/Поглед.инфо/ Месец след старта на Гражданския борд за честни и прозрачни избори към Министерски съвет почти никой не разбра какво направи този борд и кое наложи заседаването му въобще.
На първото заседание доста голяма част от работата на борда беше представителите на Неправителствените организации (НПО) да се представят. Тази дейност отне почти два часа, както и приемането на правилата за работа на борда, независимо, че те са предварително регламентирани.
Какво се случваше на следващите заседания. Един социолог хвърли бомбата - отново има неясноти в избирателните списъци. Отново се прокрадна темата за т. нар. "мъртви души". На следващо заседание от МВР се защитиха, че подобно нещо нямало, извадиха и данни. В крайна сметка никой не разбра има или няма разлика и несъответствие в списъците.
Целта на Гражданския борд нима не бе именно такава - да разбулва неяснотите и да ги сведе в ред. Е, не стана точно така, темата за "мъртвите души" остана да кънти в обществото. Намеси се и СЕМ, който размаха пръст и каза, че ще следи зорко медиите - нарушители на Изборния кодекс. В крайна сметка основните теми на борда бяха мъртвите души и грешните медии, които публикуват екзитполове в изборния ден. Къде останаха, обаче истински важните теми, с които един борд за честни избори трябва да се занимава? А именно купуването и продаването на гласове, превърнало се в основна търговия месец-два преди изборите, схемите и причините това да става факт отново всеки път, както и мерките, които МВР трябва да вземе.
Кому реално бе нужен Гражданският борд? Нима нямаме Конституция, Изборен кодекс, Централна избирателна комисия (ЦИК)? Нима неправителствените организации и експертите не могат да водят същия този диалог с ЦИК? Нима, ако имат възражения по изборния процес те не могат да подадат своите жалби именно там или в МВР. Не, имаме нужда от поредната измислена структура, която уж да отхвърля работа и да хвърля прах в очите на хората.
Не стига цялата неяснота, която ни предоставиха на целите си 6 заседания, ами и след изборите членовете на борда щели да приемат и Меморандум с препоръки за усъвършенстване на изборното законодателство за гарантиране на честни и прозрачни избори.
Близнашки даде заявка за честни избори заедно с гражданското общество. Да видим за кое гражданско общество, обаче по-точно говори служебният премиер.
Кои така наречени НПО-та участват в борда. На първо място няма как да не се спомене Институтът за развитие на публичната среда и неговия управител Антоанета Цонева. В публичното пространство тя е известна повече като лидер на неправителствената организация "Протестна мрежа", която през последната година организираше улични карнавали – протести срещу кабинета на Пламен Орешарски. Следва Асоциация "Прозрачност без граници". Именно нейната бивша шефка Диана Ковачева стана незнайно как министър на правосъдието в кабинета на Бойко Борисов. Следват Сдружение "Нова алтернатива" и "Национално движение БГ патриот". Фондация "Младежка толерантност" също е в Изборния борд, тя е близка до младежкото ДПС. Дори адресът, на който е регистрирана е същият като този на главната централа на движението - бул. "Ал. Стамболийски" № 45 А. "България на гражданите", част от реформаторите, също е в борда. Не на последно място е и "Национално движение БГ патриот", което пък е част от "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО". Наред с организации в борда участие взимат и представители на държавните институции като МВнР, ГРАО, МВР, ЦИК.
Да се върнем на думите на Близнашки на първото заседание на борда, след като видяхме кой е в него. Тогава той заяви, че всички критики и препоръки, които се отправят от Изборния борд незабавно ще бъдат разгледани от официалните институции. Как да разбираме изречението, че препоръките от участниците в борда ще бъдат незабавно разглеждани от официалните институции. От същите тези участници, някои, от които са скрито приближени, а някои не толкова до конкретни партии или протестни организации. Те ли гарантират честността и прозрачността на изборите?