/Поглед.инфо/ От АБВ публикуваха отворено писмо с въпроси към финансовия министър Владислав Горанов. В него от партията на президента Първанов пита за емитирането на държавните ценни книжа на международните пазари.

Ето какво иска да знае АБВ:

На 19 март т. г. Министерството на финансите емитира наведнъж 3.1 млрд. евро на международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята на България като емитент и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината. Бяха емитирани три различни по срочност облигации с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%. Министерството на финансите определи резултата като успешен за България и е факт, че погледнато в исторически план нивата са много ниски, но въпреки това са с около 0.5% по-високи от това, което пазарът очакваше и това, което можеше да се постигне.

Защо се получи така?

На първо място, защо Министерството на финансите реши да емитира наведнъж много по-голяма сума от това, което беше първоначално оповестено (индикациите бяха за около 1.75 млрд. евро сега и още 1-1.5млрд. през септември, а в действителност сега бяха емитирани 3.1 млрд. евро)? Това е огромно по обем предлагане на дълг за нашата страна, което изненада инвестиционната общност и наложи по-високите нива на доходност. Какво стана с обещанията за прозрачност и предвидимост по отношение процесите за управление на държавния дълг? Преди всичко и през септември ще действа програмата на Европейската централна банка по изкупуване на правителствени облигации, тоест международната обстановка и тогава ще бъде предвидима и благоприятна. На следващо място, презаписването (тоест инвеститорският интерес, дефиниран като общия размер на подадените поръчки спрямо размера на емитирания дълг) на българските еврооблигации е по-малко от два пъти, което е несравнимо с постиганите презаписвания от 3, 5 и даже 10 пъти на емисии, предлагани от държави от региона със сравним с българския кредитен рейтинг, което показва, че инвестиционната общност е била изненадана от величината на обема, което е довело и до по-висока доходност.

Мнозина от сериозните финансисти са на мнение, че ако дългът беше взет на два пъти чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат по-изгодни условия. (0.5% на година може да не изглежда много, но като се имат предвид емитираните обеми и времето до падеж, в парично изражение това се равнява на над 100 млн. евро, които държавата, тоест данъкоплатците ще надплатят като лихви). Нещо повече, взимането на целия дълг сега наведнъж, въпреки че държавата няма нужда от всички тези средства в момента, означава, че за периода от сега до есента (когато по план трябваше да се емитира вторият транш) ще се плащат излишни лихви (които възлизат на още близо 40 млн. евро). Излиза, че от необяснимото (а може би умишлено?) ударно теглене на дълг държавата е ощетена с близо 150 млн. евро!