/Поглед.инфо/ Тези дни, около Девети септември, отново в публичното пространство се завъртяха изтърканите вече комунистофобски тези, напълно отхвърлящи историческата истина, напълно кореспондиращи с неолибералната риторика. Дори доц. Груев призовава: „На децата да се дават фактите такива каквито са“. Като послание много хубаво. Но всеки факт може да бъде разгледан от различна гледна точка. Както посочва проф. В. Проданов „няма „чисти“ факти, а има интерпретация“ на факти и интерпретирани факти. Всеки факт е във връзка с други факти, и много често той е брънка от верига от факти. Всеки факт може да бъде разгледан от различни страни и от различни позиции, с различен изследователски инструментариум. Само съвкупността от фактите, анализирана безпристрастно може да доведе до историческата истина.

От множеството твърдения за Девети септември и периода след него има редица спорни позиции. Тези дни изплуваха на повърхността в СМИ множество грешни твърдения и манипулации на историческата истина. Три от тях заслужават по-сериозно внимание.

Първото грешно твърдение е, че след Девети септември Съветският съюз гледа на България като на „плячка“ и че българското правителство е предало на Съветския съюз „огромни количества пари, стоки, въоръжение …“, както и, че България е „подложена на тотален и несправедлив грабеж“ (Джамбазки). Има в историческата, икономическата и политологическата литература множество факти, които опровергават подобно твърдение. И да се зададем въпроса: По време на пребиваването на части на Съветската армия на българска територия (1944-1947 г.) танковете, самолетите автомобилите на армията, полицията и другите органи на държавната власт с какъв бензин са се движели? Германия ли е продължавала да снабдява България с гориво, което нашата страна тогава не произвежда? Или Съветският съюз от ограничените се запаси отделя и за България? Но през това време (1944-1947 г.) България откъде е ползвала метали, тъй като в страната само са се добивали руди на цветните метали?

А и какво оръжие е произвеждала България, което е ограбено от Съветския съюз? Нали българската армия е била въоръжена със старо немско оръжие и оръжие иззето от немците след завладяването на Полша и Чехия. Частично отговорът на този въпрос се намира в Документите на СКК (Съюзната контролна комисия), включваща представители на САЩ, Великобритания и Съветския съюз (виж: Великите сили и България 1944-1947 г. СКК. Документи. Т.2, първа част, с. 714). В тях пише, че „в хода на действията на Първа българска армия са ѝ били предоставени безвъзмездно оръжия и боеприпаси за над 11 млрд. лева“. Съветската армия доставя бъзвъзмездно на Българската армия 344 самолета, 65 танка Т-34, 410 оръдия, 115 противовъздушни оръдия, 370 минохвъргачки, 30 000 огнестрелни оръжия, 370 автомобила. Освен това в България са недостигали лекарства, както и в Съветския съюз. Но съветският червен кръст и Съветският червен полумесец изпращат в България на СКК през декември 1944 г. девет вагона витаминни препарати с 35 млн. човекодози (с.714). Освен това са предоставени на българското здравеопазване 100 кг хлороформ, 1000 кг аспирин и 300 кг плазмохинин (с. 786). Ето така изглежда т.н. „тотален и несправедлив грабеж“.

Второто грешно твърдение е, че България „не е участвала в активни военни действия“ като сателит на Германия. Това е тезата, защитавана от Г. Димитров и В. Коларов на международната сцена, за може по тяхно искане България да бъде определена като съвоюваща страна на обединените сили на САЩ, Великобритания и Съветския съюз и по този начин да получи по-благоприятни условия при сключването на мирните договори. Тази теза на Димитров и Коларов се поддържа от Съветския съюз, но САЩ и Великобритания не я приемат и включват България в списъка на победените страни. Действително, български войски не е имало на Източния фронт, но български войски са участвали в бойни действия заедно с германски и италиански войски, участвали в окупационни действия и сражения с антифашисти на територията на бивша Югославия и Северна Гърция и с дражевисти в Сърбия. Била е използвана българската транспортна инфраструктура, снабдявана е била немската армия с храни, кожи, руди и т.н.

Българската армия е използвана за военни действия на чужда територия. Това не е ли пряко участие във войната? Отделни български военни съединения са поставени под командването на немски части, без решение на Народното събрание и българското правителство. Освен предадените от Германия за временно администриране Вардарска Македония, Западна Тракия и Поморавието, през 1942 г. български войски заместват немски войски в Югоизточна Сърбия и участват в съвместни немско-български акции срещу югославската съпротива. На 5 януари 1943 г. в Германия Хитлер, фелдмаршал Кайтел и ген. Йодл се срещат с българския военен министър генерал-лейтенант Никола Михов. На нея Фюрерът казва: „Много съм благодарен на Българското главно командване, което даде съдействие за заемане мястото в областта (Сърбия – б.м.) на СС дивизията „Принц Ойген“ и извършваното прочистване (к.м.). На същата среща ген. Михов декларира пред Хитлер „готовността и решителността на българската войска и народ да изпълнят безусловно и неизменно своя дълг към Родината и към Нова Европа“ (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 269, л. 283, 285). На 18 и 19 юни 1943 г. българската войска поема три нови задачи: окупацията на цяла Сърбия (без района на Белград и мина „Бор“); осигуряване на снабдителните линии по Вардар и Морава; заместване на немските войски в Егейска Македония, северно от Солун.  На тази среща в прав текст ген. Михов признава, че български войски са придадени на немските войски и са под тяхно командване. Това личи добре от въпросите му: 1/. „Предвиждат ли германците тези наши части, които им бяха придадени (к. м.) в помощ за действията в Черна гора да останат там …“ и може ли „подчинената (к.м.) на ген. Льор“ 16 българска дивизия  да бъде отделна, но „пак подчинена  на Льор“ (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 133,  л. 243-255). От това става ясна пълната зависимост и подчиненост на българската войска на немското главно командване и локалните немски военни началници. По искане на немската армия командването на българската 5 –та армия в Скопие създава българска противовъздушна батарея, която е подчинена на немски противовъздушен полк.

Българската окупация на Сърбия е от Първи български окупационен корпус, командван от ген. Асен Николов. Този корпус действа като верен съюзник на германците в борбата им с югославските партизани и четници. Той е разположен в цяла Сърбия. В Уикипедия пише, че при изтеглянето си окупационен корпус е от 33 635 души. В тази окупационна кампания има регистрирани 8 450 ранени, пленени, убити и безследно изчезнали български войници. Войските на Първи български окупационен корпус от 1942 до август 1944 г. масово участват заедно с немски части или самостоятелно в сражения с югославски партизани, четници  и мирни граждани. Много показателна е битката в района на Пуста река в Югоизточна Сърбия – убити 1439 души. На 17 февруари по заповед на полк. Христо Стоянов са избити 476 души, предимно жени, деца и старци, включително 75 лица от 0 до 17 г. възраст. Тази жестокост надминава немската в чешкото с. Лидице. Този корпус има свой вестник (Устрем), издаван в Белград от български и немски журналисти. На 3 август немски и български войски провеждат наказателна акция за прочистване района на планината Капаоник, в която са големите рудници за оловно-цинкови руди. Операцията се ръководи лично от Химлер. В нея участва 36 козлодуйски пехотен полк. В тази акция са убити около 700 югославски партизани. През 1943 г. в края на май и първата половина на юни български войски участват в ръководената от немските генерали операция „Шварц“, заедно с германски, италиански и хърватски военни части в сражения с титовите партизани не само в Сърбия, но и в Черна гора. Там германци, италианци и българи изкачват най-високия връх на планината Дурмитор. В тази акция участва 61 -ви български пехотен полк с ок. 2000 войници. При операцията са убити 7543 партизани и 1200 мирни граждани. Ген. А. Николов е награден с най-висшия германски орден „Железен кръст“ първа степен през Втората световна война  за „сътрудничество с германски групи за омиротворяване на значителни части от Сърбия и големи успехи в борбата с партизаните“. В края на 1943 и началото на 1944 г. войници от Първи български окупационен корпус участват и в операцията „Кугелблиц“, при която са убити 4782 партизани.

Български фашистки висши офицери планират, организират и провеждат самостоятелни наказателни акции срещу партизаните, техните ятаци и мирното население в окупираните земи. Ген. Козаров заповядва и командва провеждането на самостоятелните български наказателните акции „Буря“ и „Удар“ в Сърбия. Самостоятелна акция българските окупационни войски в Сърбия провеждат и във Велика Плана, град на левия бряг на р. Велика Морава, близко до устието ѝ в р. Дунав.

В Беломорието действа Втори български окупационен корпус (58 000 души) с щаб в гр. Драма. Той е в оперативно отношение подчинен на немската група армии „Е“. С много кръв през 1941 г. е потушено Драмското гръцко въстание. По гръцки данни загиналите гърци са ок. 3000 души и са убити 211 българи. По българските данни са убити не повече от 1600 души. Само в с. Доскато са убити 270 жители. Убитите от нашата войска са предимно гърци.

Във Вардарска Македония действа Пета българска армия. И тя подобно на другите две армии (корпуси) участва в акции против партизаните, в разправа с техните ятаци и т.н.

Особено активна е помощта на българската армия на немската армия в акваторията на Черно море и корабоплаването по р. Дунав. На 3 септември 1941 г. Борис III при срещата си с гросадмирал Редер разрешава ползването на българските пристанища от немските военни кораби. По същество гр. Варна е превърнат в немска военно-морска база. Там акустират и се ремонтират немски военни и товарни кораби, зареждат се с боеприпаси, хранителни продукти и вода. На няколко места има изградени постоянни и подвижни радиопеленгаторни станции за наблюдение на черноморските крайбрежни води. Българските морски търговски кораби обслужват изцяло немската армия и немския черноморски флот. Българския военен флот изгражда множество минни заграждения. От български самолети, торпедни лодки и минни заграждения са потопени 5 съветски подводници с 238 загинали моряци. Пред н. Емине български самолет унищожава съветска подводница. Български военни кораби ескортират немски товарни кораби по линията от протока Босфор до устието на р. Дунав. В самия край на войната (5 май 1946 г.) Българският доброволчески корпус (организиран от Ал. Цанков) при Щокерау се сражава със войскови части на Съветската армия и унищожава 14 съветски танка и две самоходни артилерийски установки.

Дотук не стана дума за огромния български износ на суровини, храни и помощни материали, както и работна ръка за Германия. Поради това се натрупва огромен немски дълг към България в размер на около 73 млрд. райхсмарки.

Всички тези данни, а и множество други, доказват участието на България във войната на страната на Хитлерова Германия. Българските окупационни войски по същество заместват немски дивизии, които се прехвърлят на Източния фронт и воюват срещу Съветската армия. По сключените спогодби „Клоудиус-Попов“ (1941) и „Нойбахер“ (1941) България става икономически придатък на Германия, понеже снабдява германската военна промишленост с руди на цветните метали, с вълна, кожи, облекла, храни, дори дървени къщички за германските войници на Източния фронт. В резултат на това малка и бедна България финансира голямата и икономически силна Германия. И за благодарност Германия налага на България да плаща не само издръжката на немските войски на българска територия, но и да изплаща задълженията на победената Югославия към Германия.

България фактически е била участник във Втората световна война на страната на Германия. В Хагската конвенция за законите и обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) в глава I „Кой се признава за воюващ“, в чл. 3 ясно пише: „Въоръжените сили на воюващите страни  могат да са от сражаващи се и несражаващи се“(к.м.). Следователно, това че българските войски не се сражават на Източния фронт, не значи, че страната ни не е била съвоюваща на страна на Германия, тъй като нейни военни части заместват немските окупационни сили и се сражават с югославските партизани, осигуряват снабдяване на немската армия и предоставят своята военна и гражданска инфраструктура за ползване от тях. Немският посланик в София Бекерле при разпита му заявява: „Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в другите бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия (к.м.).

Третото грешно твърдение е, че в България е имало „съветска окупация“. Тази манипулацията непрекъснато се върти в публичното пространство през последните двадесет години. Явно привържениците на „съветската окупация“ на България не разбират съдържанието на понятието „окупация“ или са си сложили предварително подходящо оцветените соросоидни очила за прочит на историята. Доц. Груев задава риторичния въпрос: „Какво представлява навлизането на армията на чужда държава на територията на друга държава и оставането ѝ там за срок от три години...?“ Според него това е окупация. А дали е така?

В речниците по политология, история и право има множество различни определения на понятието „окупация“. В почти всички речници се съдържа характеристиката “временно заемане от въоръжени сили на територия на противника“. Но това не е достатъчно. Военна окупация има, когато се прекратява самостоятелното национално административно управление и се формира ново управление, приема се функцията на управление на завладяната територия от чужда войска (American Heritage Dictionary). Това е главен белег за наличието на окупация.

По време на Втората световна война от 1941 до септември 1944 г. в България е имало различен брой немски войски – от 3 791 през декември 1941 г. до 22 047 към 1 август 1944 г, разположени в 220 обекта. И никой не твърди, че България е била окупирана от Германия, макар, че немските войски на 1 март, часове преди Народното събрание да реши, са започнали навлизането в българска територия. България си е имала държавен глава, правителство, армия, полиция, съд и т.н. А от 8 септември 1944 г. до декември 1947 г. България била под „съветска окупация“. Ама и през този период си е имала държавен глава, правителство, армия, полиция, съд, знаме, герб и т.н. Сега в България постоянно има поделения на армията на САЩ. Но България си има свои овластени от народа държавни органи, има си своя армия, полиция, съд и т.н.. България „окупирана ли е от САЩ“? Следователно присъствието на чужди войски в дадена страна не значи, че тя е окупирана. Но защо уважаемият шеф на Архивите на България, когато говори за „съветска окупация“ не говори, че в България е имало „германска фашистка окупация“ (4 г.), че в България сега има „американска североатлантическа окупация“ (над 14 г.)?

Как стои въпросът с България?. В края на август 1944 г. в Европейската консултационна комисия (ЕКК) на съюзените държави (САЩ, Великобритания и Съветския съюз) започват консултации за бъдещето на България. Предложенията са разнопосочни. САЩ предлагат в ЕКК в параграф 3 от Проекта за примирие в България да се запише: „съюзените правителства (САЩ, Великобритания и СССР - б.м.), подписали документа за капитулация (к.м.) трябва да имат право да окупират (к.м.) с всякакви въоръжени сили на всяка или всички части на територията …“ (Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи, т. 1, с. 110-111). Какво предлагат нашите нови „братя“? Капитулация и окупация като изключват примирието. Капитулацията е прекратяване въоръжената съпротива от едната воюваща страна (България) и разоръжаване на нейната армия, придружена от окупация и управление от победилата страна. Такъв е казусът с бивша Югославия и Гърция, които капитулират пред Германия и са окупирани от немски, италиански и български войски. В окупираните от българската армия земи навлизат армейски части, създава се нова полиция от българи, нова администрация, ново съдържание на образованието и дори нови данъци и тяхното събиране. И не случайно България нарича военните си съединения Първи и Втори окупационен корпус. Когато капитулира Германия, цялото управление се поема от войските на СССР, САЩ и Великобритания, като дори те издават закони-наредби и организират свои съдилища.

СССР прави пред ЕКК редица предложения резюмирани от Форейн офис така: „съветският представител предложи известен брой допълнения, предназначени да приведат примирието с България в съответствие с това на Румъния. Ефектът от тези съветски предложения е: 1). На България практически се дава статут на съвоюваща страна и неопределен брой български дивизии ще вземат участие във войната под ръководството на съветското Върховно командване …“ (Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи, т. 1, с. 157). Опитът на Съветския съюз от излизането от войната на Финландия и на Румъния надделява в ЕКК. За Съветския съюз в хода на войната и предстоящият главен удар срещу Германия е неоправдано да се отделят войски за окупация, администриране и управление на земите на излезлите от войната държави. Правителството на Муравиев през нощта на 6 септември 1944 г., представлявано от главния секретар на Министерството на външните работи Сарафов, придружен от Алтънов (директор на политическия отдел на министерството) молят чрез посланик Яковлев Съветското правителство за примирие, не за капитулация и окупация.

Съветската армия не създава в България своя администрация, полиция и съд, за да има окупация. В страната е формирана нова отечественофронтовска самостоятелна власт, самостоятелно правителство, окръжни и общински административни звена и структури. За сравнение при окупацията на Германия в четирите окупационни зони държавите победителки създават своя окупационна администрация, издават закони, които са задължителни за окупираната територия, формират свои съдилища над нацистки военнопрестъпници и др..  В началния период със съгласието на СКК (Съюзната контролна комисия) в България се изграждат военни комендатури в областните центрове, които в края на 1944 г. са разпуснати.

В заключение, нека читателите сами да преценят дали е правилна позицията на

доц. Груев да се запише в учебниците на децата неговото твърдение: „Окупирането на страната от Червената армия е безспорен факт и той без съмнение трябва да присъства в учебниците по история именно по този начин“. А моето мнение, е че продължава соросоидното пренаписване на историята, водещо до пренебрегване на историческата истина.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели