/Поглед.инфо/ Провеждането на вътрешен вот сега създава риск да бъде оспорена легитимността на партията точно преди местните избори
Демокрацията е хубаво нещо, а преките избори са един от най-силните ѝ инструменти. Да, но само ако може да се гарантира тяхната честност и прозрачност. Това искат всички - най-вече опозицията, и особено на национални избори.
Дали обаче въпросът е толкова актуален за същата тази опозиция, когато става дума за собствените ѝ партийни дела? И дали един вътрешнопартиен вот може да бъде наречен демократичен, когато няма гаранции за неговата честност и прозрачност, а се прави с една-единствена цел - да бъде преизбран конкретен човек?
Тези въпроси си задава човек, наблюдавайки ситуацията в БСП. Когато преди седмица хвърли оставка, Корнелия Нинова поиска спешни вътрешни избори за нов лидер и обясни, че ще се кандидатира. Всъщност заявката на Нинова повече приличаше на писмо за намерение - ще дам оставка, но не сега...
Сега насроченият за 16 юни конгрес трябва да потвърди въпросната оставка. А направеният от Нинова календар предвижда на конгреса процедурата по избор да се стартира така, че на традиционния червен събор на Бузлуджа в началото на август БСП да има нов лидер.
Намеренията ѝ обаче не се харесаха нито на опозицията ѝ, нито на нейните хора (колкото и те да не признават това публично). Няма трезвомислещ човек, който да вкара партията в такова приключение, каквото е вътрешният вот, точно преди национални избори. Да предложиш на структурите братоубийствена война в навечерието на местните избори е голяма грешка.
Затова първата битка ще е на конгреса - да има или не пряк избор сега. Опозицията ще оспори възможността за такъв, позовавайки се на устава, според който вот може да се проведе след изтичане на мандата на конгреса и действащите партийни органи, и ще поиска гласуване на временен лидер от конгреса за следващата 1 година до пълния цикъл отчети и избори в партията.
Не ме разбирайте погрешно - нищо лично към Нинова. Напротив, за момента тя няма конкурент, който да я пребори на пряк избор от цялата партия. Е, може би, ако не броим Мая Манолова.
Партийната опозиция е прекалено аморфна и макар да се обедини, за да направи Сергей Станишев евродепутат, когато стане въпрос за личните желания и амбиции на повечето от знаковите имена, там всеки ще тегли чергата към себе си.
Защо тогава самата Нинова прави правила, които поставят под съмнение избора ѝ?
Истината е, че тези правила са писани преди година, след като в устава бе вкарана възможността за пряк избор. След това обаче бяха сложени на трупчета и на никого не му се занимаваше с тях поради горещината на темата. Но след дадените от Нинова директиви за вот сега приемането им придоби спешен характер.
Затова и изненадващо в правилата е бил вкаран един текст, който предвижда, че “в случаите, когато провеждането на прекия вътрешнопартиен избор за председател на БСП не съвпада с пълния цикъл отчети и избори в партията, НС на БСП с решение насрочва провеждането му в съкратени срокове”. Въпросният член 6 обаче е един от отхвърлените на драматичното заседание на комисията по партийна дейност на “Позитано” 20 във вторник, 4 юни, когато са се обсъждали правилата.
Тогава опонентите на лидерката поне 5 пъти са поискали да се спре работата по правилата и отлагане на вота. Нито едно от предложенията обаче не било подложено на гласуване от шефката на комисията Анна Янева. След тричасови разправии и виждайки, че мнозинството е на страната на опозицията, тя просто прекратила заседанието с обяснението, че “явно повечето не са съгласни с правилата”. Не ги подложила обаче на гласуване като цяло. Заради което другари я подозират, че ще ги внесе направо на заседанието на Националния съвет в събота.
Няколко са въпросите, които изникват от тези правила и които може да доведат до оспорване на легитимността на новия председател.
Какво ще стане например,ако членовете на БСП масово не излязат да гласуват?
Такъв вариант съвсем не трябва да се изключва. В партията се усеща умора и силно недоволство от интригите и скандалите по върха ѝ, които все повече разделят структурите. И представете си, че до урните отидат само половината от социалистите. Това ще направи избора невалиден (според правилата трябва 50% активност) и ще позволи оспорване на легитимността му. А как партията отива на избори без председател?
Тук възниква вторият съществен въпрос - колко точно са членовете на БСП? По данни на “Позитано” са около 100 хиляди. В правилата е записано, че гласуват всички членове, записани в електронния регистър 3 месеца преди насрочването на избора. Кой знае обаче със сигурност точната бройка? Не всички членове на БСП имат електронни карти. И кой тогава може да гарантира, че местните председатели не са включили в списъците си възрастни и болни хора, които и представа си нямат, че “гласуват”? Или пък че в списъците няма надписани, които ще бъдат докарани с автобус отнякъде специално за вота?
Спорна е и темата за финансирането - както на самите избори, така и на кампанията. По груби сметки на хора от “Позитано” организирането на вътрешен вот ще струва около 300 хил. лева
В година, в която има два важни и тежки избора в държавата, партията трудно може да си позволи такова разточителство? Още повече че май ще е с орязана държавна субсидия през следващите месеци заради скандала с надвзетите пари през последните няколко години.
А за кампанията е написано, че всеки от кандидатите за председател си я финансира сам или с дарения от физически лица. Ако сумата от даренията е над 1000 лева, тя трябва да се преведе по банков път. Това е подводен камък, защото позволява корпоративен вот, който няма как да бъде контролиран, предупредиха социалисти.
След лютите спорове на комисията онзи ден поне е било разписано, че всички кандидати ще имат равен достъп до партийните медии.
Другият спорен текст е, че “във връзка с предизборната кампания се забранява безплатното използване на партийния административен ресурс”. А как ще се спазва това от лидера, пък бил и в оставка, след като той разписва заплатите на “Позитано”?
Създава се специална изборна комисия от 9 души. Тя ще взема решенията си с обикновено мнозинство. Според проекта за правилата те не могат да бъдат обжалвани дори пред контролната партийна комисия. Което е, меко казано, нововъведение, особено на фона на протестите на БСП срещу промените в Изборния кодекс, с които се създадоха спънки при обжалването на решенията на ЦИК и РИК.
Много са спорните моменти в правилата, затова те не трябва да бъдат писани и приемани на коляно, а добре обмислени. За да не се окаже накрая, че приключението пряк избор на лидер ще приключи трагично и ще докара само повече главоболия на БСП. Не трябва да се забравя и че тези правила, макар в момента да създават прецедент, ще важат за всеки следващ избор на червен председател занапред.
Лиляна Клисурова, 24 часа