борисов, когото ОДС подкрепи в началото и за когото гласувахте като премиер?

- Борисов влезе в управлението с конституционно мнозинство. Това е неговата огромна отговорност пред българската общественост. През първата година на управлението си той имаше подкрепата на 160 народни представители – можеше да променя Конституцията, а не направи нищо такова. В името на самостоятелното управление той разруши конституционното мнозинство, за да стигне на финала да управлява с купени депутати – което за него, изглежда, беше много приемливо. Явно такъв му е начинът на мислене. Стигна се до срив на доверието, но при дадените обстоятелства това е съвсем обяснимо.

- Защо обаче го подкрепихте тогава? Вашият лайтмотив днес е „борба срещу мафията“, нали така? През 2007 г. ДСБ излезе с декларация в НС и обяви Борисов за олицетворение на срастването на мафията с държавата, а по-късно гласува това олицетворение да управлява. Как коментирате това? И как така не се разграничавате от ГЕРБ, подкрепяйки протестиращите?

- Съвместни действия с ГЕРБ сега не правим. В отношенията с Борисов се допускаха поредица от грешки. Аз също съм допускал грешки. Ние виждаме система от грешки в този контакт. Може би защото твърде дълго много хора бяха подвластни на харизмата на Борисов и постоянните му изборни успехи затвърждаваха Стокхолмски синдром в отношението към него. Всички проблеми с ГЕРБ за мен лично, като политически лидер, отпаднаха в момента, в който престанах да мисля в погрешните парадигми. Борисов не е центърът на вселената, около него нищо не се върти. В България всичко се върти около беззаконието.

- Но Борисов беше олицетворение, поставено на върха с гласовете на десните избиратели. Много от десните избиратели му повярваха. Въпросът е по-дълбок – за това въобще възможна ли е разумна десница, при положение че тя е била в колаборация с този режим. Това е нещо като да си признавал Живков, да си бил дълго време живковист и след това да станеш демократ за една нощ.

- Не бих направил чак такъв паралел. Не съм склонен да рисувам управлението на ГЕРБ в крайно черни краски, управлението на Борисов беше политически провал с отделни изолирани успехи в икономическата сфера, дължащи се на отделни хора.

- Да не би да защитавате Трайчо Трайков, който сега е в Реформаторския блок?

- Не, не защитавам Трайчо Трайков. Той беше отстранен точно когато се опита да свърши нещо полезно. Говоря за Томислав Дончев, примерно – защото управлението на европроектите стана по-бързо и по-прозрачно, когато той влезе в правителството. Това съм го чувал от хора с от 300 до 30 000 месечен доход. А това е много показателно, защото е лесно да бъдеш слуга на богатите и те много да те харесват. Но когато това е за сметка на всички останали, ти не си добър министър.

При всяко положение в управлението на ГЕРБ има две неща, които тежат на двете блюда на везната. Едното е огромните компромиси, които бяха направени и с мафията, и с руските интереси, и със самата социалистическа партия в много моменти. От другата страна е мотивацията на голяма част от избирателите, която беше за промяна.

Много хора и втори път гласуваха за ГЕРБ, като си мислеха, че това е начинът за промяна. А тези, които днес управляват, се опитват да кажат: „Тези хора не са прави“. Още известно време подобно управление и страшно много хора ще започнат да говорят за Борисовото управление в положителен смисъл.

- Доста спорен е моментът – протестите, които подкрепяте, не се радват на особено голям успех. Вие сте едно огромно малцинство, което се разпада. Защо, ако имате такава енергия, не поведете повече хора навън?

- Всички протести от 90-а година досега са имали своите пикови моменти и моменти на доста малко присъствие. Като цяло всичко в България беше по-масово – населението ни беше с 2 милиона по-масово. Най-младата част от населението, която може да се очаква да участва в протестите, на практика е намаляла наполовина.

- Но България е управлявана предимно от млади хора в последните години. Филип Димитров беше най-младият човек, с царя дойдоха изключително много млади хора отвън. Въобще младите хора направиха доста поразии.

- Темата за младите хора ми е любима, но в момента говорим за протестите, а там младостта е предимство. Въпреки че виждам как активни участници в протестите от 90-а година сега се превръщат в ядро на софийския протест.

- Това не е ли протест на хората, останали без политическо представителство? Един опит да се върне седесарският романтичен дух?

- Има две неща, които в никакъв случай не можем да пренебрегнем. Едното е изключителната за българските нрави напоследък масовост на първите протести. И то на много поред. Имаше и един период на ускорено нарастване, за да се стигне до участие, което не сме виждали от 90-те години.

Другото нещо е продължителността на протеста, която е уникална. За да имаш такава устойчивост, ти имаш сериозен гръб отзад в обществото. Неслучайно младите хора в началото на протестите отделиха три часа да напишат на Орлов мост кой от кой град е – за да прекършат тази лъжа, че това е софийски протест, противопоставен на провинцията. Сигурен съм, че техните родители не са били против техния протест.

- Сигурно. Прави ми впечатление, че защитавате протестите без критичност. Също без критичност казвате, че това управление е най-лошото. Вие все пак сте политик от политическа сила, която би трябвало да влиза в управлението. Не мислите ли, че по-балансираното критично говорене би ви помогнало повече? Например никой не отрича, че зад протестите стоят и олигархични кръгове, които искат да се възползват от тях. Имам предвид т.нар. „десни“ от кръга на Иво Прокопиев „Капитал“…

- Не, не. Чакайте сега. Според половината сайтове, които чета, е съвсем очевидно, че стоят и зад мен лично, и зад ръководството на ДСБ, и на Реформаторския блок. Аз не виждам никаква очевидност.

- Аз виждам през президента Плевнелиев, през бившето пресаташе на Марин Райков Ивет Добромирова – хора, които са много активни в самия процес и работят професионално пиарски вътре. Организират събития, плащат доста големи разходи. Това мислите, че не се вижда ли?

- Аз умишлено съм разговарял в детайли, за да бъда подготвен за такива въпроси. Примерно, с Асен, който е арестуван в момента, с когото сме приятели от много години. Става дума за жълти стотинки през цялото време. Протестът няма никаква нужда да го подкрепят олигарси. Не твърдя, че никой не съветва, защото аз не съм „Протестна мрежа“. Контактувам, но не участвам в режисирането на събития за протеста, инвенти и прочие.

- Как си обяснявате факта, че точно медиите, които произлизат от част от олигархията, най-активно показват протестите и преувеличават тяхното значение от новинарска гледна точка?

- Вече толкова дълго продължават протестите, че се превърнаха в елемент на ежедневието, което хората очакват да видят, включително когато са с много малко участници.

- Как си обяснявате, че телевизиите ги отразяват? Че олигархията отразява онези, които се борят срещу олигархията?

- В България понятието „олигархия“ се размахва лесно. Трябва да бъдем малко по-прецизни. В българската политика през последните дванайсетина години възникнаха едни схеми на връзка между бизнес, медии, власт – непрекъснато разрастващи се и ставащи все по-влиятелни, които вече могат да се посочат много ясно.

И по тази причина непрекъснатото пришиване на г-н Прокопиев – дайте да говорим с имена – и на неговите два малотиражни, иначе интересни вестници към многомилиардни групи, които имат непосредствено участие в законодателната и изпълнителната власт днес, ми се струва пресилено. Може да е бил в подобно положение, но това е било преди много време.

- Тези хора работят за икономиката, създават брутен вътрешен продукт, работни места. Ако вие утре сте министър-председател, как с този език и с това громене на мафията ще се справите със задачата си?

- До 2009 година най-обичайното, което човек можеше да чуе в личен разговор, беше: „Какво като управляват мафиоти, при положение че цените на имотите се вдигат и заплатите са високи“. И моят избирателен район Варна изглеждаше чудесно. Това е заблуда, в която са живели много общества – да гледат на очевидна мафия, на очевидни олигарси – хора, които съчетават икономическата и политическата власт – като на нещо полезно, което създава продукт.

Обществото винаги създава продукт, въпросът е дали той е узурпиран от малцина или не. Узурпацията от малцина винаги води до бедност и най-вече до убиване на инициативата. Във Варна парадоксално - морски пристанищен град, хората преди години престанаха да създават бизнес. Започнаха да ходят в Добрич и в Шумен.

- Кой им е виновен? Сами са си виновни…

- Да, с трайния си политически избор да не отхвърлят олигархията, защото тя създавала работни места и т.н. Винаги и само хора създават и работните места, и брутния вътрешен продукт. И ако някой бандит ги е яхнал, това не го прави по-ценен от другите. Напротив. А дали властта в демократични условия може да се пребори с мафията, е предмет на научните разработки на няколко стотици много големи мозъци.

- Ние тук говорихме много за Иво Прокопиев, но не говорихме за Пеевски. Да не би да се вслушвате в г-н Костов да не се фокусирате толкова върху това? Как тълкувате вие това послание на Иван Костов?

- За мене то не беше изненада. Не трябва да се персонализират прекалено много нещата. Емоционалният реформаторски градус не трябва да става радикален и винаги трябва да се предлагат конкретни работещи решения. Аз съм спорил с г-н Костов по много въпроси. Например не смятам, че от висотата на 3% обществено доверие хората слушат твоите решения. Забелязвал съм как решенията се размиват в пространството.

Широката публика не желае да слуша чисто експертни послания и не вярва, че много малка партия може да даде решения. По тази причина моят възглед в момента и на цялото ново ръководство на ДСБ е, че трябва да даваме ясните послания, а не книгата с експертните стъпки, които са необходими. Има начини за борба с мафията в демократични условия. Никой от тях не е гарантирано успешен и в различните успешни държави са минавали различни варианти.

- Вътре в ДСБ ви натискат, че сте сключили съюз с Меглена Кунева, а по-широк кръг избиратели ви подозират, имате двойствено отношение към ГЕРБ. И това ви капсулира на тези 7%?

- Очевидно това са трудните въпроси. Специално за мен в последните седмици нещата станаха много по-лесни. А виждам, че това е така и за хората, с които общувам. Внимателно следя страниците в социалните мрежи, поведението на управляващите в България е съвкупна лудост, която ги е хванала и няма намерение да ги пуска очевидно. За първи път в най-новата българска политика отношението към Европа е като някаква разделителна линия. От едната страна стоят едновременно БСП и Борисов, които се надпреварват да се харесат на „Атака”.

- Да, за мораториума за земята…

- Не е само за земята. Трупат се отчайващи примери. А от другата страна се оказва Реформаторският блок, който, понеже не се яви заедно на избори, сега го няма в парламента. Нека го кажа съвсем просто – ние нямаме проевопейска политическа сила в парламента, защото не сме се явили на избори заедно с Кунева. Ами това е цената!

- Нека кажем така: Синята коалиция бе коалиция на оцеляващите. Влязоха в парламента, стопиха се и се разпаднаха. Не е ли Реформаторският блок този римейк – познат филм, който пак ще ви докара донякъде и след това пак ще се разпаднете, защото няма ясна идентификация. Вие се събрахте набързо вкупом заради протестите.

- Синята коалиция се разпадна и после се стопи. От първия си ден в парламента тя показа, че не е проект с общо бъдеще. За мен беше ясно в самото начало, че това върви на развала. Направихме огромно усилие да се явим на местните избори ДСБ и СДС заедно – с централна регистрация. Когато това се отхвърли, за мен всичко беше ясно – местни избори, неуспех за обща президентска кандидатура, коалиции в последния миг.

Въобще този срам на лятото през 2011-а изпрати всички ни извън парламента. Нищо изненадващо, но първо беше нежеланието да вървим към общ политически субект. Затова сега в България на гражданите има много хора от СДС и ДСП. Хора, които са преживели този провал, са навсякъде в Реформаторския блок. Всички си говорим, че първата грешка, която не трябва да допуснем, е да правим коалиция, която да изглежда като Синята коалиция – нещо там скрепено, с двама съпредседатели…

- Синята коалиция подкрепи ГЕРБ, който я разпадна. По това имаме съгласие, нали?

- Да.

- Не разбрах ясно отношението ви към ГЕРБ – защото това е единствената партия, която може да ви доведе на власт.

- Големият въпрос преди ГЕРБ, който също зададохте току-що, е какво ни обединява. Обединява ни много и все повече това, че ние сме единствената отявлена проевропейска политическа сила в България, и то с много ясен възглед по какъв начин Европа влиза в България, а не как България да поддържа членството си в ЕС. При нас са експерти, за които не съм вярвал, че ще се занимават вече с политика – като Димо Бечев, който за първи път влиза активно в политиката; като Юлиана Николова, която се върна след големи разочарования…

- Тя беше част от управлението на ГЕРБ.

- Да. Така че по европейската тема ние освен че на практика държим цялата експертиза и познания в българската политика, имаме и цялата воля да не правим компромиси и да заемаме честни позиции по въпроси като „бежанците“ и като „земята“. Промяната в правосъдието е нещо, което ни обединява – и не на хартия. Ще дам за пример двама политици от различни поколения, които работят заедно по нашия пакет за промяна на правосъдието – Екатерина Михайлова и Йонко Грозев. По великолепен начин и двамата нямат дори една запетайка в кариерите си, която да постави тяхната искреност и компетентност под съмнение.

- Това не е ли подвеждащо и опасно? Такова беше самомнението на ДСБ преди 6 години: „Ние притежаваме цялата експертиза; „Извън нас няма експерти”; „Ние знаем всичко и само ние можем да оправим страната“. Това доведе партията до 1 процент. Не допускате ли, че извън вас има също достатъчно експертни хора. Ще ви посоча примери: Хасан Адемов от ДПС – изключителен експерт по социални грижи; Йордан Цонев – чудесен експерт по бюджет; От БСП Сергей Станишев – шеф на една от най-големите европейски групи. Всъщност най-успешният европейски политик - българин, е Сергей Станишев. Цялото това капсулиране и мислене, че „само ние сме“, ми се струва, че е грешка.

- Когато създавахме блока, първото нещо, което си казахме, беше, че сме експертно изпосталели; че сме загубили много енергия; че сме загубили дори тези чисто политически хъс и умения – защото хора, които ги имат си тръгнаха, а младите някак си не са толкова изградени. Това беше една от важните причини да започнем веднага да изграждаме Граждански съвет. Това, че си признахме, че не сме нито толкова умни, нито толкова красиви – както обичаме да се гледаме отвътре. Това е една тъжни констатация. Аз въобще не искам да се изтъкваме, че само „ние сме“.

- Проблемът на днешните протести е, че понесоха безобразията на ГЕРБ. И „Белене” не беше спряна, и „Южен поток“ беше подписан по времето на Бойко Борисов, и то с много големи отстъпки за руснаците. Въобще цялата подмяна, че той е десен, антируски и съглашателството с подслушванията на Цветанов и полицейщината – всичко това ви прави уязвими днес и много хора не вярват на протеста ви.

- Няма никакъв момент на съглашателство между нас и ГЕРБ в сегашната ситуация. Това, което посочваме, е не заради ГЕРБ, нито заради БСП или заради ДПС, а заради собствената си преценка кои са най-острите проблеми.

- Така е, но вие сте политик и трябва да знаете какво следва. Не можете да отговаряте като интелектуалец: „Това не ме интересува! Предсрочни избори – да става, каквото ще!“. Ви сте достатъчно опитен политик, за да изчислите, че предсрочни избори играят изцяло в полза на ГЕРБ. Който ще се върне на власт или чрез вас, или чрез БСП. Трябва да се промени статуквото.

- Точно така. Аз съм изчислил около 12 варианта. Никаква гаранция няма, че ГЕРБ печелят от предсрочни избори. За мен няма съмнение, че нашият резултат ще бъде значително по-висок. Защото ние не сме направили коалиция още, не сме казали на хората: „Ние сме политическа сила, която се явява на избори”, но доверието към нас вече е 6-7 процента.

- Това може да се промени!

- Така че да се предвижда изборен резултат за избори, които ги няма, е прекалено погрешно.

- Но от гледна точка на разума не е ли по-добре да се явите на избори, когато сте сигурни, че ще се представите добре? Защото 7% е колкото Синята коалиция преди това…

- Да не влизаме в процентите. Третото място е трето, не е пето. Има много голяма разлика в политиката. Ние естествено не търсим трето място. Амбицията, с която се явяваме, не е за трето място.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели