Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България, в интервю за БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Добро утро казвам на посланика на САЩ у нас, негово превъзходителство Джеймс Уорлик, добро утро, господин посланик.
Джеймс Уорлик: Добро утро.
Водещ: С енергийните теми да започнем. България се отказа от строителството на „Белене". Очаквано ли беше това решение за вас, или то ви изненада?
Джеймс Уорлик: В крайна сметка, всичко опря до цената на проекта. Премиерът, след доста години обмисляне както от страна на това правителство, така и на миналото, се достигне до решението, че този проект е доста скъп за България. Тук става дума за милиарди долари и доста дълго време за изплащане на тази сума. И след внимателно обмисляне, премиерът взе решението, че е твърде скъпо. Съдейки също така по реакция на гражданите, бих казал, че преобладаващата част от гражданите, сами разбират, че проектът е доста противоречив и скъп, така че, мисля, че премиерът наистина вложи доста мисъл в това и уважаваме неговото решение.
Водещ: Господин посланик, знаете по-добре от мен, че някак се прокрадва съмнението, че това решение не е чисто българско. Че то е взето, ако не под натиск, то поне под влиянието на Вашингтон. Тук може да потвърдите или отречете тази версия?
Джеймс Уорлик: Не, мисля, че българският премиер сам взема своите решения след внимателно обмисляне. Но, едно нещо, което бих казал тук, че е важно да се диверсифицират енергийните източници. Единият аспект, който бе взет под внимание е, че България наистина държи да диверсифицира своите енергийни източници, да не разчита на един единствен източник или страна. Но, премиерът в крайна сметка, бе съвсем ясен, че всичко опря в крайна сметка и до цената на този проект, която е твърде висока.
Водещ: Ако погледнем геополитически на нещата, като че ли преобладаващо в обществото остава мнението, че на Балканите, мачът САЩ срещу Русия е спечелен от американците - едно на нула за САЩ? Така си мисля, може и да греша?
Джеймс Уорлик: Не става дума за САЩ и Русия, а става дума за България. Решението, което бе взето, е в интерес на България, на базата на интересите на България. Единият аспект бе цената, другият аспект бе постигане на диверсификация. България и премиерът в частност, ясно разбират, че трябва да доставят своята енергия от разнородни източници, не само от една страна. Всеки ден четете за увеличаване на цените на енергия, всеки ден. Газът е много по-скъп тук, в тази страна, отколкото в САЩ. Защо е това? Защото нямате диверсификация на енергийните източници, нямате механизми на пазара. Мисля, че именно едно от нещата, които това правителство цели, е да постигне диверсификация, която в крайна сметка ще доведе до намаляване на цените в България.
Водещ: Преди няколко дни, в интервю за вестник "Куриера дела Сера", българският държавен глава Росен Плевнелиев каза - моята България ще бъде по-малко зависима от Москва. Тук остава големият въпрос, дали след това решение за „Белене" България наистина е по-малко зависима от Москва в енергийно отношение?
Джеймс Уорлик: България не трябва да зависи нито от Москва, нито от Вашингтон. България трябва да действа според своите собствени интереси. Ние сме добри приятели и партньори с България и ние искаме да помогнем на страната, като можем като партньори. Но в крайна сметка, решенията по отношение на енергетиката, както и по други въпроси се вземат от българския премиер и от българския кабинет, а не от Вашингтон или Москва, така трябва да бъде.
Водещ: Знаете, че на 1 април, тук в България е Ден на шегата. Тук обичаме да се лъжем един друг, да съчиняваме всякакви измислици. Това много вдъхнови и българските медии и на 1 април, Деня на шегата, една от информационните агенции публикува статия със следното заглавие: „Строим „Белене", САЩ ни финансират". Можеше ли това да не е шега, можеше ли това да се случи в действителност?
Джеймс Уорлик: Вижте, това, което ние искаме е това, което България иска, а именно енергийна независимост. Това, което се стремите е диверсификация и в резултат на тази диверсификация на енергийни източници, целите да намалите цената. И мисля, в тази посока върви България. Моята страна за много години беше зависима от петрола от Близкия Изток и от дълги години насам се опитваме да постигнем още по-голяма диверсификация. Затова, по отношение на източниците си за газ, петрол и алтернативни източници, България се стреми, и е показала, че се стреми за диверсификация, което ще доведе до по-ниски цени и по-надеждно снабдяване с енергия.
Водещ: Господин посланик, след отказа ни да строим „Белене", опциите ни оттук насетне изглеждат ясни - 7-ми блок на единствената ни атомна централа, може би 8-ми, и може би газоцентрала на мястото на „Белене". Имат ли американските фирми, американският бизнес, интерес към инвестиции в тези два бъдещи проекта?
Джеймс Уорлик: Сигурен съм, че да. Нека да видим в каква посока ще тръгне българското правителство. Ако бъде обявен публичен търг, конкурентна процедура, било то за „Козлодуй" или за друго място, но съм сигурен, че американските компании внимателно ще разгледат тези опции.
Водещ: Един въпрос за справедливостта... Оставам с впечатление, че това със сигурност е ваша тема. Пред БНТ премиерът Борисов каза преди дни, че проекта за строителството на „Белене" е направен на база на измама, и че се надява, че рано или късно, прокуратурата ще повдигне обвинение срещу тези, които стоят в основата на измамата. Тук, само ще припомня, една от грамите на вашата предшественичка Нанси Маккълдауни, в която се твърди, че „Белене" е типичен пример за корупция... Ще има ли справедливост, за тези, които са нарушили правилата за „Белене"?
Джеймс Уорлик: Вижте, това просто демонстрира, че както в енергийния сектор, така и в другите сектори, трябва да има прозрачност. Не може да се правят разни сделки на затворена врата, в името на нечии специални интереси. Трябва да има прозрачност по отношение какви договори се разработват и сключват, какви възможности има. И по отношение на „Белене", ако има правонарушения, тези хора, които са ги извършили, трябва да бъдат разследвани и поставени пред съда и зад решетките, ако са извършили престъпления.
Водещ: Да поговорим за шистовия газ. Вчера тук в студиото ни, министърът на икономиката и енергетиката каза, че темата за шистовия газ съвсем не е затворена страница. От тази седмица се сформира комисия на парламентарно ниво, която трябва още веднъж да проговори, да дискутира възможните варианти, които са или да запази мораториума, или да въведе още по-сурови санкции, като превърне мораториума в закон, или да падне мораториума, тоест, да падне забраната за проучване и добив на шистов газ. Прогнозата ви каква е? Какво ще се случи оттук насетне, според вас?

Следва продължение ...