/Поглед.инфо/ Напоследък се забелязва засилване на военната риторика. Тя естествено не е полезна и може да доведе до повече проблеми, отколкото до запазване на добрия тон. В политиката говоренето има ефекта на действието – приема се от другата страна като ангажиране и може да въвлече в позиция, след което да се получи полза или вреда във вземането на позиция.

По принцип в съвременните възгледи за сигурността се обръща специално внимание на онзи, който може да вкара в дневния ред на обществото някаква тема и да я свърже със сигурността. Онзи, който говори за нещо публично, може да го направи, превръща това, което говори, в част от сигурността. Това означава – бюджети, разходи, усилия, вземане на позиции и трупане на последици. Така, че се оказва, че в съвременния свят не работим с реални заплахи, а работим със заплахи, които определени политици могат да вкарат в дневния ред на обществото. Например допреди няколко месеца навсякъде виждахме заплахи от бежанци. Сега, без да са намалели, те не са заплаха. Просто никой не ги брои за заплаха. В САЩ пък те са 300 млн. души, има двама болни от ебола – това е страхотната заплаха. Години преди това много пъти от ебола умираха много хора в Африка. Но търговията в САЩ не обръщаше внимание, защото нямаше страх. Сега като поприказват както трябва, с 3 хиляди сто и няколко процента се увеличава продажбата на специално облекло. Ако вие сте случайно производител на специално облекло едва ли бихте били против говоренето за ебола. По подобен начин сега се оказва, че Ислямска държава – това е краят на света. Даже забравихме за Украйна. А ебола в САЩ измести Ислямската държава. Така че който задава говоренето в политическата област, той определя заплахите. Тук трябва да търсим интересите.

За личните и национални позиции

Защо у нас в България сме толкова склонни да почнем да говорим с военния език, ако бяхме в по-стари времена щяхме да кажем "да дрънкаме оръжията", но при нас това би било евфемизъм, защото ние нямаме какво да дрънкаме. Но приказваме. Защо приказваме войнствено? При всички случаи не изразяваме национална политика, още по-малко консенсусна, още по-малко някаква партийна политика. Изразяваме лични позиции на хора, които се чувстват близки до кръгове в НАТО, на определени сили в САЩ. Ето как ние като нация се оказваме употребени за частични нужди. Затова час по-скоро ни трябва власт, трябва ни парламент, трябват ни официални позиции. Тези експерименти по време на това политическо междучасие трябва да спрат колкото може по-бързо, за да не ни излезе скъпо това служебно правителство. Те влязоха в области, в които не е редно да влиза едно служебно правителство. Влизат години напред, правят големи бюджетни планове. Занимаха се здраво с кадруване – нещо, което не се побира в ясната представа за подготвяне на избори. Нещо подготвят, но едва ли това са избори. Това правителство е на президента, то е негов инструмент, той е всъщност движещата фигура. Боя се, че обществото някак си не следи действията , които конституцията е предписала. Затова у нас нито един президент досега не покрива конституционните си задълженията така както трябва. Или се занимава с партиен арбитраж, или с неща, за които няма ресурс – той не разпределя средства, или пък се занимава с позиции, които не са изработени на консенсусна основа.

Няма обществена реакция срещу неподготвения ни президент

Президентът представлява страната, но не определя нейната политика еднолично. Най-вероятно щом говори срещу Русия, има сили, които са заинтересовани от това говорене и той откликва. Нас няма да ни интересува кои сили са заинтересовани, ако това е националната ни позиция. Ние не сме Естония, нито пък граничим с Русия, както поляците и украинците, нито пък имаме интересите на САЩ. Това е отделен въпрос колко са големи интересите на САЩ в Украйна. Но това, че те говорят срещу Русия с един войнствен език, това не ни задължава нас да го правим същото. Имаме близък пример – на няколко километра до нас сърбите използват милиардите на Русия и държат вратата отворена. Мисля, че сърбите правят по добре от нас, защото ако в Европа има бъдеще, ако ни чака равновесие, то е на базата на разбирателството между европейските държави и Русия, а не на базата на войната между тях. Войната не ражда равновесие. Затова онзи, който залага на сътрудничеството в Европа, той работи за бъдещето. А този, който размахва войнствения флаг и говори нападателно, той не работи за бъдещето, той пътува към бъдещето с гръб към него, гледа назад. После откога започнахме да ставаме специалисти и нашият представителен президент да дава характеристики на руската политика и на руския президент. Такова нахлуване в чужда територия, така неподготвен, не би трябвало да го прави дори и един журналист, какво остава за президент. Ако не е обществото ни такова задрямало, отдавна щеше да има реакция. Но ние нямаме тези демократични рефлекси. У нас всеки на власт може да прави каквото си иска, а хората казват "а, голяма работа, остави го". Това освобождава тези, които вземат позиции да не се съобразяват с националния интерес. Защото за националния интерес трябва да се бори гражданското общество.

За щастие у нас говорещите анти не са мнозинство. Виждаме как основните политически партии не се вълнуват от Близкия Изток, не прибягват до антируската риторика. Те гледат как да се подредят около управлението и всъщност голямата бариера в момента е, че с тези 8 политически сили в парламента са влезли 48 партийни формации. Как се разделя питката на 48, няма как без да се раздроби.

В НАТО разходите ги поемат богатите, пък кръвта я пускат бедните

Има и нещо друго – ние вече показахме през годините на демокрацията у нас, че сме много трудни по консенсусни решения. С много голям труд формулирахме някакво съгласие да влезем в НАТО и в ЕС, но това беше бавно и мъчително. И това влизане се оказа в голяма степен формално. В НАТО бяхме се ангажирали да влезем с 2.60 от БВП, сега истински успех ще е ако стигнем до 1.5, защото нямаме такива възможности. В ЕС бяхме се ангажирали да затворим преговорни глави като приключим с онези бележки, които имаше за съдебни и системи и пр. Виждаме, че и до ден-днешен те стоят сякаш не са ни приели още. Така че приемането ни в тези организации беше резултат от геополитическа конюнктура и на интереси извън нас. Ние самите не бяхме узрели да влезем в тези организации и продължаваме да не сме узрели.

Сега НАТО не очаква от нас да имаме капацитета да си пазим териториално страната. Лежим на текста от Вашингтонския договор – ако стане нещо, да ни пазят другите. Обаче от нас НАТО очаква ние да можем да изпращаме войници в точки, в които нямаме национални интереси и като сътрудници в НАТО примерно нашите момчета да загиват в Афганистан, в Близкия Изток и в други точки, където се налага да се дава кръв. В това отношение – нищо ново под слънцето. ООН, което прави т. нар. мироналагащи операции на няколко места в света и то години наред вече също в доста сериозен разрез със собствения си устав – както казват дипломатите, това е по силата на глава шест и половина. В шеста глава са икономическите санкции, в седма са санкциите срещу страна агресор. А да пратиш войска в страна, която не е агресор – ето това е глава шест и половина. По силата на тази глава се оказва, че разходите ги приемат богатите държави, пък кръвта я пускат от третия свят. Под сините каски има хора, които са годни за убиване. На големите някак си не им се пращат техни хора. Така е и при нас – сегашната политика на НАТО да се застане срещу Русия е по-понятна за тези, които са го създавали за европейските държави. Например – как да обясниш на един норвежец, че детето му трябва да загива в Афганистан, какво общо има това с целите на НАТО. Затова такива държави като нашата, ако осигуряват присъствие в контингенти, се смята, че ние сме добри членове. Затова ние трябва да се готвим да правим такива контингенти. Аз съм съгласен, участието в контингент е някаква позиция, все пак. Но по-скоро би трябвало да правим по-друга политика на участие в контингента – трябва да се стремим да участваме на едно – две места и не с малки парчета, а с цял български контингент. Какво искам да кажа с това? Това означава, че като идете със самостоятелен контингент, командването е българско, разузнавателното осигуряване е българско, тиловото осигуряване е българско – вие имате максимална защита на своите хора, имате ясна позиция, знаете какво правите там и решавате някои въпроси от вашата външна политика. А ако сте на 15 места, с по 15-20-30 души, сте винаги в различни командвания и сте беден роднина, за вас никой не се грижи. Фактически аз не съм видял в нашите политици искане да се участва със самостоятелни контингенти, да се отстояват български позиции в тези участия. А само едно съгласие – добре, вие искате, ние сме съгласни. Добре е да осигурим 1.5 от БВП да осигурим армията, защото една армия, която ще участва с контингенти, трябва да има лека бронирана техника, леки въздушни средства, да има защита на лагерите си. А когато купуваме в различни посоки и постоянно сменяме приоритетите, имам чувството, че животът се случва само заради комисионните, а те са по 21-22%.

Разходите ги поемат богатите държави, пък кръвта я пускат от третия свят Не бива да се придържаме към позицията НАТО е решило, ЕС е решил, ние трябва да приемем. Напротив – ние трябва да надграждаме, но първо трябва да се различава българското в нашата позиция. Но нямаме тези навици. При предишната система – за всичко решаваше Москва, преди Москва – каквото каже Хитлер, преди Хитлер – каквото каже султана, Високата порта. Така сме свикнали, че все търсим някакъв голям брат. Сега припознаваме в САЩ големия брат, но той освен да си гледа тука стратегическите интереси, не се занимава с нашите дреболии и ние сме малко изоставени – няма на кого да се оплачеш, няма кой да удари по масата. А сами не можем да се оправим. Нямаме стереотипа. Ако нещо го имаш като автоматизъм в себе си, то се нарича култура, ако имаш този автоматизъм да търсиш българска позиция, да реагираш като общество на онова, което не е правилно, тогава можеш да бъдеш демокрация, да имаш своя позиция. А ако ги нямаш тези стереотипи, на сила не става.

---------

Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС.