/Поглед.инфо/ Тези дни няколко ученички се изгавриха с паметник на Апостола. Една от тях е насочила към него среден пръст, а другите са се "възвеличили" около каменния бюст в пристъп на одобрение и смях- и ,разбира се, са пуснали снимката си във ФБ. Това стана дни след същото изпълнение на група роми на невръстна възраст пред друг скулптурен образ на Левски.

Ако някой е целил да срине омаломощената ни представа за респект към история и исторически личности у нас сред младите хора, го е постигнал в серията вандалски прояви.Само че не ми се вярва да е умишлено. Просто е поредния пример на текущо безобразие. И на степен на оглупяване...

Преди години това бе немислимо да се случи.

Защото, ако с нещо сме предизвиквали завист у по-цивилизовани страни от нашата, то бе с нивото ни на образованост и с възрожденската воля на родители и учители да изучат децата си, пък било то и с огромни лишения. След Освобождението страстта към знания на българите е била толкова впечатляваща,че будителите през всички критични периоди на държавата не са дали на политиците да се бъркат брутално в образователната система. А хора от обикновени семейства са имали възможността да пратят децата си в странство да се доизучат. Студентите ни от Женева и Париж са се връщали , за да станат редови учители в провинцията, да помагат със знанията си на младата държава. При социализма, с всичките му кусури и индоктринираност, образованието остана цел и приоритет.И колкото и на някои асенгеновци и ивоинджевци да им се вижда днес невероятно, но тогавашните гимназисти знаеха кой е Маркузе, Попър, можеха да обяснят смислено айнщайновите открития, да цитират не само Ботев, Яворов и Вапцаров, но и Шекспир, Шилер и Хайне. Да разсъждават дори върху "Пролегомени" на Кант и да анализират трагичната съдба на Фридрих Хьолдерлин.

Докато преди няколко години, в Деня на Ботев, между една дузина ученици от две училища, носещи името на поета, не можах да намеря и един човек за изрецитира поне два негови стиха. А...един се сети за "Майце си".

Не реанимирам носталгията по социализма - дишахме спарен въздух. Но етиката и националните ценности, без привкуса на идеологизиране, поне за голяма част от младите хора, имаха здрав корен. Разбира се, че гледахме на партийците по върха на властта с погнуса. Но те са си от същия сой и сега, чрез техните синове и дъщери, пазванти и обърнали "палачинката" бивши комсомолски секретари.

А сега, ако не ви стане тъжно, поне ще ви избие на ирония. Разгърнах Програмата за реформи "Стабилна България" на ГЕРБ от последните избори. "Определяме образованието и научните изследвания като ключови фактори за икономически растеж на България", пише там. Обещават увеличаване на средствата за образование, по-високо заплащане на учителите, иновативни /?!/ учебни програми, електронни учебници, специална програма за възстановяване на училища със слаби резултати...

Ето картината, обобщена наскоро от синдикатите: за последните 15 години са закрити 923 училища или 36% от общия им брой, учителите у нас са намалели със 70 % от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5% . Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата - 57 години.След пет години 35 % от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. Същевременно учителите до 30 години са едва 717 или под 1% от останалите им колеги.Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20 %.

Според образователния синдикат броят на училищата в България не съответства на броя на учениците- те са с около 35% по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Също така броят на педагогическите специалисти в България е с 55 % по-малък от необходимия. България отделя за образование 3,1 % от БВП, а за средното образование се дават по-малко от 2,9% - дори през военната 1942 г. парите са били 10% от БВП, а образованието е било втори приоритетен сектор след земеделието.

"Ломоносов нищо не е направил особено. Така е, факт. Последният вдясно (Асен Златаров - бел. ред.) също нищо не е направил...Фредерик Жолио Кюри- пълна нула като учен, но е бил в "Ало, ало"...Да знаете, че истината не винаги е написана както трябва". Каза го сегашният министър на образованието проф. Тодор Танев пред ученици и май с тези думи ще го запомним.

Да, проф. Танев, истината не винаги е написана както трябва, но колкото и ваши колеги да я деформират политкоректно в учебниците на нашите деца, тя пак ще пробие през документалните свидетелства. Уверявам ви също, че никога няма да е на ваша страна, с тези скудоумни съждения. А да ви напомня ли, че по информация отпреди 2 години всеки ден произвеждахме по 1 професор и по 2-ма доктори , които хората започнаха да наричат "игнатовки", по името на министъра, който въведе новите правила за научните степени и звания? И сега е така. С опасност професорите да се изравнят с броя на студентите…ако този абсурд продължи.

Реформи? За първите 6 месеца от второто правителство на Борисов? Нула.

Нищо, че просветното министерство смята да предложи за обсъждане четиристепенна система за образование в България, че ще въвеждаме дуалното обучение. Да, има вакуум на връзки както с производството, така и между образованието и науката, но докато ви свърши мандата ще продължите да пишете стратегии, да свиквате дискусии- говорилни без практичен резултат и да приветствате новото "чудо"- бизнесът да осиновява училища. Забележете- "да осиновява". Защото май няма държава. Пък колежански програми, пък клъстъри, пък професионални центрове...Звучи като любимите думички на президента Плевнелиев -"иновативност" и "надграждане". На гола поляна, почти без индустрия.

Цъка скандална "бомба" и с предстоящия на второ четене в НС Закон за училищното образование, който принизява учителя до още по-безгласна буква. И е твърде вероятно да взриви гнева на гилдията.

Една преподавателка от Пловдив, дипломиран инженер, ми каза с тъга,че няма как да обясни на децата какво е поточна линия, защото не се сеща за такова предприятие. А друг, зам. министър на образованието, заекна на въпроса : като подготвим средно-специални кадри за бизнеса как ще ги спрем да не напуснат страната, след като на един заварчик в Германия и Великобритания му плащат в пъти повече, отколкото у нас.

Не виня кичозния вкус на невръстни чалгаджии, пошли абитуриентски веселия и зомбирани от ТВ риалитита ученици и студенти, на които обрулената икономика на България не иска да даде шанс за развитие. Съвсем не искам да пренебрегна и прекрасните примери на успешни, умни и интелигентни български деца, които чинно си стягат куфарите за навън, за да учат и работят за чуждо благоденствие. И да раждат поколение, което няма да знае добре български език. Но те са успешни не благодарение на държавата, а на родителите си, на културната им среда и на шепата учители-ентусиасти.

Контрата е във властта от всички цветове, и в ГЕРБ, който втори път вече управлява, омаян от грижата за собственото си благополучие. И са толкова късогледи, че не виждат тътена на бурята през очилата на илюзорния си просперитет.

Казват, че кризата е и шанс - вече идва поколение, което проглежда...

А и част от тези, отвъд границата ни, един ден ще се върнат. За да си спомнят кой ги прогони.

--------------------------

Дияна Тушева, редактор в БГНЕС