/Поглед.инфо/ Вярно е, че не може да се възрази – в условията на народовластие правото на глас е свещено; включително и в условията на така наречената демокрация, която тук ще разглеждаме като изкривена, извратена форма на народовластието.

Правото на глас е свещено дори когато резултатът от него е противен на нашите представи и щения; и даже точно заради това. Народите, както и децата, имат правото да грешат; тези грешки са предимно израз на тяхното израстване. И нашият народ греши, както и всеки друг. Но вие може да възразите – трудно може да греши народ с хилядолетна история, та той е патил и препатил, поучил се е от грешките си, как така ще греши…

По своята същност обезлюдяването на България през последния четвърт век в резултат на престъпната политика на българските правителства в това време доведe до формирането на нов български народ; оня наш български народ с хилядолетна история вече не съществува. Загубата на 2,5 млн. българи, които прецениха или бяха принудени да преценят, че тяхното лично добруване (твърде спорно впрочем) е над интересите на родината им, доведе в крайна сметка до създаването на новобългарски народ, чиято история не е хилядолетна, както историята на българския народ, а е едва от две десетилетия. Вярно, в никакъв случай новобългарският народ не бе създаден изцяло през последния четвърт век, някои от присъщите му белези се създават от почти два века насам; това обаче не е тема за кратък коментар, а за много по-обширно писание, което все някога ще успеем да представим тук или другаде.

Та точно този народ, новобългарският (по-скоро една от неговите пълнолетни половини – по-добрата или по-лошата, кой знае), гласува миналата неделя. И почти една шеста от същия този новобългарски народ предпочете, ако вярваме на официално обявените резултати, най-невежата, най-арогантната и най-нечестната част от политическата ни класа – ония, които крадат от нашите общи пари най-безобразно; ония, които често са подозирани в продажба на държавни длъжности срещу редовни месечни отчисления от заплатите на новоназначените (на подозренията в симония ще се върнем в продължението на този текст); ония, чиито вождове, начело със самия им Кръстник, са подозирани дори от чуждестранните си покровители в престъпно минало, свързано предимно с внос-износ на наркотици; ония, чиято главна „заслуга” е, че варваризираха България (вж. [2] в Свързани текстове); ония, които направиха България най-бедното място в Европа – всички шест икономически района в България ЕС разглежда като крайно изостанали и бедни, при положение че при влизането си в общността регионалните различия с другите страни, членки на ЕС, са били относително малки; ония, които превърнаха София в най-лошия град за живеене на континента (вж. напр. http://news.bnt.bg/bg/a/sofiya-e-nay-loshiyat-grad-za-zhiveene-v-es).

Общителен четвъртокласник позира с открити от него рибки, при което е видно, че по-голямата е поглъщала по-малката в момента на улова; точно така те са били и изпържени, и поднесени в малка столична гостилница и накрая, след снимката, изядени с огромно удоволствие от същия този младеж, който ги откри в чинията си с пържени копърки. София, лятото на 2016 г.

Снимка на автора

Ще кажете, че в края на краищата едва една шеста част от новобългарския народ е гласувал за всичко, изброено по-горе; обаче за така наречената демокрация това е достатъчно – бе дадена възможност на най-невежата, най-арогантната и най-нечестната част от политическата ни класа, необезпокоявана от правораздавателните органи, да продължи мащабните кражби; да продължава наглата симония; вождовете им, които дори чуждестранните им покровители подозират в престъпно минало, да продължат да ни поучават, на всичкото отгоре.

За всичко това гласува почти една шеста от новобългарския народ, имащ право на глас; за продължаващото изяждане на малките риби (вж. Успоредици в продължението на този текст на 9 април) от големите мафиотски риби.

Не мога да се удържа да не вметна, че сигурно и на вас това гласуване твърде много ви е заприличало, като имаме предвид всичко казано по-горе, да е извършено от практикуващите една психосексуална субкултура, основана на еротичния обмен на власт и на други нетрадиционни форми на сексуално общуване, основано на изпълняването на ролеви игри на господство и подчинение. Това сексуално отклонение, изписвано като БДСМ*, има доста привърженици в модерния Запад, то там е и измислено. Та очевидно сред „модерен” народ като новобългарския тази психосексуална субкултура, все за БДСМ става дума, има множество последователи; и с тяхна помощ се получи резултатът миналата неделя…

* * *

Победата с малко на ГЕРБ на отминалите избори не бе чиста, както се казва в спортовете с „твърди” противоборства. Изборите Кръстникът спечели, финансирайки кампанията на ГЕРБ с държавни пари; не само чрез стройната система по препирането на държавни пари в партийни (вж. [1] в Свързани текстове). В последните няколко месеца преди изборите началниците от ГЕРБ навсякъде, където ги има – а ги има повече от достатъчно, демонстративно вдигаха заплатите на подчинените си – някъде и двойно. И това след като от години – от началото на управлението на ГЕРБ до днес, никъде не бе даден и лев, с изключение на партийните спътници; та в някои от тези гербаджийски „крепости” доскоро течаха протести заради ниските доходи. И изведнъж – любвеобилно, всъщност предизборно, гербаджийските началници развързаха държавната кесия... и като започна едно раздаване; на „нашите” – най-много, разбира се.

 

Пътьом обаче ни хрумна една скорошна историческа успоредица. Когато след 1990 г. тежки облаци се струпаха над Югославия, ръководството на страната увеличи няколкократно заплатите на всички държавни служители – обикновен библиотекар или археолог в провинциален музей започнаха изведнъж да взимат на месец равностойността на 1000 германски марки, а и нагоре; повече, отколкото в самата Германия в много случаи. За да „покрие” огромните нови разходи, югославското правителство започна да взима заеми отвсякъде, откъдето можеше; очевидно в Белград си спомниха забележителната мисъл на Йосип Броз Тито, че „със заеми се живее, но без пари – не”, за да се опитат да укрепят федерацията и да мотивират разнородното етнически население към оставане в общата държава. За тази близка историческа успоредица се присетих още когато гербаджийските директори изневиделица в края на миналата година зараздаваха огромни премиални и вдигаха до небесата отдавна забравените заплати на подчинените си. Всички помнят как свърши Югославия…

 

Ето така ГЕРБ „спечели” изборите; кой знае докога…

 

* От английски BDSM, съкратено от BDDSSM; от първите букви на английските думи за връзване, дисциплина, доминиране, подчинение, садизъм и мазохизъм.

 

(следва)