/Поглед.инфо/ За бога, българино, промени се! Погледни докъде се докара.
Защо търпиш мизерията?
Защо търпиш нищетата и страданията?
От страх ли търпиш, или от безразличие?
Кога за последно, когато излезе от дома си, видя една изчистена улица, една красива градинка, един път без дупки, весели и усмихнати хора по тротоари без криви и натрошени плочки?
Кога за последно видя казан, в който да не рови някой бедняк, търсейки изхвърлените останки от мизерната ти вечеря?
Кога видя пенсионер, който да е доволен от пенсията си, и млад човек с образование, който да работи това, за което е учил?
Всичко това ти липсва, нали?
Всичко това си го направи ТИ! Направи го с безразличието си, с егоизма си, със страха и наивността си.
Докара се дотук, защото на всеки четири години си готов да продадеш единствения си шанс за промяна за някакви си 50 лева.
Докара се дотук, защото когато видиш пред избирателните секции хора, държащи списъци с ЕГН-та и имена, избираш да си затвориш очите и да премълчиш.
До такава степен се страхуваш от промяна, че на всеки четири години избираш едни и същи хора да те управляват, знаейки , че и те се „страхуват” от промяна и затова ще оставят нещата постарому, но ще имат достатъчна смелост да променят баланса в банковата си сметка.
Премълчаваш си, когато една гологлава мутра, която те управлява, каже на детето ти в университета, на което си пратил последните си пари, да „ходи да пасе овце”.
Премълчаваш си, когато със смешната си заплата не знаеш дали да си платиш тока, или да си купиш храна за седмицата, а културата ти стои зарязана в ъгъла на таванската стаичка, грижливо прибрана в стар кашон, покрит с прах и забравен, както са забравени и книгите по рафтовете на библиотеката ти.
Премълчаваш си, когато държавата обяви, че прагът на бедността е 300 лева, а родителите ти, които са дали целия си живот за тази държава, получават 150 лева пенсия.
Премълчаваш си, когато гледаш по улиците хора, които са превърнали протеста в професия, защото това е единственият начин те да отидат на море.
Премълчаваш си, гледаш как всички неправди се изсипват като камъни върху главата ти. Свикнал си да мълчиш. Така явно смяташ, че изразяваш своето мнение. С мълчание.
Забрави ли вече Ботев, Левски и Караджата?
Забрави ли за какво са загинали?
Къде ти е чистата и свята република? „Народе????”
Помниш ли изобщо нещо за тях, или сега ще потърсиш в Google да си припомниш?
Тях може и да си ги забравил, но всеки ден срещаш това, срещу което те са се борили. Тук и сега!
Ти отново си в робство, защото робуваш на страха си.
Отново „чорбаджиите” правят пари на твой гръб, защото подписваш договори за неизгодни заеми с надеждата, че някой ден ще потръгнат нещата ей така от самосебе си и ще имаш пари да си платиш обратно.
Отново журналистите работят за пари, а не за обективността и за истината, а тези, които са честни и се опълчват на останалите, ти избираш да пренебрегнеш, защото те нарушават спокойствието ти с идеалистическите си прищявки и писания.
Докара се дотам, че единственият начин да заработиш добри пари, е чрез измама, тарикатство, кражба или нещо незаконно и неморално.
Кога изобщо ти си мислил за другия до себе си?
Защо твоят патриотизъм се събира в един футболен мач между България и Черна гора и в петминутното мълчние, когато зазвучи химнът?
Изобщо знаеш ли в чия памет свирят сирените на втори юни? Или просто спираш на място и млъкваш, защото другите го правят, чудейки се какво е станало на тази дата?
Гордееш ли се, че за 15 минути можеш да си намериш и купиш какъвто и да е наркотик?
Гордееш ли се, когато видиш гологлав мъж с дебел и къс врат, на който виси златен ланец, да слиза от черен мерцедес със затъмнени стъкла?
Гордееш ли се, че той има повече пари в портфейла си, отколкото ти ще заработиш за цял живот?
Гордееш ли се, когато видиш ученичка да слуша поредната поп-фолк дива?
Гордееш ли се, че хората, които са известни в тази държава, имат по-нисък интелект от тебе и по-нищожен морал от този на социопат?
Гордееш ли се със себе си и с това, което си постигнал?
Гордееш ли се?
Ако не, защо си мълчиш?
Какво ще направиш ти с мълчание?
Кой ще те чуе? Или мислиш, че твоят глас ще е глас в пустинята?
Тази пустиня я направи ти и продължаваш да я лишаваш от живот.
Продължаваш да свличаш бъдещето си надолу със своето безразличие.
Казваш, че мълчиш, защото не си струвало. А кое не си струва: твоето бъдеще и това на децата ти? Или си спокоен за тях, защото ще ги пратиш да живеят в чужбина?
Защо трябва единствените изходи от мизерията на България да са Терминал 1 и 2?
Защо те е страх да си отговориш на всички тези въпроси? Или ги обсъждаш на по чаша ракия със съседа?
Осъзнай се!
Промяната, която е нужна на България, започва и свърша с теб.
Твоят глас е този, който трябва да ехти в ушите на управляващите, а не онзи – на олигарсите.
Изправи се гордо и се опълчи на системата, която те заробва!
За бога, българино, направи нещо!
За бога, българино, промени се!
__________________________
Авторът Николá Димитров (17 г.) e ученик от ПМГ „Добри Чинтулов” в гр. Сливен