Ще има ли ренесанс за българската наука?

/Поглед.инфо/ На 6.01. на Портала за обществени консултации при Министерския съвет Проект на Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. На база на протоколите от 3-те заседания (първото заседание на 10.12.2020 г., и третото –последно на 6.12.2021 г.) може да се направи извода, че тази програма е изработена от 64 членове на Тематичната работна група под ръководството и координацията на Държавната агенция за научни изследвания и иновации ( ДАНИИ), а публикуваният трети вариант e съгласуван с 19 организации и структури като МОН, БАН, Съвета на ректорите, НСИ, Министерство на икономиката, БСК, Патентното ведомство, МВР, Селскостопанската академия и други, някои от които са я приели без забележки като „Агенция за хората с увреждания“ ДА „Безопасност на движението по пътищата“.

Няма становище, бележки от ВУЗ, от действащите Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност(ЦК) и звена за технологичен трансфер (ЗТТ). Не е отразено кои организации не са взели отношение по проекта на програмата, за да се констатира тяхната заинтересованост/незаинтересованост за развитието на българската наука.

Следва да се отбележи амбицията, доброто ниво при разписването на програмата и нейното структуриране. Приведени са данни за оценка на развитието на иновационната дейност в България от годишните доклади на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” и позицията на страната в реномирани класации в тази област. Същевременно личи липсата на практически опит в иновационната дейност и научните изследвания, което може да попречи за нейното успешно реализиране. Някои от основанията за това могат да се резюмират както следва:

Основание първо:

През 2021 г. България e в групата на „прохождащите“ иноватори (emerging innovators) с обобщен иновационен индекс 50,1 % сравнен със средния за ЕС. Подобрението е приблизително 7% в сравнение с базовата 2014 г., но все още далеч от иновационния потенциал на европейските икономики, който се е подобрил средно с 12,5% за същия период.

Цветните колони показват състоянието на държавите членки през 2021 г. въз основа на най-новите данни за 27-те показателя на Европейското иновационно табло спрямо средните за ЕС през 2014 г. Позициите с черен цвят върху тях съответстват на същия показател, но за предходната година. Сивите колони показват състоянието на държавите членки през 2014 г. спрямо средните за ЕС през 2014 г. Пунктирните линии показват праговите стойности от 70%, 100% и 125% между групите държави за 2021 г. и ги разделят в следните категории: водещи иноватори – над 125% от средното за ЕС; силни иноватори – между 100% и 125% от средното за ЕС; умерени иноватори – между 75% и 100% от средното за ЕС; нововъзникващи иноватори – под 750% от средното за ЕС.2 В тази група попада и България.

Същевременно се увеличава „ножицата“ при националния иновационен индекс – от „0“ през 2014 до „6“ пункта през 2021г (почти няма изменение за периода 2014-2021 г., а именно около 43-44, най-висок през 2017 г. - 46) спрямо средния за ЕС.

Делът на продуктовите иноватори нараства с 134%, а при иноваторите в бизнес процеси с 64%. По отношение учене през целия живот и обучение по ИКТ има намаление с 39%.

България има над средния дял неиноватори без склонност към иновации и показва под средните резултати за индикатори, свързани с изменението на климата.3

Същевременно България е „скромен“(modest) иноватор (най-ниската степен) за целия период от 2002 до 2011 г. съгласно Regional Innovation Scoreboard на EK, в т.ч. и за 2014 г.4

Ситуацията е вследствие на един продължителен и хронично вреден процес, а анализът е формален, количествен, а не качествен (повтарят се едни и същи причини от различни анализи и доклади върху тази тема), без да се споменава кои са грешките на Правителствата довели до това състояние. Без такъв анализ е възможно да се повторят грешките. А се планира до 2027 г. да влезем в групата на „умерените“ иноватори (60% от средното ниво за ЕС).

Основание второ:

През 2020 г. разходите за НИРД отбелязват плахо увеличение от 2% на годишна основа (на фона на минималния спад на БВП), което е почти изцяло резултат от усилията на частния сектор. Така разходите за НИРД като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2020 г. възлизат на едва 0,85% – значително под заложените в стратегическата и програмна рамка на страната за седемгодишния период 1,5%. Това е тенденция още от 2002 г. когато финансирането е било 0,545% от БВП като се е планирало да стане 1, 15% през 2013 г. Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (НСРНИРБ) предвижда увеличение на публичните разходи за НИРД на 0.7 % от БВП през 2022 г. и 1 % през 2025 г., а на общите разходи – съответно 2.4 % и 3 %, като засега сме далеч и от тези заложени стойности.

Разходи на бизнес сектора за НИРД бележат относително по-бърз ръст, като е налице увеличение с 15% в рамките на изследвания период. През 2019 г. те запазват и дори леко увеличават своя относителен дял - 0,56% от БВП, но остават далеч от средните равнища за ЕС 27 от 1,46%.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (НСРНИРБ) предвижда увеличение на публичните разходи за НИРД на 0.7 % от БВП през 2022 г. и 1 % през 2025 г., а на общите разходи–съответно 2.4%.

Рисковото финансиране е едва 0,018% от БВП при средни равнища за ЕС 27 от 0,141% и спад по показателя от 58,2% спрямо 2014 г. Въпреки, на пръв поглед, наситената с възможности за лесен достъп до капитал среда, те са концентрирани в териториално (София) и секторно (ИКТ и свързаните дейности) отношение и остават недостъпни за останалата част от бизнеса.

Източник: НСИ

Извод: Държавата няма политика за иновативно развитие на сектори, които имат пряко отношение към създаване на национална и независима индустрия, респ. устойчива икономика в т.ч. в направление „зелена/кръгова“ и „синя“ икономика (маркираните с курсив), а разходите в сектор „Селско стопанство“ будят съмнение за тяхната ефективност при около 2/3 внос на храни. Това прави задачата за изпреварващо развитие на иновационния потенциал на страната през следващите години изключително трудна, още повече на фона на новите още по-амбициозни планове на иновационните лидери в ЕС.

Основание трето:

Индексът за човешки ресурси в Сравнителния доклад за европейските иновации за 2021 г. показва спад за 11 от страните членки на ЕК, като най-голям е той за две от страните–Гърция (-12,9%) и България (-9,7%) при среден спад за ЕС от 2,6% между 2020 и 2021г.

В рамките на седемте основни области, обхванати в Глобалния иновационен индекс 2021 г. (пет групи фактори, покриващи т.нар. иновационен вход, и две групи фактори, съответстващи на т.нар. иновационен изход), България е с най-нисък резултат именно в областта „Човешки капитал и изследователска дейност” със сумарна оценка от 31,7, което носи на страната и една от най-ниските позиции (65-то място) в подреждането между включените в изследването 132 държави.

Глобалният индекс на конкурентоспособност в областта на талантите прави международно сравнение на състоянието на 132 икономики по отношение на факторите, които в най-голяма степен допринасят за развитието на човешкия капитал, а оттук и на националната конкурентоспособност. В класацията за 2020 г. България се нарежда на 55-о място в света и на 30-о място в Европа (включени са 38 държави на континента), с индекс от 45,76, което е и най-доброто постижение за страната от 2013 г. насам. От страните - членки на ЕС, единствено Хърватия (59 място) и Румъния (64 място) остават след България. В същото време по отношение на:

- „Развитие на таланти (Grow)“, което обхваща както системата на формално образование, така и всички форми за натрупване и развитие на знания и умения чрез неформално и самостоятелно обучение – 63-о място за България в света и 31-о място в Европа, преди Румъния и Унгария.

- Задържане на таланти (Retain) – измерва способността за осигуряване на устойчивост в провеждането на политики и действия за развитие на таланти, включително чрез равнището на качество на живот – 43-о място за България в света и 25-о място в Европа, преди Полша, Литва, Унгария, Румъния и Хърватия;

Сходни са резултатите от изследването World Talent Ranking на Института за управленско развитие (IMD, Швейцария). Според изданието за 2021 г. България заема 58-а позиция в компанията на 64 държави5.

По отношение на възрастовата структура на академичния персонал през 2020 г. в изследователските звена на държавна издръжка се регистрира спад на изследователите във възрастовата група от 25-34 години – 8,6%. Във висшите училища е налице спад (22,1%) при най-младите научни работници до 25 години и при тези над 55 години, който обаче е съпроводен от увеличение в останалите възрастови категории. Според председателят на БАН академик Юлиян Ревалски всяка година научният потенциал на БАН намалява с 50 до 70 души заради ниското заплащане. "Началните заплати на асистентите и главните асистенти са с повече от 30% по-ниски в БАН, отколкото във висшите училища. Хората не искат да идват да работят при нас, защото не виждат перспектива"6.

Следва изводът, че българите са талантлив народ по рождение, но талантите са неоценени, не им се дава възможност за развитие и те помагат за просперитета на други държави и общества при участието си в международни проекти или реализират своите знания в други държави и институции. А създаването на учени не може да се планира, то изисква вродени заложби, склонност, желание и всеотдаденост.

Основание четвърто:

Налице е слабо развитие в области, които са пряко свързани с иновационната дейност на бизнеса и резултатите от нея за 2018 г:

• МСП с продуктови иновации –17,7%. при средно 28,7% за ЕС 27 ;

• МСП с бизнес процесни иновации – 19,2% при средно за ЕС 27 от 40%;

• продажба на нови за пазара и нови за фирмата продукти като дял от оборота

– 6,34% при близо двойно по-високо средно равнище за ЕС 27 (11,6 %), което частично демонстрира ниската конкурентоспособност на българските предприятия.

Интересен тип преки чуждестранни инвестиции са старт-ъпите и чуждестранното (имигрантското) предприемачество. През 2019 г. вече цели 17% от собствениците на нови фирми в България (регистрирани през 2019 г.) са чужденци. България вече е привлекателна страна за хора и от Западна Европа, а не само от Близкия изток, от Китай или Русия. Над половината от новите фирми са със собственици от страните в Европейския съюз – на първо и второ място са гърците (15%) и италианците (13%). След тях са предприемачи от трети страни – турците (9%), руснаците (8%) и украинците и македонците по 6%5.

Източник: НСИ

Изводи:

1. От представените данни следва, че 98,77% от всички предприятия в са с

персонал до 50 заети лица, което не позволява да се занимават, респ. да отделят персонал, оборудване и финансов ресурс за НИРД. Обект на иновационна дейност мога да се разглеждат около 5062 предприятия с персонал над 50 заети лица, защото:

• те биха могли да заделят персонал, който да се занимава с НИРД;

• да оборудват отделите и експериментални участъци за НИРД;

• да водят последователна и непрекъсната НИРД, защото само с една

иновация е рисковано да се планира развитие, тъй като:

• тя има своя жизнен цикъл и насищане на пазара;

• става достояние на конкуренцията, която или може да я заобиколи,

като създаде свой вариант;

1. Едва 10% от предприятията в 2018 г., които реализирали нови или

усъвършенствани продукти са в сектор “Индустрия“. А именно сектор „Индустрия“ е гръбнакът на съвременна и устойчива икономика;

1. Не е ясно какъв ще бъде подходът към бюджетно финансиране на

иновации в 100% български предприятия спрямо тези с чужд капитал. Да не станат тези компании канал за изтичане на българско ноу-хау и разработки към чужбина с подкрепата на българското правителство?

Основание пето:

Един от основните измерители за нивото на развитие на иновационната система в една страна и съществуващия потенциал за стимулиране на трансфера на технологии е патентната активност. В България индивидуалните притежатели на патенти остават лидери в институционалната структура на патентната дейност. Броят на чуждестранните патенти възлиза на 2624, като почти всички (99,63%) са издадени от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и имат действие в България. В рамките на изследвания период, с малки изключения, физическите лица - притежатели на патенти, остават водещи в институционалната структура на патентната дейност в България. През 2019 г. техният дял е 40%, а за последните 20 години - 57%. Въпреки нарастването на броя на патентите, издадени в полза на предприятията и на БАН, ролята на физическите лица остава ключова и тя нараства през последните четири години.

През периода 2015-2019 г. само 63 обекта на интелектуална собственост, защитени в Патентното ведомство на Република България, са били обект на лицензиране, включително 18 патента, 38 полезни модела, 6 ноу-хау и 1 сорт. От тях 46 са еднократно лицензирани.

Не изяснено в програмата:

• Как ще се използва фонд "Индустриална собственост" към Патентното ведомство,

съгласно чл. 80 от Закона за патентите и регистрация на полезните модели – за попълване на бюджета на държавата както досега или за провеждане на държавна политика по:

• Оказване на съдействие за широкото реализиране в страната и чужбина

на значими за българската икономика и за авторитета на страната изобретения. Защо държавата може да спира публикуването на важни за националната сигурност патенти (секретни патенти), а да не помага на иноваторите/изобретателите за тяхната реализация в техен и в държавен интерес?

• За провеждане на експерименти и подобряване на технологичната

пригодност на изобретения с цел по-бързото им внедряване и реализация;

• Как ще се прилагат и контролират изискванията към служебните изобретения с

цел преустановяване спекулация с тях;

• Как ще се прилага „принудителната лицензия“ при трансферна на технологии и

в дейността на предвидените за изграждане регионални иновационни центрове, при планираната „единна информационна платформа за научни изследвания и иновации“;

• Не се споменава нищо има ли защитени патенти от участието на наши учени в

международни проекти, в 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, от участието в програмата „Хоризонт 2020“, респ. има ли внедрени, реализирани разработки/патенти и приносът от това за самите учени(освен тяхното възнаграждение за участие) в българската икономика? Този въпрос възниква от изнесената в програмата информация:

Потенциалът на българските научни организации за участие в европейски и глобални партньорства, проекти, мрежи и вериги на стойността остава недостатъчно използван.

Нетното европейско финансиране, получено от българските бенефициенти по РП „Хоризонт 2020“, възлиза на 0,26% ( 155.9 млн. евро) от общия бюджет на рамковата програма. По този показател България застава на 23 място в ЕС.

Броят на подписаните от български бенефициенти грантови споразумения са 645 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при средно 11,97% за ЕС). Българските организации участват в подаването на 6681 проектни предложения (0,76% от общия брой за ЕС), от които 5191 броя са допустими (1,99% от общия за ЕС). По схемите участие вземат 29 организации (0,32% от общото за ЕС), а „Печат за високи постижения“ получават 86 проектни предложения. Съгласно данните българските организации имат общо 966 участия (0,63% от общото за ЕС), като в Седма рамкова програма този брой възлиза на 716. По отношение на участието България е на 20 място в ЕС. Водещо е българското участие в направленията „Енергетика“, „Сигурни общества “, „Информационни и комуникационни технологии“и „Храни, земеделие, горско стопанство, водни ресурси“ и „Иновации в малки и средни предприятия (МСП)“

Основание шесто:

Специално и заслужено внимание се отделя на трансфера на технологии, знания, ноу-хау чрез Приоритетно направление 2: Трансфер на технологии и знания

Основната цел на интервенциите в тази приоритетна област е да се осигури подкрепа за изграждане на функционираща система за трансфер на знания и технологии, която да подпомогне процеса на пазарна реализация на резултатите от научните изследвания и иновациите в индустрията. Основните типове дейности са:

• Развитие на национален модел за трансфер на знания и технологии.

• Програми за сътрудничество за трансфер на технологии.

• Програми за мобилност между индустрията и изследователски организации и

Висши училища.

• Развитие на иновационни клъстери.

• Подкрепа на технологични и интензивни на знания спин-оф компании. Ще бъде

предоставяно подпомагане на ЦВП, ЦК и други научноизследователски организации чрез финансов инструмент за трансфер и комерсиализация на технологии, който ще включва продукти както за ранния стадии на развитие на спин-оф компаниите, така също и продукти за подпомагане на техните планове за комерсиализация на разработените технологии.

• Подкрепа за създаването и развитието на индустриални старт-ъп системи,

насочени към разгръщане високи нива на научни изследвания и иновации.

• Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) и избягване на рисковете от

припокриване с другите интервенции, планирани в рамките на интегрирания подход.

Добре планирани мероприятия, но:

• Липсва информация какъв е икономическият ефект от "Иновационна

стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014 - 2020 г.". От междинната й оценка става ясно, че „изпълнението на стратегическата и оперативните цели на ИСИС се характеризират с бавни темпове на напредък. Все още е налице слабо изпълнение на част от индикаторите, а при някои от тях е налице спад спрямо 2011 г.“; Няма анализ кои са причините за тази оценка и как проблемите ще бъдат отстранени в новия период 2021-2027 г7.

• Липсва информация и анализ за ефективността от действието на създадените

Центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. А те ще продължат да участват в новата програма.

• Липсва информация и анализ на ефективността на дейността на офисите за

Трансфер на технологии, които започнаха да се изграждат още от 2002 г. Само към фондацията „ГИС Трансфер център“ има 31структури в страната;

• Отново се залага да се изградят Регионални иновационни центрове, клъстери, без

да се обясни защо процедурата за изграждането на такива структури беше преустановена през 2019 г.;

• Няма анализ какво количество от иноватори и компетентни специалисти ще са

необходими, за да се реализират набелязаните мероприятия и как те ще се ситуират в отделните региони. В проекта на програмата се констатира, че „Опитът по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ показва, че забавянията в създаването на ЦВП и ЦК в повечето случаи се дължат на недостатъчния капацитет за управление на такива проекти, за провеждане на обществени поръчки, за прилагане и спазване на правилата на програмата и договора“.

• Няма и анализ как тази програма кореспондира с икономическото, демографско

и интелектуално състояние на отделните региони, с областните стратегии за развитие и т.н.;

Основание седмо:

Относно финансирането на програмата се планира използването на финансови инструменти (ФИ), с което да се увеличи размера на инвестициите чрез прилагане на нови модели на финансиране в областта на научните изследвания и иновациите. Особено важна в тази насока е подкрепата чрез ФИ за трансфер на знания и технологии, активна комерсиализация на резултатите от научни изследвания, интелектуалната собственост и нейното управление като основен инструмент за трансфер на знания и генериране на приходи.

Отделя се внимание на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), съгласно чл. 22 (а) от Регламента за общоприложими разпоредби за периода 2021-2027 г.(РОР), които трябва да отговарят на целите и приоритетите за развитие, определени в съответните интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите NUTS 2 (подход отдолу нагоре) и картографирането на нуждите, извършени на национално ниво за развитието на научноизследователската и иновационна екосистема (подход отгоре надолу). В рамките на подхода ИТИ ще бъде подкрепено прилагането на концепции за ИТИ. Концепциите включват набор от взаимно свързани и допълващи се (интегрирани) проектни идеи, насочени към територии с общи характеристики и или потенциал за развитие и включващи най-подходящата комбинация от ресурси и действия, които да се използват за постигане на конкретна цел или приоритет на местно ниво. Концепциите за ИТИ ще се прилагат чрез партньорства, включващи широк кръг заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на конкретната територия. Източниците на финансиране за отделните проекти, включени в концепциите за ИТИ, са различни и включват програми, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ +, ЕЗФРСР, финансови инструменти, държавни и общински бюджети, собствени средства и други.

Вярно и правилно разписано, но видно от Справката за отразяване на постъпили становища и бележки:

• Не е включена в програмата (взета по принцип) забележката на Фонд

Мениджър на финансовите инструменти в България „ Прилагането на финансови инструменти ще бъде съобразено с препоръките от извършена предварителна оценка на прилагане на финансови инструменти по Програма НИИДИТ, в съответствие с изискванията на чл.58(3) от Регламент (ЕС) № 1060 от 24 юни 2021 година.“

• Отхвърлени са предложенията на Съвета на ректорите както следва:

  • „Да се следват добрите практики на европейските програми като „Хоризонт

Европа“ и „Цифрова Европа“ и особено препоръчаното от ЕК разработването на система от Договорни публично-частни партньорства, която би била ключова за успешния преход от фундаментални научни изследвания към техния по-приложен характер в полза на промишлеността и обществото.“ с аргумента „Наред с целта за финансова жизнеспособност е важно да не забравяме, че целта на инвестициите в ЦВП е изграждането на капацитет и качество за научноизследователска и развойна дейност“

• „Създаване на Публични-частни партньорства като инструмент за

повишаване на взаимодействието наука и бизнес, за по-добро интегриране на дейностите между двата приоритета на програмата“ с аргумента "Програма НИИДИТ предвижда създаване на пространства от данни на национално ниво, които ще са достъпни както за научните среди, така и за бизнеса. Програма НИИДИТ не възпрепятства създаване на публично-частни партньорства за взаимодействия между наука и бизнес.“

• В същото време се подминават постановките на Регламент ЕС) 2021/1060 на

Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година8, който регламентира установяването на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие и другите фондове на ЕС както следва:

• В алинея 46 на Преамбюла е записано „За да се осигури необходимата

гъвкавост за осъществяване на публично-частни партньорства (ПЧП), в споразумението за ПЧП следва да бъде уточнено кога даден разход се счита за допустим, по-специално при какви условия той е направен от бенефициера или от частния партньор в ПЧП, независимо от това кой извършва плащанията при изпълнение на операция на ПЧП.“

- В чл. 117 е записано, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки друг акт,

приложим за Програмния период 2014—2020 г., продължава да се прилага само за оперативните програми и операциите, подкрепяни от ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд. Следва, че Регламент 2021/1060 надгражда регламент 1303/2013. А в регламент 1303/20139 по отношение на ПЧП е записано:

• Член 31 Участие на ЕИБ, 1. По искане на държави-членки ЕИБ може да участва в

подготовката на споразумението за партньорство, както и в дейностите във връзка с подготовката на операции, по- специално големи проекти, финансови инструменти и ПЧП.

• Глава II, Специални правила за подкрепа от европейските структурни и

инвестиционни фондове за ПЧП, Член 62 Публично-частни партньорства (ПЧП)

Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки.

Член 63 Бенефициери по операции на ПЧП

1. По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:

а) публичноправна организация, която започва изпълнението на операция, или

б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.

2. Публичноправната организация, която започва изпълнението на операцията на ПЧП, може да предложи частният партньор, който ще бъде избран след одобряване на операцията, да бъде бенефициерът за целите на подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Именно чрез ПЧП биха могли да се реализират формите за партньорство между научните структури и частния капитал като:

• Spin-off – ПЧП за инвестиране на частен капитал в научна организация ;

• Spin-out - ПЧП за инвестиране на частен капитал за реализация на постижения на научна организация;

• Spin-in – ПЧП за временно предоставяне на научен потенция на частна организация;

Използването на инструмента на публичните предприятия не е подходящ и дори опасен за създаване на смесена структура с частен капитал, тъй като научната организация става зависима от корпоративни интереси. От приемането на закона за публичните предприятия през 2019 г. досега няма създадено такова с участието на научна организация.

Заключение:

Амбицията е присъща на младостта, но не трябва да се прекалява с нея. С този анализ

се цели да се помогне в нейното оптимизиране, прецизиране и успешно реализиране:

• Желателно е да се уточни кои изследвания и иновации ще имат приоритет – такива за

крайни продукти и/или за оборудване и технологии. Усвояването на нови продукти изискват често оборудване с принципно нови, съвременни и перспективни технологии. Разработка на нови технологии и оборудване за тяхното приложение и икономическо по-ефективно, защото:

• Имат по-дълъг жизнен цикъл;

• По-трудно може да се копират, заобиколят;

• Имат по-висока добавена стойност в сравнение с едно единично изделие;

• Намалява се технологичната зависимост от чуждо оборудване, суровини, окомплектовка и т.н.

За целта е необходимо :

• Да се даде приоритет на специалността в ТУ-София специалност ’’Машиностроене и

уредостроене”;

• Да се разшири обучението по технологии в производството, за да може за разработки

на технологична готовност TRL2 (ниво концепция) да се да съчетава тяхната реализация като краен продукт с препоръчителната технология и оборудване;

• Паралелно с обсъждането на програмата и съгласуването с Европейската комисия да

се разработи Индустриален профил на българската икономика с хоризонт 2030 година, за да може да има ориентация и целенасоченост при реализацията на Интелигентната специализация. В тази връзка е целесъобразно това се включи и в изпълнявания в момента от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в партньорство с Министерството на икономиката проект „Ефективна и прозрачна политика за интелигентна специализация на България 2021-2027“;

• С заложената необходимост от разработване на нов Закон за научните изследвания да

се започне (а вече има опит) с разработване на Закон за публично-частно партньорство, тъй като:

• концесията не е приложима за научни изследвания и особено при

необходимост от по-близка връзка бизнес-наука;

• може по-ефективно да се използва финансирането на проекти по оперативните

програми(особено като Интегрирани териториални инвестиции), като се даде възможност за устойчиво и дълготрайно участие на частния капител;

Успехът съпровожда амбициозните, но не трябва амбицията да ги отделя от реалността.

Информационни източници:

1. Проект на Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6564

2. Иновации.бг, Възстановяване и устойчивост чрез иновации, Фондация „Приложни изследвания и комуникации” 2021. ISSN: 2815-259 Xq ISBN: 978-954-9456-31-8

3. Regional Innovation Scoreboard 2014, file:///D:/Users/Admin/Downloads/gp_eudor_WEB_NBBC14001ENC_002.pdf.en.pdf

4. European Innovation Scoreboard 2021, file:///D:/Users/Admin/Downloads/Bulgaria%20(1).pdf

5. file:///D:/Users/Admin/Downloads/bg.pdf

6. Учените в БАН намаляват с всяка изминала година,

7. https://www.banker.bg/obshtestvo-i

politika/read/uchenite-v-ban-namaliavat-s-vsiaka-izminala-godina

     8. Резюме на резултатите от междинната оценка за изпълнението на ИСИС

https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/innovations/smartstrategyresume.pdf

     9. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060, EUR-Lex - 32021R1060 - EN - EUR-Lex (europa.eu)

    10. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013, EUR-Lex - 32013R1303 - EN - EUR-Lex (europa.eu)