/Поглед.инфо/ Коментар на Поли Карастоянова
- Kой е Министър на туризма това лято?
- Сигурно е Цветан Цветанов, защото той отговаря за сигурността. Той е силен и има власт, но разбира сигурността в туризма, като разхождащи се из курортите униформени полицаи. Това е по-скоро плашещо, отколкото успокояващо за туристите. Сигурността е интелектуален капацитет, какъвто очевидно у нас липсва. След време никой няма да си спомня за Цветанов, но ще се помни, че в България се случи първият терористичен акт срещу израелски граждани в страна от ЕС. По-сигурно това да е Симеон Дянков, защото той дава парите. Но и в това твърдение има някои странности. Знае се, че Дянков не е много дашен и не проявява никаква чувствителност нито към пенсионери, нито към гладни, нито към болни. Но щом се появи до някоя древна могила щедростта му е смайваща, не пада под милион на камък!
Още по-странно е, че раздава парите без да пита къде отиват?! Но може би Божидар Димитров знае, защото той е винаги наоколо. И пак се намира някой, който си мисли, че разбира от туризъм да постави следните въпроси:
- Какъв е размера на инвестициите, които правителството има намерение да вложи в културно-исторически туризъм?
- Изработен ли е финансово-икономически анализ за какъв период ще се възвърнат тези инвестиции?
- Готов ли е маркетинговия план за реклама на тази даденост и превръщането ú в туристическа атракция?
При мощната конкуренция на Гърция, Италия, Турция няма защо да се учудваме, че когато попитат чужденците с какво свързват България, те отговарят - шопска салата!
Дали Министърът на финансите си е задал въпроса - какъв планираме да бъде приходът, генериран от туризма в БВП на България след 10 години? Ако знаем отговора на този въпрос и имаме план за постигането му, тогава всяка инвестиция е оправдана. Иначе изглежда, че Дянков изявява като меценат на културата, но не с лични, а с чужди пари, с нашите пари, което е характерно за някои азиатски „развити демокрации".
Всъщност Министърът на туризма може би е този, който ходи по плажовете. Лиляна Павлова изглежда най-строга, замерва пясъчните ивици, брои чадъри... облечена елегантно, както винаги пред смаяните погледи на плажуващите. Но и тук изникват някои въпроси, например:
- Какво точно работи хилядната администрация на министерството, контролни органи и безчет инспектори, та се налага запотен министър да им върши работата?
- И защо тези показни акции толкова си приличат с „мощния" удар на справедливостта, който държавата стовари върху „барбекюто" на Доган?
Като си мисля най-вероятно Министър на туризма е Вежди Рашидов - говори много, разказва цветно..., а аз се чудя дали някой би могъл да преведе определението „чудовищна" археология на западен език?
Вежди Рашидов има и втори план, също толкова ефектен и ефективен, който ни разкрива в интервю Божидар Димитров във в.Преса от 13 август 2012г.
„Тези дни Вежди Рашидов обяви, че ще строи музей на българската морска история на о-в Св. Кирил", намерил е няколко десетки милиона от Лиляна Павлова". И още - „Вежди Рашидов ме зарадва много, като ми каза, че е взел 300 000 за подводни разкопки по някаква линия от Цветан Цветанов".
Не знам дали е удобно да се задават повече въпроси?!
Знам, че е важно да се дадат отговори на вече поставените въпроси. Важно е също в решаването на въпроси, свързани с дългосрочното развитие на туризма в България да участват професионалисти, експерти с международен опит, тъй като в българския туристически продукт не е предназначен за „пазара" в Димитровград, а търси място на най-конкурентните световни пазари. Няма да коментирам Делян Добрев, той по тази тема видимо се измъчва. Пропускам ли някого? Разбира се, Президентът - най-скъпият турист на Републиката!
Той трасира първите си няколко месеца с изумителни имиджови стъпки. Подари на Папата чудовищен кич (както би казал културният министър) и пропусна да покани в България Бил Гейтс. Но затова пък покани Английската кралица, докато коментираше на живо от Лондон Олимпийските игри. А в програмната си реч говореше за стратегическо развитие на страната ни до 2020 година, определяше себе си като икономически ориентиран, прагматично мислещ Президент. Позволете ми само един въпрос г-н Президент.
Редно ли е в най-бедните краища на България, хората да продължават да отглеждат и нижат тютюн като роби от XIX век?
Защото са принудени да живеят без избор, защото се опитват да преживяват от някакви лицемерни субсидии от управляващите, защото са в „капана" на социален, икономически и етнически страх.
Защото децата в тези семейства не ходят на училище, не учат чужди езици, не общуват със света - те нижат тютюн. Има само една стратегическа алтернатива на това крепостничеството и тя е туризъм.
Аз искам повече за нашите деца. А Вие?