/Поглед.инфо/ Има едно много опасно клокочене в българското общество, което, страх ме е, никой не чува в тези протестни дни, времена и епохи.
Вслушването в народа е дисциплина трудна и упорита, не твърдя, че го умея, но моята социологическа агенция е подуянския пазар. И там поне на три места чух да се обсъжда една-единствена тема - не протести, не окупация, а наръганото с нож момиче от емигрант. Опасявам се, че благодарение на доста агенции, чийто заглавия плясват като камшик през лицето, този случай е представен едва ли не като началото на престъпна вълна, която следва да очакваме от външните, чуждите, непознатите...Ужасно е усещането да видиш как хората говорят с речника на нетърпимостта и това политическо клокочене е най-страшното нещо за което мога да се сетя. Ние и без това сме постоянно на един милиметър от пълната психиатрия, палнем ли клечката с тази нетърпимост и ксенофобия, направо ще си направим лагер на брега на лудостта. Престъплението си е престъпление и трябва да бъде наказано, но всеки генерален извод от него и то в посока на нетърпимостта е част от болестта, а не от лечението...