София /Поглед.инфо/ Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Свв. апостоли Архип и Филимон от седемдесетте апостоли и света Апфия († 69). Св. преподобни Евгений и Макарий изповедници († ок. 363). Св. преподобни Конон, игумен на Пентукла. Св. преподобни Доситей (VII). Св. преподобни Равула ( † ок. 530) Почитане паметта на националния ни герой Васил Левски.
Сирни заговезни (прощална неделя преди Великия пост)Неделята на Страшния Съд е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."
Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.
Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.
Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."
"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Св. ап. Архип (Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски)
В памет на светите апостоли Архип, Филимон и Апфия
По свидетелство на блажения Амвросий, свети апостол Архип, един от седемдесетте, бил епископ след свети Епафрас, в град Колоси, във Фригия; свети апостол Павел в своето послание до Филимон нарича свети Архип свой съратник. Свети Филимон бил именит гражданин на Колоси, а света Апфия, по свидетелство на свети Йоан Златоуст, била негова съпруга. Последният, като повярвал в Христа, направил от дома си църква; така в дома му се събирали всички вярващи в Колоси и тук, като в църква, се извършвали божествени служби. След това свети Филимон бил поставен за епископ, за да помага на апостолите в разпространяването на Евангелието.
По времето на апостолите някои от епископите имали постоянно жителство и заемали една определена катедра, а други обхождали различни градове и села; те се наричали апостолски епископи, тъй като били изпращани на апостолска проповед. Такъв епископ бил и свети Филимон, удостоил се да бъде причислен, подобно на някои поместни епископи, към седемдесетте апостоли; той обхождал градовете на Фригия, както и някои други, и навсякъде ревностно проповядвал словото Божие. До нас стигнало известие, че той бил епископ и в Газа.
Света Апфия, като устроила в дома си църква, усърдно служела денем и нощем на Господа, подвизавайки се в молитва и пост; тя с радост приемала и давала подслон на онези, които се трудели, благовестейки Христовото учение; давала храна на бедните и странниците, така че домът й бил не само църква, но и странноприемница, болница и приют за всички, които нямали място, където да могат да отдъхнат и да се успокоят.
Веднъж в Колоси се извършвал богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида. По това време светите апостоли Архип и Филимон, събрали всички вярващи в дома на Филимон и Апфия, и възнасяли към Господа обичайните си моления и извършвали божествена служба. Идолослужителите, изпитващи силна ненавист към християните, узнали, че те са се събрали в дома на Филимон. Възползвайки се от това, езичниците внезапно ги нападнали, разпръснали цялото Христово стадо, едни набили, други убили; след това хванали светите апостоли Архип и Филимон, а също и света Апфия и ги отвели при ефеския градоначалник Артоклис и по негова заповед подложили светиите на мъчения: отначало ги прострели на земята и започнали да ги влачат, като немилосърдно им нанасяли удари; след това заровили всеки от тях поотделно в земята до бедрата и започнали да хвърлят камъни по тях. Свети Филимон и света Апфия напълно затрупали с камъни; а свети Архип едва жив оставили за посмешище на децата; събрали се много момчета, които започнали да режат светеца с ножове. Така тези трима светии предстанали на небесата пред престола на Пресветата, Животворяща, Божествена и Неразделна Троица.
В памет на преподобни Равула
Свети Равула се родил в град Самосат. Образованието си получил под ръководството на един прочут учен мъж на име Варипсав. Водейки добродетелен живот от ранна възраст, като достигнал пълнолетие, преподобният приел монашество и избрал необикновени подвизи. Подобно на свети пророк Илия, той обитавал планините и пещерите и по начин на живот подражавал на свети Йоан Кръстител.
След известно време преподобният заедно с други монаси отишъл във Финикия и подвизавайки се там, привлякъл вниманието към себе си със своите високи добродетели, така че скоро, въпреки желанието си, станал известен. Получил парична помощ от император Зенон, със съдействието на Беритския епископ Йоан той построил на едно място сред планините голям манастир и го населил с монаси. В околностите на манастира живеели множество ревностни езичници. Преподобни Равула и живеещите с него монаси, уподобявайки се на светите апостоли Павел и Варнава, а също и на Петър и Йоан, започнали да изобличават техните заблуждения, както и да им дават наставления във вярата, и скоро привели всички към познание на Истинния Бог. Това било първото славно деяние на преподобния.
След смъртта на император Зенон управлението на империята поел император Анастасий. Преподобни Равула отишъл н Константинопол и със своите усърдни молби постигнал това, че императорът му отпуснал нова парична помощ, която била употребена от него за построяването на втори манастир. Впоследствие той построил и други манастири на различни места. Свети Равула винаги бил усърден във всяко добро дело, кротък, милостив, човеколюбив, никога не се поддавал на гняв и към всички се отнасял доброжелателно. И когато дяволът, възбуждайки страсти, влизал в борба с него, той, познавайки в съвършенство и разбирайки свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, му противопоставял словото Божие, и делата на благочестието, и с това прогонвал противника от себе си. Преподобният живял до времето на царуването на Юстиниан Велики, който построил знаменития храм „Света София" в Константинопол. Достигнал осемдесет години, веднъж той чул глас от небето, който му казал: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя", и скоро, след кратко боледуване, отишъл при Господа.
В памет на преподобните Евгений и Макарий изповедници
Когато в Римската империя царувал Юлиан, всички християни се укривали поради това, че по заповед на императора навсякъде се принасяли жертви на езическите богове, и езичниците, в угода на своя господар, осквернявайки себе си и без да се боят от Божия съд и вечното наказание, насила принуждавали твърдите във вярата Христови изповедници да вземат участие в тези жертвоприношения. По това време били хванати и доведени на съд при Юлиан двама презвитери от Антиохийската църква, Евгений и Макарий. На съда те изповядали Христа като Истинен Бог и Съдия над живи и мъртви и изобличили императора отстъпник като нечестивец и убиец, нарушител на Божиите заповеди, езичник и идолослужител, при което му казали:
- Горко ти, нечестивецо и наследнико на вечния, неугасващ огън! Горко на твоята суетност! Как реши вместо светлината да придобиеш за себе си тъмнината?
От тези думи Юлиан се разгневил и заповядал най-напред да вържат светиите с тънки ремъци, да ги закачат надолу с главите и да ги опушват с отровен, зловонен дим, след което силно да нагорещят железен лист, да ги съблекат голи и да ги прострат върху него. Подложени на такива мъчения, светите Евгений и Макарий издигнали очите си към небето и запазвани от Божията сила, оставали невредими, при което лицата им сияели в радост, с което изобличавали злобата на мъчителя. След това Юлиан заповядал да ги оковат във вериги и да ги заточат в Оасим арабски. Отивайки към мястото на заточението, светиите се радвали, че търпят изгнание за Христа, и пеели: „Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен". С радостен дух те пристигнали в Оасим, изкачили се на една планина и заживели на нея сами. Управителите на страната им казали:
- Братя, бягайте от това място, защото недалече оттук живее свирепа змия, поглъщаща всички, които се приближават към нея.
На това светиите отговорили:
- Покажете ни пещерата, където живее тази змия. Довели ги и отдалече им показали пещерата. Тогава светиите преклонили колене и се помолили на Бога, внезапно паднал гръм от небето и поразил змията. Тя била обхваната от пламък, с нея изгорял и пясъкът в пещерата и се вдигнал зловонен вихър. Като видели това чудо, началниците на страната, които били езичници, повярвали в Христа.
Светите Евгений и Макарий влезли в пещерата и тридесет дни прекарали в молитва без храна и питие. Накрая те чули глас, който им казал:
- Раби на Истинния Бог и наш Спасител Иисус Христос, приближете се до камъка, който се намира до вас.
Светиите изпълнили заповедта и когато се приближили до камъка, най-напред видели светлина на него, а след това той се разцепил на две и от него потекла вода в изобилие. Те се напили до насита, с което утолили жаждата и глада си. Намирайки се в пещерата, светиите се молели Господ да ги удостои да умрат по едно и също време и заедно да бъдат с Христа, и Господ приел молитвата им: те двамата заедно отишли при Господа, благодарейки и прославяйки Го.
На този ден се чества и паметта на светите мъченици Максим, Теодот и Исихий и на светата мъченица Асклипиодота, пострадали при император Максимиан Галерии в Адрианопол.