/Поглед.инфо/ Слави Трифонов официално обяви , че на 31 юли спирал предаването си по БТВ. След 19 години се бил уморил да се бори / интересно с кого! /. А може би ще направи друго предаване. Малко вероятно е да се оттегли така внезапно от шоубизнеса. Жалкото е, че за тези 19 години той „възпита” в лош вкус една голяма млада аудитория, която е вече далече от истинските стойности в културата и изкуствата. Вината, разбира се, не е само неговата, но и на медиите, които му дадоха поле за изява.

Преди няколко години гост в шоуто беше Райна Кабаиванска. С тревога и болка световната оперна прима призова шоумена да направи нещо чрез предаването си за операта и за младите у нас, които  го гледат и вече фатално, безвъзвратно се отдалечават от истинските стойности не само в изкуството, но и в живота. Той я изслуша привидно учтиво, а след като тя си замина разказа един от поредните си цинични и скудоумни  вицове за някаква оперна певица, чрез който по присъщия си дебелашки, шутовски начин – се подигра с едно от красивите и възвишени изкуства, операта! В това вече доста изчерпало се  шоу всяка вечер „високото” може да се принизи, а ниското да се „извиси” и представи като истинско и нормално. Къде ти: Верди да се мери с Азис?!  Да, този водещ, изживяващ се като един от „предводителите на нацията”, е в състояние да се изгаври по един най- грозен и злобен начин с човешкото и градивното, да профанизира всичко, стига да пожелае. Неговото самочувствие е направо безгранично.

       Убеден съм, че нито това предаване на телевизията с небългарската си насоченост и абревиатура BTV, нито този неин несменяем от години и омръзнал ни водещ заслужават внимание, за да се занимаваме с тях. Но те са „върхът на айсберга”, назован от един голям наш актьор, Йосиф Сърчаджиев, „опростачването на българската нация”. Бих добавил и обезбългаряването й”. Процес, който не може да не ни разтревожи сега, когато сме част от културна Европа, но непрекъснато губим националната си идентичност и култура. Когато  цялото публично пространство се профанизира и естрадизира – от Слави до Криско, Глория и Азис, когато красивото, истинското, духовното се измества нагло от откровения кич, от рапа и чалгата – от масовата балканско- ориенталска и американска „култура”. И без съмнение, водеща тук е ролята на редица електронни медии, на повечето от частните кабеларки, обявили се гръмко за „национални” телевизии, както и за радиата от този род, които непрекъснато бълват  диско, поп, рок, хеви  метъл, рап, между новините, рекламите, филмите и безкрайните латиносапунки, индийски мелодрами и турски шербети, както и американските „глуп- екшъни” и предълги спортни предавания, срещи с самозвани лечители, екстрасенси, лъжливи гадателки и други подобни предавания. Тези медии непрестанно, неуморно промиват мозъците на децата и младежите, за които рапът, хевиметълът, чалгата са единствената „супермузика”, „върхът” в културата, докато Верди и Бетовен са нещо смешно, остаряло и излишно. Много от местните „регионални” кабеларки си имат и отделни чалга канали, като техните оператори свободно пускат дори порноканали... А и много от музикалните им клипове са почти порнографски. Но над цялата тази пошлост се извисява предаването на Нова ТВ „Биг брадър”. Неговият жанр трудно може да се определи, но пораженията му са вече налице.

       Осакатеното ни от поредицата нелепи реформи средно образование, което преди беше сред най- добрите в света / модел за други държави!/, също дава своите горчиви плодове. В повечето европейски страни музика се изучава до последните класове в гимназиите, младите се образоват естетически, докато у нас съзнателно се опростачват. И това е част от плана Ран. Наскоро видях учебник за гимназията по музика, който бе толкова елементарно, опростителски, естрадно написан, че просто не можех да повярвам, че това е учебник, одобрен от Просветното министерство. И представете си: в него до портрета на Джузепе  Верди се мъдреше снимка на... футболиста Ицо Стоичков. / Но защо да се чудим след като ректорът на Пловдивския университет /  името му е Запрян Козлуджов/  го удостои с най- висшата научна титла „Доктор Хонорис Кауза”. Звучи като направо виц, нали, но за съжаление не е!/.

          За повечето млади – част от тях зрителите на Слави – днес самата мисъл да влязат в операта или в концертната зала изглежда абсурдна, невъзможна. Преди имахме специални национални, при това не на книга, а действащи, програми за музикално и естетическо образование: „Програма Леонардо”, „Програма Рьорих” и още редица други. Имаше голяма мрежа от добре уредени младежки домове и клубове. Младите бяха ангажирани с най- различни кръжоци, според интересите им, ателиета, хорове, оркестрови, танцови и театрални състави. Освен училището и университета имаха и други културни и полезни занимания.  И може да се каже, че нямахме толкова лумпени, простотия и престъпност, както е сега. Днес срещам ученици дори от елитни училища –езикови, математически, икономически, които нямат елементарна култура и възпитание. За тях имената на Брамс и Шуберт, на Росини и Бизе са напълно непознати. Още от детската градина те израстват с низките жанрове и повечето от тях са под властта, ако не на рока и рапа, на чалгата. Училището и особено медиите, както и семейната среда не им дават нищо стойностно. Вече има няколко изгубени, бездуховни поколения, които живеят с „музиката” на Ванко 1 и Криско, любимеца на министър Банов.

Много опасно е, че сега младите слушат тази „музика”,  с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки.  Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Това, че музиката може и да убива е вече доказано от медицината.

       Наистина, вината и на повечето от електронните медии е голяма. За тях музиката започва с Лили Иванова и Мария Илиева и свършва с Криско, Глория и Азис. За съжаление, дори БНТ, която е призвана да възпитава и да образова, обърна гръб на сериозната музика и изкуство – премахна телевизионния театър, студийното и архивното кино, оперния ден в сряда, забрави за балета, дори и за оперетата. И потъна в морето на естрадата. И вместо едно образователно предаване за младите, които вече не знаят кои са Верди и Чайковски, измъдри чудото „Рок междучасие” с „крясъци и подскоци от джунглата”, както се изрази един мой познат учител по музика.

Да, пораженията в духовната сфера у нас са вече твърде големи, особено в областта на образованието. А преди промените  в цяла България, по подобие на „ Френска музикална младеж”  /„Jeunese musicale” от Париж /, функционираше с голям успех националното движение „Българска музикална младеж”, през което минаха няколко поколения млади българи. Тогава дори учениците от т.н. тригодишни „заводски училища” знаеха  кой е Шуберт и кой е Чайковски, ходеха редовно на опера и концерт. В родния си Русе, още срещам мои връстници, минали през прекрасните неделни утра на Русенската филхармония, водени от неуморния диригент- директор Илия Темков / уви, този прекрасен оркестър, заедно с първостепенния оркестър на Пловдив на незабравимия Добрин Петков!, е  вече съкратен от министъра- подигравка с българската култура!/, познаваха и обичаха операта, голямото изкуство. За тези поколения  вярвам, че операта и Бетовен не може да бъде обект на подигравки и пошли вицове като тези на несравнимия шоумен от BTV. Телевизия, в която откакто съществува не сме видели един оперен или театрален спектакъл, един сериозен концерт, стойностен игрален филм, в нея дори и на националните празници  не се представя истинско изкуство.

       Мисля, че двете министерства на просветата и на културата, в които се смениха толкова министри, един от друг по- несъстоятелни и дори вредни / върхът сред тях, без съмнение, е  Рашидов!/, са призвани да образоват и да възпитават  естетически и културно младите. Те имат важен, сериозен дълг пред нацията. От културна и европейска страна, дала на света толкова таланти, а на редица народи писменост и култура, определена от академик  Дмитрий  Личахов като „държава на духа”, да стигнем  до доскорошното ниско равнище на южните си съседи. Но и там вече разбраха, че културата и изкуството са нещо изключително важно / да разлика от  ненужните арените и скъпите магистрали/ и започнаха да откриват театри, опери, фестивали, докато нашите недалновидни управници  или ги закриват или ги обричат на бавна смърт като ги лишават от средства чрез измислените и нелепи „реформи” за „делегираните бюджети”. Ето в азиатска Турция, в Анкара, наскоро издигнаха голям и скъп паметник / приживе!/ на тяхната оперна прима Лейла Дженчер. Направи го турската държава, докато у нас скромният бюст на  Борис Христов бе изграден с дарения от почитатели...а паметници на „българския славей Христина Морфова, на първия ни певец със световна слава Петър Райчев и на великия Гяуров все още нямаме...

         Иска ми се да повярвам в онова, което се определя като историческа ли защо не...човешка справедливост. Дано някой ден в България да се стопи и да изчезне тази агресивна простащина, израз на която са тези предавания, тези медии и програми / за съжаление, допуснати от  СЕМ!/ и те бъдат завинаги забравени.