/Поглед.инфо/ Тези дни станахме свидетели на почти пълният погром на БСП като политическа партията, която трябва да изразява и защитава интересите на хората на труда и на бедните. Ръководството на тази традиционно лява социалистическа партия взе на въоръжение неолиберализма и грижата предимно за богатите (чорбаджиите, капиталистите, фабрикантите, буржоата, бизнесмените). Направете ретроспекция на последните четири парламентарни предизборни ситуации.

След избирането на Румен Радев за президент през 2016 г. започна възходящ тренд за БСП. Очакванията към парламентарните избори през пролетта на 2017 г. бяха БСП да спечели изборите и да свали олигархическо-мафиотският кръг на ГЕРБ и ДПС от властта и да започне извеждането на страната от дълбоката икономическа и социална криза. И тогава за пръв път пролича идейната несъстоятелност на новото ръководство на БСП, на организационно-котерийният кръг около Нинова. Разработена бе предизборна платформа, основаваща се на неолиберализма, не на социализма, не на социалдемократизма, а на вече залязващия неолиберализъм. Партията спечели второто място и Нинова се гордееше с големия брой депутати. Пропусната бе много удобната политическа ситуация, формирана от масовото недоволство от олигархическо-мафиотската власт на ГЕРБ и ДПС.

След това се започна „битка“ с ГЕРБ и Борисов от телевизионните екрани, от предаванията в Народното събрание. От социалистическата политика не остана почти нищо – всичко бе анти ГЕРБ и анти Борисов. И се започна една безсмислена чистка вътре в БСП на стари и уважавани партийни дейци, които бяха обвинени в какви ли не смъртни грехове, бяха обвинени като хора на Борисов! И какво спечели БСП от отстрелването на доказани юристи и политолози, опитни партийни дейци като проф. Я. Стоилов (уважаван политик и юрист от почти всички в България), университетските преподаватели Мерджанов, Жаблянов, Миков, главният редактор на престижния орган на БСП сп. „Ново време“ – Георги Пирински и др. И какво спечели Нинова извеждайки на преден план добри хора, добри социалисти, но недоказани като трибуни и експерти лица като Филип Попов, Явор Божанков, Иван Ченчев, Гьоков, Хр. Проданов и т.н.

По време на масовите протести БСП под ръководството на Нинова допусна три големи тактически грешки. Първата бе липсата на явна и ясна подкрепа за президента Радев, като лица, олицетворяващо борбата с корупцията. Втората бе неявната подкрепа за ГЕРБ и БСП с оставането в Народното събрание. Оставеното, освен тлъстите депутатски заплати не реши нищо, само влоши обществения имидж на БСП. И третата – най-кардиналната грешка на ръководството на БСП бе това, че не отправи към протестиращите ясни и силни леви социално ориентирани послания. Искането само за оставка на ГЕРБ, Борисов и правителството се оказа недостатъчно. С това протестите изгубиха социалната и патриотичната си ориентация. В масовото съзнание постепенно надделя схващането, че една група хора се борят да свалят от власт други хора, т.е. СДС – Стани Да Седна. Липсата на социални послания от БСП остави протеста в ръцете на градската десница, на отломките от СДС и на маргинални групи от хора от типа вечно протестиращи и то за каквото и да е.

Преди изборите на 4 април 2021 г бе изготвена от комисиите на НС на БСП една платформа, формален документ от механичен сбор от разработки на комисиите на БСП. Това бе обемна нечетивна платформа, в която, който и да е обикновен социалист или симпатизант, който и да ляв човек, не можеше да открие в обобщен истинската политика която предлага и защитава социалистическата партия. В самата кампания ръководителите на БСП и най-вече председателя проведоха стотици срещи. Формално погледнато, това е добре. Но по същество това бяха два типа срещи: с активисти на БСП по области, общини, градове и села. Някои ги определят като „букетни срещи“. На преден план винаги бе разкошен букет цветя за усмихващата се председателка. Тя убеждаваше на тези срещи убедените най-върли социалисти да гласуват за БСП, на възрастни (като мен) баби и дядовци, щастливи да бъдат заедно със своя пръв партиен ръководител. Втората група срещи бе с редица и най-различни организации, предимно на бизнеса, на които БСП, подобно на ГЕРБ, ИТН, „Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС обещаваше да не се вдигат данъците и да се отпусне от държавния бюджет огромна маса пари за „подпомагане на бизнеса“, дори намаляване на данъците. Е, и как огромната маса от бедни хората в страната да те харесат като партия, когато ти отстояваш интересите с решително предимство на бизнеса! Имаше множество срещи с различни браншови организации, но нямаше истински срещи с млади хора, със студенти, с млади учители, с млади работници, с обикновени земеделски производители, с преподаватели от ВУЗ и училища, с експерти и т.н.. Какво от това, че се срещаш с ръководителите на Подкрепа и КНСБ, които предлагат въвеждане корпоративен данък от 15%, а ти отстояваш оставането на корпоративния 10% данък и 5% данък дивидент за най-богатите българи?

Преди изборите на 11 юли 2021 г. се повтори същият сценарии. Бяха само добавени редица обществени организации и съюзи, подписали споразумение с БСП за България. Предизборната платформа бе същата, подходът бе същият, реториката – същата, водачите на листите почти същите, само с единични размествания и резултатът бе влошен. Всички изяви по телевизиите на всички представители на БСП обикновено започваха с грижите за бизнеса. За кой бизнес? За този, който произвежда материални и духовни блага или за бизнеса от „индустрията на кефа“ – ресторантьори, хотелиери, както и собствениците на дискотеки, нощни клубове, фитнеси, масажни салони и т.н.? Ръководството на БСП за втори път се спъна в един и същи камък, но вторият път бе по-болезнен от първия. И резултатът бе още по трагичен.

Преди изборите на 14 ноември 2021 г. на парламентарния фронт – нищо ново, същите водачи на листи, същата предизборна платформа, същите телевизионни послания, същата готовност за 100 дни управление, подобни срещи с актива, с бизнеса и браншови организации и т.н. Да, имаше нещо ново и по-различно. То бе задълбочаването на конфронтацията на ръководството на БСП с президента Радев, напук на огромната маса социалисти, привърженици и поддръжници на БСП. За тях това бе необяснимо. Ръководството на БСП изпадна под влияние на антирадевската риторика на Борисов и Карадайъ, на натрапчивите подсказки на СДС дееца Калоян Методиев, на довереното лице на Плевналиев – съветникът в БСП Татарски и т.н. На мнозина от непредубедените избиратели им направи впечатление резкия спад на критичната позиция от Нинова към: ГЕРБ и Борисов; към ДПС, Пеевски и главния прокурор. И как да бъдат остро критикувани, когато голяма група депутати от БСП избра Цацаров за КПКОНПИ? Как да ги критикуваш, когато заедно с тях гласуваш за хартиените американски самолети, когато гласуваш решение за Белене, което по същество отхвърля проекта и т.н.? От тяхна страна бе отговорено със същото. Борисов се съсредоточи само срещу Радев и умело подминаваше Нинова. Няколко безсмислени гласувания на БСП с ГЕРБ и ДПС в 46 обикновено Народно събрание, включително и за добавката от 120 лева за пенсионерите (предложена от ДПС) по същество провали индексацията на пенсиите. Необясними са гласуванията на представителите на БСП в ЦИК заедно с ГЕРБ, ДПС и ИТН срещу решението на Висшия административен съд. Формира се обществена нагласа, прогласявана и натрапвана чрез медиите, контролирани задкулисно от Борисов, Пеевски, кръга Капитал, че има договорка между ръководствата на ГЕРБ, ДПС и БСП. Третите избори показаха, че БСП се спъва за трети път в същия камък, а това спъване може да бъде фатално за бъдещето на партията.

Има огромно разочарование в лявомислещите хора в България от провежданата и подкрепяната от БСП дясна политика. Част от избирателите на БСП не гласуваха не толкова заради пандемията, колкото от неясната позиция на ръководството на БКП по кардиналните социално-икономически въпроси на днешния ден – цялостна идея за излизане от дълбоката социална криза на обществото чрез политика в интерес на хората на труда, на бедните, за преодоляване на огромното неравенство и за отнемане преимуществата на богатите.

Политически погромът е явен. Той не може да бъде скрит дори от тези ръководни дейци на БСП, които го сътвориха. Но те се опитват да прехвърлят вината от болната глава върху здравата. Става дума за нескопосания опит на Корнелия Нинова на 16 ноември 2021 г. да подаде оставка с вкуса на вина от другите, но тя – жертва на пандемията, машините, хората на Борисов и т.н.

Заслужава си да проанализираме някои от ниновите твърдения.

Първото твърдение: „Оценявам резултата на БСП от изборите като катастрофален. Особено това, че отстъпихме от трето на четвърто място.“ Нали твърдяхме, че се борим за първото място още преди 4 април 2021 г.! Виж, двата предишни провала, довели до загубата на доверието на около 500 000 – 600 000 ляво мислещи хора не било катастрофа! А истински катастрофата започна още от 2017 г. и завърши на 14 ноември тази година. Тя не е едноактно действие. Тя е продължителен процес, водещ до загуба на авторитет поради провеждането и подкрепянето на дясна политика чрез леви лозунги, от лява партия.

Второто твърдение: „От вчера една група в БСП ми иска оставката, но тя не ме впечатлява, защото това са хора, които от 5 години го правят - т.нар. вътрешна опозиция“. И да видим, кои са тези, които ѝ искат оставката: А. Кутев, К. Паскалев, К. Паргов и изпълнителното бюро на ГС на БСП-София, К. Добрев, повечето кметове на общини-социалисти и редица други авторитетни фигури в БСП. В това число са и една значителна част от хората, които на конгреса на БСП през 2016 г. ѝ осигуриха избора за Председател. И след конгреса тя ги предложи за членове на изпълнителното бюро – Г. Гергов, К. Янков, К. Паскалев, Ю. Асланов, К. Добрев, К. Паргов и т.н. И НС на БСП ги избра. Значи „вътрешната опозиция“ е „полезна“ за Нинова при нейния избор, но е неполезна, когато има друго виждане и мнение, което не съвпада с това на Председателката. Отдавна огромната част от т.нар. „вътрешна опозиция“ не са членове на НС на БСП, а са обикновени редови социалисти или лявомислещи хора извън БСП. Упреците към Антон Кутев са напълно несъстоятелни. Всеки социалист има право на мнение и е свободен да го изразява. Той го изрази не на официална пресконференция на Министерския съвет, като позиция на Министерския съвет, а във Фейсбук като лично мнение. Скоро в БСП ще ни забранят ли да имаме различно мнение от това председателката ли? Подобна е и ситуацията с няколко отделни члена на Инициативния комитет за кандидатурата на Радев и Йотова. Да повторим казано от Нинова:

"Но е абсолютна изненада, че оставката ми иска служебното правителство чрез говорителя си Антон Кутев … Абсолютна изненада е, че Инициативният комитет на президента Радев и на вицепрезидента Илияна Йотова ми искат оставката. … На тези две структури предлагам да не се занимават с партийно строителство. Служебният кабинет да си гледа кризите - цените, здравето. Има достатъчно проблеми за решаване. Да си гледат тази работа. Да не инженерстват в БСП. На ИК  - да гледа балотажа. Това им е работата, а не да се занимават с ръководството и оставките в БСП." Това са откровено неверни твърдения, но са направени целево и тенденциозно в навечерието на втория тур на президентските избори с явната цел Радев и Йотова да не спечелят изборите.

И това действие на Нинова бе достойно оценено от К. Биков от ГЕРБ-СДС. Ако някой не е разбрал антирадевските приказки на Нинова, тя още същия следобед се коригира и допълни ясно:

А това действие на е в противовес на мнението на 92% от гласувалите за БСП на последните парламентарни избори и на решението на НС на БСП за пълна подкрепа на Радев-Йотова.

Третото твърдение: „Вината е само моя и тя е, че мълчах, когато трябваше да говоря и да казвам истината. Мълчах в името на това в партията да има единство, да няма разправии, да няма публични караници, да изглеждаме авторитетни и да помагаме на президентската кампания. Това е моята вина и аз я поемам като подавам оставка като председател на БСП“. Нинова никога не е мълчала, тя винаги е бичувала „вътрешната опозиция“, винаги за всички неуспехи и грешки е обвинявала нея. В БСП винаги след Десети ноември 1989 г. е имало различни мнения, имало е дискусии по множество политики, идейни спорове, по политическите стратегии и тактики. Изглежда нейното разбиране за авторитетност не е в предлаганите политики в защита на интересите на хората на труда и бедните и онеправданите, а когато всички следват нейното мнение, подкрепят безусловно нейните решения. Да, добре е да няма публични караници, но когато тя ги е започнала и не иска да ги спре, те ще си продължават и това действително не е добре за БСП. Какво? Оклеветяваната „вътрешна опозиция“ покорно и с наведена глава послушно да мълчи на караницата от Вожда ли? Това колко Нинова „помага“ на президентската кампания, пролича още по време на масовите протести през 20202 г., нейната „помощ“ за Президента бе една от действителните причини за спада на избирните резултати.

Четвъртото твърдение е, че Нинова си била давала оставката! Да, но после, някога, през следващата година, не сега. Сега тя щяла да работи да се формира правителство. Това нещо много ми напомня друг сценарии, когато Нинова пак си даде оставката, но на конгреса си я оттегли. И Корнелия Нинова си остана за да поведе БСП към ново крушение. Социалисти бдете за да не остане БСП отново без действителна оставка. В тази кризисна ситуация е потребна незабавна оставка на цялото Изпълнително бюро и избор от НС на БСП на временно ръководство от няколко души, което да подготви конгреса и промяната на Устава на БСП.