Меглена Кунева е първият български еврокомисар и кандидат за президент на страната в последните избори
Интервю за Информационна агенция КРОСС
Какъв сигнал даде Европа с одобряването на пакта за финансова стабилност, което стана факт в понеделник? И ако ми позволите една втора част на въпроса – какъв сигнал бе даден на Гърция, предвид изявленията от страна на Германия и Франция, от които стана ясно, че търпението спрямо Атина се изчерпва?
По-важната част от европейския съвет, който ни дава ключа към всичко, беше частта, свързана с растежа. Това, според мен, е най-важната част от заключението. Задачата, която си поставиха европейските лидери, е да се възстанови растежа. Определиха този приоритет като „абсолютно належащ”. Ако погледнем, ще видим, че през последните шест месеца картината е по-лоша от колкото преди 12 месеца.
Защо е така? Първо, защото не се разрешиха проблемите с гръцката криза достатъчно категорично, което доведе до една „мъгла от несигурност”, както я определи един от европейските лидери. След това идва другата причина, свързана с липсата на доверие в бъдещето на еврото заради непрекъснатата дългова криза, с която не успя да се пребори нито една от проблемните държави. Целият този натиск, който се оказва върху банките, всъщност доведе до това, че те престанаха да поемат отговорност. В съвсем кратки времеви хоризонти имаме много негативно отражение върху фискалната консолидация, макар че самата тя в краткосрочен план също намалява възможността за растеж. Допълнително, фискалните мерки в еврозоната, които бяха обявени в началото на годината, също се очаква да намалят ръста с 0,25%. Последната причина, която ще спомена, е забавянето на глобалната икономика и нарастващият риск от увеличаване цените на петрола. Всички тези неща не водят до добро решение, включително за Гърция. Просто всички държави са в нужда. Това означава, че трябва да има по-здрави защити не само в европейския механизъм за стабилност, но и чрез допълнително засилване на Международния валутен фонд. Поне това е една добра стъпка, защото означава, че ние имаме повече доверие по между си.
Основното, което ще промени Европа и ще подобри увереността и самочувствието на европейските граждани обаче, е стратегията за растеж. Това се отнася и за България. Без такава стратегия ние няма да можем да разчитаме на кохезионна рамка, която да стимулира страни като нашата, и като цяло икономическата стагнация в Европа ще продължи. А това са много лоши новини за България, защото в последните години ние все повече изместваме всичките си надежди да се случи нещо в икономиката към Европа. Аз мисля, че трябваше да започнем много по-отдавна да търсим собствените си източници на растеж, включително експорта. Ако погледнете страните, които преминаха през кризата много по-добре, като прибалтийските държави и Полша, всички те успяват на базата на своя износ. Това е много голям урок за България.
Тези дни Евростат публикува данните за безработицата и беше интересно да се види, че Еврозоната в това отношение стои по-зле отколкото общността от 27-те държави-членки, което е тревожно. Вие подчертахте значението на растежа, но като че ли не видяхме индикации за наличието на някаква стратегия в този смисъл. Мерките остават изцяло на фискално ниво.
Аз съм склонна да се съглася с вас. Фискалната консолидация може би беше най-спешния въпрос, заради банките. Някак си забравихме, че без съпътстващи мерки за стимулиране на растежа, това ще се окаже половинчат път. Тази сутрин участвах във видеовръзка с Европейската комисия, която беше на тема транспорт. Председателствах едно жури и трябваше да изберем 22 проекта, свързани с интелигентния начин на придвижване. Един от проектите предвиждаше всеки да може да проследи какъв ще бъде неговият въглероден отпечатък върху околната среда при различните транспортни възможности. Настроението сред целия панел беше, че до преди няколко години това беше една от най-важните теми, но сега най-важна е работата – колко нови работни места могат да се създадат. Това е темата, няма друга. А както знаем от историята, когато започне единствено и само безработицата да бъде критерий, това означава, че ние сме в истинска дълбока криза. Тоест изправени сме пред един Параграф 22. Няма как да разбиеш порочния кръг, ако не започнеш да слагаш в сметката устойчивото решение, което е насочено към цялата група проблеми, а не само за един единствен показател, който днес ще се подобри, а утре ще се срине отново. Затова защото не се лекува проблемът, а само един от симптомите. Все пак не целия свят е в криза.
Това ли е шансът на Европа, да погледне на изток, където кризата не се усеща толкова силно?
Шансът на Европа е да бъде по-конкурентоспособна и да види къде точно е най-силна. За мен услугите и високите технологии за една от сферите, в които Европа е добра. Сега се сещам какво каза Дейвид Камерън още в началото на своя мандат. Той определи три приоритета, за да има растеж. Сигурно ще ви изненадам, но това са образование, администрация и здравеопазване.
Това е нещо, за което се говори и у нас.
Да, говори се. Въпросът е, че трябва да имаме точни жалони, по които мерим. Аз много съжалявам, че се закри изобщо дейността по държавната администрация. Преди имахме министерство. Всяко правителство е в правото си да реши дали да има такова, или да няма, но дейността на държавната администрация е решителна за държавата. Много от проблемите, които са свързани с бизнес среда, обществени поръчки, обслужване, корупция, зависят от начина, по който функционира администрацията.
Нека да се върнем в България по една друга тема, която е малко по-различна от това, за което говорихме до момента. Знаете, че вчера бяха публикувани данните от едно социологическо изследване, което определи една хипотетична партия, водена от Вас, за сигурен участник в следващия парламент, с 5,7% от гласовете. Това са около 350 000 българи, не малко число. Какво бихте казали на тези хора?
Много благодаря на хората, които са се отзовали. Аз самата съм негов потребител, не съм поръчвала такова проучване...
Това беше един от следващите ми въпроси, тъй като се появиха подобни твърдения в определени медии.
Чета с интерес и се радвам, че има енергия - хора, които продължават да вярват. Аз не съм се отказала от нито една своя дума и от нито едно свое убеждение. Смятам, че политиката трябва да се прави открито, че уговорките под масата дълбоко демотивират хората, но и самите политици. Доволна съм, че по време на кампанията нито веднъж не измених на тези принципи. Смятам за голяма победа това, че хората, които гласуваха за мен, нито разрешиха да бъдат плашени, нито пък някой им е обещавал облаги, а направиха стъпката в тази посока, която избраха по собствено убеждение. Това е единственият начин за правене на политика, която има значение за всички ни. Останалото е просто обслужване на една малка група, която сигурно ще се обогати и може би ще придвижи страната в някаква посока, но няма да е представителна за много хора и няма да е полезна за държавата. Много е страшно да объркаш съдбата на страната с лъжа. Но, може би се отклоних от вашия въпрос за социологическото проучване..
Въпросът ми беше за резултата, за тези хора, които очевидно искат да ви видят в парламента и дали това би Ви мотивирало да потърсите една по-класическа форма на политическа изява, каквато е партията?
Аз съм достатъчно мотивирана и сега, да говоря каквото мисля, да се срещам с хора. На 4 и 5 февруари ще бъда в Шумен и Варна, от където започнах миналата година. Не съм се отказала от това да отида и да кажа „Благодаря!” на хората. Готова съм да кажа сега какво мисля аз и хората, които са намерили в мен своето представителство, без да чакам каквито и да било парламенти. Има много, много важни неща, които ни вълнуват днес и няма смисъл да чакаме отговора да бъде даван непременно през партии. Гражданското сдружение е с много голяма сила и аз смятам да я използвам. За мен обаче нещата не са по-различни от това, което бяха преди да прочета изследването. Продължавам да мисля и да говоря по същия начин. Радвам се, че има такъв интерес, но смятам, че този интерес е по-скоро комплимент към хората. Никой голям успех не е дошъл преди това да е бил мечта за много хора. Въпросът е как да формулираме своята национална мечта и как да я случим.