/Поглед.инфо/ 1. Като анексира Кипър през ранната пролет на 1878 г. по силата на тайно споразумение с Османската империя, Великобритания, без да произведе изстрел и без да даде човешка жертва, става истинският победител във войната между Османската империя и Руската империя, известна у нас като Руско-турска освободителна война. Защото постига голяма геополитическа цел. Владеейки Кипър, Обединеното кралство контролира Източното Средиземноморие, а чрез него и половината свят. Освен това се утвърждава и като най-влиятелна икономическа, политическа и военна сила в Европа и света за десетилетия напред.
Цената, която обаче Османската империя плаща, си заслужава.
Първо, Константинопол и Проливите са спасени от завземане от Руската империя, остават си безусловна и ключова стратегическа територия и акватория на Османската империя, а тя самата си осигурява в лицето на Великобритания мощен съюзник и покровител за десетилетия напред.
Второ, по-голямата част от Сан-Стефанска България е върната във владение на Османската империя. В това отношение конкретна роля изиграват башибозушките банди под командването на британския майор Сенклер, представени от Великобритания като „въстание“ против несправедливия Сан-Стефански договор. Бандите са разгромени от Петко Войвода, но въпреки подвига на неговата чета злото е сторено. Сан-Стефанска България е разпарчетосана: от 170 000 кв км. Княжество България се оказва с територия 70 000 кв км.
Приказките, че договорът е „прелимитарен“, тоест предварителен и подлежи на корекции, са удобна мантра. Зад нея се прикрива истината. А тя е, че Русия постига военна победа с достигане на нейната армия до Константинопол и при този резултат предварителните разговори за създаване на две български държави след победата губят значение. Преди войната никоя велика сила не си е представяла, че Руската армия може да опре до стените на Цариград и да завладее Проливната зона. Съществен принос за този военен успех има стратегическата победа на българското Опълчение на Шипка, което не допуска южната османска групировка да се съедини със северната и Турция губи стратегическата инициатива, която не може да си възвърне до самия край на войната.
Ако е било пределно ясно и между великите сили е имало консенсус, че договорът трябва задължително да се ревизира, защо би било нужно Великобритания да принуждава Турция да ѝ отстъпи Кипър за вечни времена, както и авантюрата да вдига „въстанието“ на майор Сенклер? Чрез тези два акта Обединеното кралство инициира Берлинския конгрес, за да може да се обезсмисли руската победа, а тя самата да запази и разшири господството си в Европа и света.
Българският народ е разпънат на кръст. Започва неговата жестока историческа драма. Съпроводена от три загубени войни (Междусъюзническата, Първата световна, Втората световна) и две национални катастрофи.
Не е възможно да се изчисли колко милиона българи, останали извън пределите на българската държава и техни потомци, биват подложени в продължение на десетилетия на масови убийства и насилия, „етнизирни“ в „елини вулгарофони“, „елини славофони“, „южни сърби“, „вардарски бановинци“, „македонци“, разселени из Западен и Източен Анадол, Тесалия, Епир, Атика, Пелопонес, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, из острови в Егейско и Адриатическо море, прокудени да се скитат по света, намерили братски и топъл прием в Стара България...
2.
При тези геополитически условия българската политическа класа извършва своята първа голяма грешка, която трасира драмата на България за близо 150 години. Може би няма да е пресилено, ако се каже, че в условията на тази драма България живее и днес. Тя е своеобразна прелюдия към гражданската война, раздираща народа ни вече над сто години и сведена до формулата „за и против Русия“, „фили срещу фоби“.
За каква грешка става дума?
Стамболов и другите властници от онова време не съумяват да отчетат, че след като не е реализирана идеята на Левски за самостоятелна освободителна революция, а Освобождението е станало в следствие на Руско-турската война и особено след като с решенията на Берлинския конгрес Русия се оказва един от най-губещите победители във войната, в Югоизточна Европа и особено в България се е създала специфична геополитическа обстановка. Обстановка, която Русия смята да използва, за да се готви за политическо и военно изменение на следвоенното статукво. За тази цел разчита и на властта в България и нейната армия, която въоръжава и подготвя.
Тази геополитическа обстановка императивно налага младата българска държава да се съобразява сериозно с политиката на Русия, колкото и себична да е тя – каквато е всъщност политиката на всяка имперска държава. Това включва България в никакъв случай да не се конфронтира с Русия, да се опитва да се еманципира с внимателни стъпки и без сътресения. Същевременно да установява плодотворни икономически и политически контакти с европейските държави, и преди всичко с Австроунгария, най-силната и най-влиятелната европейска континентална геополитическа сила.
Но българските власти, особено по времето на Стамболов, недотам компетентни и без нужната теоретична подготовка и опит в геополитиката, а поддаващи се повече на чувства, на практика отдалечават България от Русия. В един момент даже докарват отношенията с нея до точката на замръзване. Русия скъсва дипломатическите отношения с България. И обръща лице към Сърбия и Гърция. В отговор Стамболов решава да доведе на власт австрийския принц. Той пък предизвиква две национални катастрофи. В крайна сметка става така, че България воюва два пъти с Русия. И двата пъти губи.
Гърция и Сърбия, които също като България добиват свободата си с помощта на Русия, не са воювали с тази държава нито веднъж.
Нека не се забравя, че резолюцията на император Александър Втори за започване на войната е само две думи: „Болгарию освободить!“ (България да се освободи).
И тя е освободена. От Руската армия. С цената на десетки хиляди загинали воини.
От споделеното дотук следва първият геополитически извод:
Конфронтирането на България с Русия не носи нищо добро на България.
3.
България отклонява предложението на СССР от ноември 1940 г. за договор за приятелство и взаимна помощ.
Целта на Съветския съюз е да реши спора със своя съюзник Германия за влияние върху България с оглед спечелване на страна ни, нейната територия, инфраструктура и икономика и така да си осигури по-благоприятни геополитически условия при евентуална война с Германия.
С постигането на отказа на България към предложението на СССР Германия си осигурява включване на страната ни в Тристранния пакт. Използва нейната територия за инвазия в Гърция. Превръща България в свой суровинен придатък, логистична и лечебна база, комуникационен сухопътен и морски възел. С предоставянето на България администрирането на Западна Тракия и Вардарска Македония освобождава десетина германски дивизии за Източния фронт.
По ирония на съдбата България е спасена от трета национална катастрофа от СССР, който си има свои планове спрямо страната ни след Втората световна война.
Тук ще направя едно нестандартно разсъждение за пропусната възможност.
Ако България бе приела съветското предложение, Германия не би могла да включи страната ни в своята военна коалиция, защото би бил акт против волята и геостратегическите интереси на съюзника си СССР. На Германия би се наложило да нападне България едновременно или веднага след нахлуването в Съветския съюз. И, разбира се, да окупира България въпреки предполагаемата упорита съпротива на българската армия. Германия би имала интерес да предостави българската територия на Румъния и Хърватия за окупация, за да освободи войски за Източния фронт. В България би се разразила антихитлеристка съпротива, сходна с тази в Югославия и Гърция. Българските партизани биха действали заедно със своите братя от Македония и Западна Тракия. След войната България, като част от победилата антихитлеристка коалиция, би имала основания да получи Западна Тракия с островите Самос и Самотраки, Северна Добруджа, Струмишка област и Западните покрайнини, дори и други части от Егейска и Вардарска Македония. Тоест би могла да възстанови територията си от времето преди Междусъюзническата война. Което би предопределило ключовото ѝ геополитическо и стратегическо положение в Югоизточна Европа след войната.
От всичко това следва вторият геополитически извод:
Поради геополитическите грешки на българските власти България е призната за победена страна във Втората световна война с всички отрицателни последствия за много десетилетия напред.
4.
Югославия, която по време на войната е изградила близо милионна народноосвободителна партизанска армия, задържала е десетки германски дивизии на своя територия, нанасяла е значителни поражения на германския противник, дала е стотици хиляди жертви, става един от най-популярните и най-толерираните победители.
Тя получава и безспорен контрол върху Вардарска Македония.
Нещо повече, по настояване на Югославия България е заставена да признае македонската етническа принадлежност на населението във Вардарска и Пиринска Македония в противоречие с историческата истина. Но спрямо Гърция, в чието владение се намира най-голямата част от историко-географската област Македония, никой не е налагал решение в полза на Югославия съотвестващо или поне близко до наложеното на България.
От своя страна Гърция, също победителка във войната, получава безусловен контрол върху Западна Тракия, вече безспорна територия на тази държава.
България освен другите поразии, които ѝ се струпват, бива определена и като опасна националистическа държава и на правителствата на Отечествения фронт и БКП се налага да осъдят тази политика. Вероятно поради тази причина години наред във военните училища и военната академия не се изучава българската военна история през Междусъюзническата и Първата световна война. Паметниците и паметните дати от тези войни са неглижирани и отминавани с мълчание. Автори като Димитър Талев, Яна Язова и други писали на патриотични и националистически теми, биват преследвани за творбите им.
Но де да беше само това. През 1999 г., десет години след рухването и заклеймяването на социализма, премиерът Иван Костов обявява тържествено от трибуната на Народното събрание, че със закона за ратифицирането на рамковата конвенция за малцинствата, внесен от неговото правителство, сме погребали българския национализъм. За такова заявление всеки премиер на която и да било друга държава би бил посрещнат на нож от политическия елит и народа.
Все едно политиката на съседните нам страни – Югославия/Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Република Македония, не се е характеризирала никога с националистическо съдържание. Не са им били присъщи и към момента на Костовото заявление.
В геополитиката няма идеология. Има само интереси и нищо друго.
Поради това мисля, че поставянето на акцента върху постулатите за македонизма, особено след 1944 г., мотивирани от Коминтерна, Сталин, Тито и донякъде Димитров, не съответстват напълно на истината. Поне не и в степента, която им се придава. Истината се съдържа преди всичко в жестоката геополитическата реалност.
А тя е, че България, обявена за победена във войната, трябва да бъде наказана в полза на победителите. В конкретния случай – в полза на Югославия. И бива наказана.
Да, България е спасена от разчленяване в полза на победителите съседи и Турция. Но това не означава, че се е очаквало да се размине без никакво геополитическо наказание. И то ѝ бива наложено от победителите в антихитлеристката коалиция и преди всичко СССР като част от цената, която е принудена да плати, за да остане в довоенните си граници и дори да запази Южна Добруджа, получена в хода на Втората световна война.
България бива дори принудена да създаде световен прецедент: една държава се отказва официално от част от своя народ, обявявайки я за принадлежаща към друг народ.
Ето защо продължавам да мисля, че идеята за решенията на Коминтерна във вреда на България остава в сянката на геополитическата реалност, че страната ни е призната за победена във Втората световна война.
Първо, в оня момент Коминтернът е вече в историята зедно с неговите решения.
Второ, учудващо е, че решенията на разпусналия се Коминтерн продължават да се прилагат само спрямо комунистическа България, но не и спрямо Югославия. Особено след като е налице прецедентът на масови убийства и насилие между двете световни войни над стотици хиляди българи сред двумилионния български състав в окупираната от Сърбия/Югославия Вардарска Македония само затова, че са българи.
Защо, например, Коминтернът, разбирай Сталин в оня момент, не е заставил комуниста и интернационалиста Тито да признае истината за българския етнически характер на населението във Вардарска Македония, подлагано в продължение на десетилетия от сръбските и югославските монархически реакционни буржоазни националистически власти на масови убийства и мъчения с цел изтриване на българското му самосъзнание, наричайки го подигравателно „южни сърби“ или „вардарски бановинци“? Нали Тито като комунист и интернационалист води политическа и военна борба против реакционната националистическа и шовинистична политика на буржоазната кралска власт в Югославия и затова е обявил ръководената от него нова югославска държава за комунистическа република, ще рече интернационалистическа!
Но ето, че Тито настоява България да признае доказано българското население на Вардарска Македония за „македонци“, независимо, че е измъчвано от сръбските и югославските реакционни и шовинистични власти само затова, че хората са се смятали за българи.
И даже по негово разпореждане същите тези българи биват подложени на още по-голямо мъчение пак поради същата причина – че продължават да се смятат за българи!
Нима Тито и разпуснатият Коминтерн не са били били запознати с историята на Югославия между двете войни!
Неизвестен ли им е бил отчаяният патриотичен акт на Владо Черноземски – да стигне дотам, че да убие краля на Югославия Александър Караджорджевич през 1934 г. защото е олицетворявал и ръководил жестоката античовешка политика на геноцид върху българите във Вардарска Македония?
Излиза, че кралската и „коминтерновската“ власт в Югославия са упражнявали една и съща крайно националистическа и шовинистична политика спрямо българското население на Вардарска Македония.
Виждаме учудващ синхрон между две крайно противоположни една на друга идеологии и политики по националния въпрос: буржоазната и шовинистичната, от една страна, и „коминтерновската“ и интернационалистическата, от друга. Всяка от тези две противоположни идеологии утвърждава недвусмислено, че българи не съществуват във Вардарска Македония, Южна Сърбия, Вардарска Бановина, Народна (Социалистическа) република Македония. Същата националистическа и шовинистична идеология и политика е продължила без изменения и в днешната Република Северна Македония, кандидат за членство в Европейския съюз.
Значи, има пълно основание да се твърди, че по отношение на Югославия и България разпусналият се Коминтерн е прилагал две крайно противоположни една на друга комунистически идеологии и политики!
Първата е комунистическата идеология и политика спрямо комунистическа България под ръководството на комуниста Георги Димитров, героя от Лайпциг и първи прононсиран антифашист още от 1933 г., основололожник на световната антифашистка борба още от 1935 г. Тази комунистическа България бива заставена от несъществуващото ръководство на разпусналия се Коминтерн да въведе без резерви комунистическата интернационалистическа идеология и политика спрямо доказано българското население на Македония, което е задължена да обяви за небългарско!
Втората е комунистическата идеология и политика спрямо комунистическа Югославия под ръководството на комуниста Йосип Тито, ръководител на югославската съпротива през Втората световна война, главнокоманващ на Югославската народноосвободителна армия. На тази комунистическа Югославия разпусналият се Коминтерн е предоставил правото да реализира в своя полза най-реакционна и шовинистчна националистическа идеология и политика за „македонска“ национална принадлежност на българите в Югославия, наричани „южни сърби“ или „вардарски бановинци“ от реакционните буржоазни правителства на Кралство Сърбия и Кралство Югославия, срещу които се е борил и самият комунист и интернационалист Тито!
Разбира се, това е абсурд.
За какъв Коминтерн може да става дума тук!
С тези две несъвместими една с друга уж комунистически идеологии и политики!
По силата на математическата логика на намиране на доказателство чрез отхвърляне на невъзможните варианти, остава реалистичният геополитически отговор: България изтърпява наказание заради участието си във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, като за нейна сметка се толерира Югославия, участвала във войната на страната на антихитлеристката коалиция.
И това наказание е наложено на България не и без волята на СССР.
Трети геополитически извод:
Днес берем плодовете на недалновидната политика на българската държава спрямо СССР, проявена през 1940 г. и след това.
4.
Генералният секретар на НАТО, президентите на САЩ, Франция и пр. натовски държави смятат, че конфликтът в Украйна ще продължава години.
Така е, след като НАТО въоръжава Украйна с големи количества модерно оръжие. И военната обстановка между Украйна и Русия се усложнява и затяга.
Русия обаче няма намерение да губи. Дори и конфликтът да приеме пъломащабен характер.
Според европейските лидери и правителството на САЩ обаче, Русия трябва да се накара да плати най-висока икономическа, военна, политическа и социална цена. Разбира се, за сметка на украинския и руския народ.
Как американските и европейските лидери си мислят, че могат да постигнат лелеяна от тях победа над Русия, да подчинят тази държава, да я разчленят и накрая да овладеят нейните ресурси, като за тази цел хвърлят в бездната не своите, а други народи, които да се накарат да извадят кестените от огъня в тяхна полза и даже да платят най-висока цена?
Замисляли ли са се, че може да настъпи обрат в тяхна вреда?
Какъвто вече се очертава след като „непобедимите азовци“ са се предали вкупом и безславно в плен.
Руското ръководство очевидно е решено да приключи военната операция с поставяне на начало на нов световен ред. И има всички шансове да постигне целта. Даже народът на Русия да плати най-високата цена за това. При този нов ред, според руските планове, не следва да има продължаване на еднополюсния свят и едностранното доминиране на САЩ.
Колко оръжия и носената от тях смърт може да се изсипе в Украйна върху живеещите там нещастни украинци, руснаци, поляци, евреи, молдовци и пр., за да се попречи на Русия да постигне такава цел? Колко хора ще загинат? И за какво хората ще ручат жабетата?
За амбициите на Русия?
Или за неумело прикриваните желания на САЩ, НАТО и западноевропейските държави за разбиване на Русия и овладяване на нейните огромни ресурси?
Май че точно това на лидерите на САЩ, НАТО и ЕС ще да им се наложи да приемат, че се отлага за неопределено бъдеще време. От изявленията и решенията на руското ръководство личи, че Русия не може да си позволи да загуби. А в последно време на Запад се появяват фактори, които с изявленията си дават да се разбере, че не искат да хвърлят в апокалипсис човечеството, собствените народи и себе си.
В това отношение личи, че дава своя резултат геополитическият руски постулат „На Русия не ѝ трябва свят без Русия“, както и свързаните с него заплахи от телевизионния екран, че „Бум, и британския остров няма да го има!“.
Бавно или не толкова, ситуацията може би ще се уталожва и светът ще се намества в положениепо си „отпреди 1997 година“.
При това положение, къде е България?
Тя може да се намира там, където „братските орли не хфърчат към тях“.
Даже се чертава България да се окаже трети път във война с Русия и трети път да загуби.
Най-малко за това, защото САЩ са далече, а на ЕС му предстои да си има свои грижи.
Докато Русия е само на две крачки и не се е разделяла никога с геополитическите си стремежи да контролира Източна Европа, Балканите, южните морета и Проливната зона.
В тези сметки влиза, разбира се, и България.
Този път обаче, у нас, както по всичко личи, освободители няма да идват и алтруизъм няма да се проявява.
Мисля, че имперски руснаци могат да се настанят с парите и ресурсите си и да наложат своя послушна политическа власт. По-послушна от Димитровската, Червенковската и Живковската власт. Макар че Живков не е толкова послушник, колкото мъдър държавник, който при неумолимите геополитически условия след Втората световна война съумява да извлече максимална полза за своята родина въпреки зависимостта ѝ от СССР.
Лошото е, че цената ще я плаща целокупният български народ. А не певците на противоруските шансони и адептите на военна помощ за Украйна и военни действия срещу Русия. Те затова са адепти. Понеже, ако геополитическата ситуация се развие по подобен начин, които от тях не успеят да избягат на Запад, бързо ще се преобразуват в първи приятели на руската политика и руския промишлен, търговски и финансов капитал.
Четвърти геополитически извод:
Така ще е, докато политиците ни не изучават и не се съобразяват с императивите на геополитиката и произтичащите от нея български национални интереси, а шикалкавят и се кланят ту насам, ту натам...
5.
На 4 май 2022 г. президентът на Република България Румен Радев заяви: „Искам да заостря вниманието на една проекторезолюция 741 на Конгреса на САЩ, според която, ако се приеме, ще бъде обявен месец септември за месец на македонския език, история и културен принос на македонците за развитието на САЩ.“
И днес се чува ехото от края на Втората световна война и създаването на изкуствената държава Македония с цената на десетки хиляди избити и изтезавани българи.
Делението фифти-фифти на следвоенното влияние на Запада и СССР над Югославия си казва думата. Не случайно тя се скарва много бързо с СССР още преди да изминат две-три години след войната. Напуска Организацията на Варшавския договор. Съветският съюз не успява да установи свои военноморски бази на Адриатическото крайбрежие. Югославия поддържа добри отношения с СССР, но ползва екстрите и на връзките ѝ със САЩ и Западна Европа. Смело отваря икономиката си на Запад. Противно на съветския модел въвежда частната собственост. Организира две зимни олимпийски игри. Избрана е за председател на Движението на необвързаните. И т.н., и т.н. екстри за тази държава.
В нашето съвремие подобен на югославския акцент се забелязва по отношение на Република Северна Македония.
Може би не съм достатъчно запознат с историческите факти, но поне на мене не ми е известно водещи кръгове в САЩ или западноевропейска държава да са се произнесли след Втората световна война ясно и категорично в защита на истината за българската етническа принадлежност на огромната част от населението на Вардарска Македония в противовес на съветско/югославската политическа теза за наличието там на някакви „македонци“. И това е въпреки, че Карнегиевата анкета, защитила по безспорен начин българската етническа принадлежност на населението на историко-географската област Македония, носи името на американеца Андрю Карнеги, който я организира и осъществява.
Днес, както научаваме, Съединените щати се нагърбват да бъдат посредник между Република България и Република Северна Македония за вдигане на ветото на България. Разбира се, в ущърб на българския национален интерес.
Де е Ямбол, де е Стамбул, казва народът ни. Кой е ЕС и защо САЩ са загрижени за него.
Въпреки всичко България е длъжна да отстоява своя национален интерес.
Тя няма друг път. Особено назад!
Пети и най-важен геополитически извод от споделеното в тази статия:
Огъне ли се и сега под натиск, както е правила многократно, България може да загуби този път много: достойнство, доверие, уважение, ненакърнимост на териториалната цялост и суверенитета. Даже и бъдещето си като държава на българите и българския творчески дух.
...........
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?