Спрете спортния геноцид в България

/Поглед.инфо/ /Коментар-изповед на спортния деятел/
През последните години все по-рядко говорим и пишем за спортните успехи на българите.Поколения деца и юноши не са виждали актуални олимпийски шампиони в индивидуалните спортове и национални отбори-медалисти по спортните игри.Създава се комплекс в младите хора,че сме нация без традиции и без качества да се състезаваме наравно с най-добрите или с други думи не сме спортна нация.Това не е така. Няма го, обаче, Паисий Хилендарски да произнесе знаменитото си питане .. Ооо,неразумни и юроде! Защо се срамуваш от своето спортно минало? Българският спорт има славна история, а България бе в олимпийската десятка на най-силните спортни нации в света в продължение на три десетилетия.

I.От златния век на българския спорт до дълбоката криза.

Преди олимпиадата в Пекин-2008 г. в отворено писмо до президента Георги Първанов пледирах за „...необходимостта от обективна оценка на състоянието на българския спорт и предприемане на мерки за възстановяване на международните му успехи”, а след олимпиадата в списание „Понеделник” бр..8-9/2008 г./ констатирах “...че нашият спорт се връща на равнището си от петдесетте години, когато се разчиташе предимно или само на борбата, а още по-лошото е , че ако продължаваме да се спускаме така главоломно надолу ни грози опасността да останем и без борбата.”

За съжаление 4 години по-късно констатирам, че „по-лошото” е станало.Само един медал от борбата и пълно фиаско на олимпийския ни спорт—63-о-68-о място в класирането на нациите по медали в Лондон- 2012.Пак за съжаление констатирам ,че се случва и най-лошото—и след Пекин и след Лондон нямаме обективна оценка на състоянието на българския спорт.

Обективната оценка изисква да признаем , че вече над 25години българският спорт се намира в непрекъснато задълбочаваща се криза/виж таблица 1и 2 и графика1по-долу/ и не става дума за отстъпление,където може да се борави с проценти , а за катастрофален срив, където всички показатели падат с много пъти.От водеща сила и спортен хегемон на балканите се свлякохме до жалкото и срамно за нас 6-то място на полуострова и от лидер се превърнахме в аутсайдер.Разрушена е не само националната спортна система, а и почти всичките нейни подсистеми—тренировъчен процес, работа с резерва, спортно-състезателен процес,научно осигуряване, медицинско осигуряване, финансиране, материална база и техническо осигуряване, както и структурите и механизмите за тяхното управление.

Таблица 1

Сриването от Сеул 1988 до Лондон 2012 г.

Таблица 2

Българският спорт на балканите

Сеул-88                                     Лондон-12

1.България 35 медала           1.Турция 5 медала

2.Румъния 24 „                        2.Хърватия 5   „

3.Югославия 12 „                    3.Сърбия 4     „

4.Турция 2 „                          4.Словения 4  „

5.Гърция 1 „                          5.Румъния 3   „

ОБЩО 74                             6.България 2 „

                                          7.Гърция 2      „

                                          8.Черна гора 1 „

                                          9.Кипър 1       „

                                                     ОБЩО 27

В медиите след Лондонската олимпиада се появиха оценки, които са в широк диапазон. Ето няколко примера: Премиерът Бойко Борисов в интервю във в-к „7 дни СПОРТ” от 18.08.2012 г. на въпроса за неговата оценка отговаря:„В общи линии добра, като се има предвид, че нашите отбори нямаха база за подготовка, нямаха лаборатория за допинг контрол и в половината федерации години наред имаше какви ли не скандали.Ако имахме малко повече шанс, можеше дори да отчетем, че представянето е многодобро’’.Спортният министър Свилен Нейков във в.’’Труд”,14.08.2012 г. „Не бих казал, че представянето ни е разочароващо, а имахме малшанс в много от спортовете—худажествена гимнастика, борба...Чисто технически не успяхме да спечелим тези медали”.Това е оценката на ръководителите на спорта в изпълнителната власт, сиреч на държавата.

Спортният експерт Огнян Макавеев- преподавател в НСА и бивш старши треньор на националния отбор по свободна борба, в интервю озаглавено „По този път не ни чака нищо добро” във в-к „7 дни СПОРТ” на 18.08.2012 г., говорейки за подготовката и участието ни в Лондон, заявява „Успешният модел е различен от това , което се прави у нас”,а провалът на борците не го изненадва ,,...аз не мога да разбера защо това нещо се окачествява като изненада.То беше ясно,че ще стане, въпросът беше кога?”

Графика 1

Проф. д-р Цветан Желязков—световна величина в теорията и методиката на спортната тренировка в статия „Изчезна резервът, изчезнаха успехите” във в-к.”24 часа” от 26 август 2012 г.. твърди, че „За любителите на спорта и за очакванията на нашата спортна общественост това е дълбоко разочарование.За специалистите, които следят съвременните тенденции в развитието на елитния спорт и състоянието на нашата система за високо спртно майсторство в последните 20 години, класирането е съвсем закономерно.”

Симеон Щерев-треньор №1 на България за 2010 и 2011 г.,ст.треньор на националния отбор по свободна борба в интервю под заглавието „Канада иска Симеон” пред в-к „ПРЕСА” от 03.09.2012 г. на въпроса: „Според вас кой чужд модел трябва да последваме?” дава следния отговор-„Защо да следваме чужди модели, когато ние тук имахме прекрасна система”, а след като изброява какво очаква да се направи сега , заявява „Но ако това , което ви казвам, не се промени, не само аз , а всички останали добри треньори и спортисти ще бъдат принудени да бягат навън.Много вече го правят и никой не може да ги вини”.Такива са оценките на експертите.

В зората на съврменните олимпийски игри, когато участват все още малко страни и спортисти, Пиер Де Кубертен-тогава президент ва МОКбе казал , че важното е да се участва, а не да се побеждава. Ето как тази фраза оживява днес в статията „По-добре по-малко, но по-добре” под перото на спортния журналист Владимир Памуков/в-к ”Труд” - 14.08.2012г./ „Пиер Де Кубертен е жив.Нещо повече-маркизът даже аристократично си живурка в сърцата на българските олимпийци.Кога го разбрахме? На най-точното място и време— игрите на тридесетата олимпиада в Лондон.Там 63-ма наши спортисти издигнаха майка България на паметното 63-о място в класирането на страните по медали и записахме най-слабото си представяне от далечната 1952 г . на игрите в Хелзинки. Цели 17 дни терзания и кански мъки за това - поне от присъстващи да станем участващи. И среброто на Станка Златева и бронзът на Тервел Пулев поне ни поставиха на картата на медалите.Мъка, мъка...Като живота български”.В социологическо изследване на „ББСС Галъп интернешънъл” по време на олимпиадата 62 % или близо 2/3 от българите заявяват, че за тях „като цяло е важно дали българските спортисти побеждават или не”

"Мълчанието на спор/т/ните агнета”/в.”Труд” от 30.11.2012 г./ е оригиналното заглавие на статията на един от доайените на спортната журналистика Андрей Кожухаров.Той започва статията си с каскада от укорни въпроси .„Кой ще потърси отговорност за похарчените пари за тъй наречената олимпийска подготовка?Защо родните федерации се превърнаха в акционерни дружества и ООД-та?Други се учеха от нас, а сега ние от кого ще се учим?”.Твърди, че е останал „ изненадан от факта, че след това Ватерло за страната ни в Лондон...първият човек в спорта не си подаде оставката”; приема, че „…да,времената се промениха,но ние българите свикнахме да бъдем фактор в олимпийското движение след пробива в Мюнхен,72 инезабравимите игри в Сеул,88 и сега не можем да приемем фиаското” и прави извода „Време е да се смени целия модел на българския спорт и да се върнем към традициите си, от които в момента се учат не кой и да е,а Франция и Англия.’’Това са оценките на пресата.

Премиерът БойкоБорисов в цитираното по-горе интервю прави интересно откритие.”В момента големите държави всъщност работят по програмите и по начина, по който работиха навремето в България”.Да, така е. Констатацията е точна.Въпросът е защо се отказахме? Случайно или систематично унищожавахме националната спортна система.?

Моят отговор е , че нито успехите до 1990 г.,нито непрекъснато задълбочаващата се криза след това са случайни.В книгите„Система за олимпийска подготовко”/1976/,”Българският спорт”/2008/„Златният век на българския спорт”/2012/ и „Да върнем спорта на обществото”/2013/съм описал как бе изградена и как ефективно функционираше националната ни спортна системаот онова време.Сега ще опитам да разкажа,което зная за нейното ликвидиране или за СПОРТНИЯ ГЕНОЦИД В БЪЛГАРИЯ

В заглавието и в текста използвам думата „геноцид”.Съгласно УИКИПЕДИЯТА „Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група ... говори се и за културен геноцид. Такъв може да бъде провеждан, както явно /посредством явни държавни актове/, така и прикрито - чрез косвена икономическа, информационна и друга политика”.Показаното в таблицитеи на графиката,както и изложеното до тук аргументират приложимостта на горната дефиниция за случващото се с българския спорт.Да, има спортен геноцид в България.

Кой го поръча и дирижира ? Генерално тсва е ръководството на Съюза на демократичните сили/СДС/, поръчител е Филип Димитров/Ф.Д./-председател на СДС и министър-председател на България , а физическият извършител е Цвятко Бърчовски-министър на спорта по това време.Кой е Филип Димитров? Ето как го характеризира Паун Цонев, виден български публицист, журналист и писател в статията си „Ибо доживяхме, господи- Ф.Д. в конституционния съд!” във в.Труд от 23.09.2015 г.: ,,..Ф.Д. ...ще остане в новата история на България като премиера, при когото започна жестокият погром върху държавността, икономиката и селското стопанство на страната.Погром, трасиращ пътя на България до сегашното й унизително положение на абсолютен европейски аутсайдер.” Ще добавя -това е премиерът, който поръча спортния геноцид в седмата по сила спортна нация в света, която будеше възхищение и завист със своите 35 медала и 10 олимпийски титли на олимпиадата в Сеул-1988 г. и трасира пътя й към нейната олимпийска голгота в Лондон-2012, където се свлече до 63-68 място без титла и само с 2 медала.

Няколко години след началото на спортния геноцид имах непланирана /случайна / среща с покойния проф. Георги Кабуров, с когото през петдесетте години на миналия век учихме едновременно във ВИФ сега НСА,бивш директор на центъра за научна информация и документация при БСФС, бивш ректор на НСА, уважаван експерт.На срещата естествено главната тема, която обсъждахме бе рязкото влошаване нанационалнияспорт.Изказах моята тревога и учудване, че никой не реагира на разрушаването на системата за олимпийска подготовка /СОП/, в която ние с него работихме и познаваме много добре и че се опасявам да не би същата участ да сполети СДЮС/Система за детско-юношески спорт/, което ще доведе до фактическото ликвидиране на националната система за физическо възпитание и спорт.Реакцията на проф.Кабуров бе изненадваща за мен. Ще предам по памет неговия коментар и съм сигурен, че ако беше жив щеше да го потвърди и допълни. Изненадващо бе твърдението му, че товаепланирано.Ето резюме на казаното от него. Не го поставям в кавички, правя свободен преразказ:

През ноември 1991 г. упраляващата партия СДС съставя правителство с министър-председател Филип Димитров /председател на СДС/.Той поканва Кабуров и му предлага да стане министър на спорта с две главни задачи— да разгони комунистическата спортна номенклатура от горе до долу и да ликвидира БСФС като комунистическа креатура. Професорът се аргументира, че той макар и безпартиен е един от тези кадри, които са работили и създавали висококвалифицирана национална спортна система, която се ползва с авторитет и признание в спортния свят.Между плеадата кадърни кадри има и слаби, но ще е грешкатоталнотоотстраняване на всички. Що се отнася до БСФС-това е една обществена спортна организация със струтурни подразделения по всички равнища—в центъра-Федерации,в окръзите-окръжни съвети, в общините - физкултурни дружества, а в низовите структури--спортни секции, физкултурни колектива и клубове.Един държавен орган не може да замести такава организиранаобщественаструктура.На декларацията на Кабуров, че той не може и не желае да разгонва кадри, с които е работил, а част от тях създавал като университетски преподавател и да ликвидира ефективно действаща система, Министър–председателятму казвада не се беспокои, защото те ще поставят Атанас Георгиев за зам.министър, който ще свърши тази работа.В такъв случай го назначете за министър-отговаря Кабуров, благодари за оказаната му чест и отказва министерското кресло.

По времето когато СДС търсеше ръководители- изпълнители на геноцида на спорта, ме посетиНенчо Христов—най-популярния наш колоедач, победител в пробега на мира-1957 г. и ми разказа, че му предложили да го назначат за зам.министър по проблемите на материалнатабаза, но той отказал с аргумента, че не се чувства подготвен за подобна дейност. Задава ми въпроса бих ли се съгласил да организира среща при президента Жельо Желев, за да му разкажа как сме постигнали големите спортни успехи в миналото и какво следва да прави СДС сега.Не го попитах на кого е инициативата—на президента или на премиера.Но обясних, че не би имало полза от подобен разговор, тъй като на този етап СДС търси какво и как да разруши, а не да строи.Така както и БКП постъпи в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век.Нека изчакаме още- бе дипломатичният ми отказ.

СДС назначиза министър Цвятко Бърчовски- един от големите български баскетболисти-спортист и треньор и за негов заместник Атанас Георгиев.Виждаме се с Бърчовски и го пздравявам с отговорния пост имупожелавам успехи.Какво ще ме посъветваш?-пита Цеко.Казвам - тебе като са те нзначавали са ти казали какво да правиш, а това което аз бих ти казал-едва ли ще иманякакво значение.Тъй като, обаче,дълги години съм бил в ръководството на националния спорт бих могъл да ти кажа някои неща, които да те предпазят от груби грешки:l.He си прави юлизия, че ще

взимашпари от младежките дейности и ще ги даваш на спорта - гледай да не става обратното, 2.Помни,че материалната база не може да бъде печеливша - тя трябва да обслужва спорта и З.Не си въобразявай , че ти управляваш спорта. Спортът е обществено явление и не се управлява с диретиви, заповеди и други административни хватки. Федерации, съюзи, физкултурни дружества, секции, клубове и т.н се подпомагат, координират, контролират, стимулират, финансират и т.н.Като гледам сегашното състояние на спорта, си казвам , язък за приказките.

След като Цвятко Бърчовски пое властта, бе даден старт на геноцида на националната спортна система.БСФС бе лишен от държавна субсидия, федерациите бяха принудени да признаят да бъдат придатък на министерството, а окръжните структури ифизкултурните дружества и техните спортни секции, заедно с физкултурните колективи, групи, кръжоци и други низови/първични/ звена бяха ликвидирани. В изпълнение на закона „Лучников”, който изисква от 01.01.1993 г. БСФС да прекрати съществуването си и да се ликвидира имуществото му, започна разграбването и унищожаването на спортната база,стотици кадърни треньорибяха принудени да търсят реализация в чужбна, а към кадрите на спортния съюз, единствено в Европа, бяха прилагани принципите на лустрация.

На 14.09.1994 г. се провежда ХП-ти пленум на ЦС на БСФС, който единодушно приема декларация до президента, председателя на народното събрание и председателя на МС на България, в която с тревога декларира, че „БСФС, обществената организация на българския спорт,бе подложен на неимоверен натиск ....че каузата на българския спорт изисква партньорство и общите усилия на всички политически , държавни и обществени организации,...и апелира държавните структури да поемат своята отговорност за обезпечаване действителен демократичен курс на развитие на българския спорт”.

На 20 декември 1994 г. се провежда IX конгрес на БСФС.Ето неговата оценка за първите години на прехода „Частично или изцяло бяха ликвидирани доказалите своята висока ефективност систими за подбор и подготовка на спортния резерв и на спортното майсторство, научното осигуряване и контролът на спортния процес...”

Въпреки тези и други подобни настоявания геноцидът продължи.СДС нито тогава, нито сега признава своята грешка, също както Турция не признава арменския геноцид. Два пъти СДС съставя правителство— 1991 - 1992 г. с Филип Димитров-министър-председател/93-94-ЛюбенБеров/ исЦвятко Бърчовски - министър на спорта и 1997-2001 г. с Иван Костов-министър председател,сЦвятко Бърчовски - министър на спорта--1997- 2000 г. и Симеон Спасов—2000-2001г.Въпреки непрекъснато задълбочаващата се криза СДС нито променя спортната си политика, нито бележи мерки за излизане от нея. Нещо повече.Четири-пет пъти се сменятлидерът и ръководството на партията и не се намери човек, който да поиска преразглеждане на провалилата се концепция. От 1997 до 2002 г. президент на България бе Петър Стоянов от СДС. Той е бивш волейболист и бивш зам.председател на волейболната федерация и се предполагаше, че ще помогне на спорта. Вицепрезидент по това време бе Тодор Кавалжиев-мой съученик от Харманли.Поисках среща с него и му дадох в 3 страници текст с моите оценки за състоянието и идеи за промени в националната спортна система с молба да го предаде на президента.Очаквах, след прочита, да има някаква реакция.Минаха 3-4 месеца и научих, че Стоянов е разговарял по този проблемслидера на СДС и министър-председател Иван Костов, който му е дал да разбере да продължава да поздравява спортистите при успехи и да не се занимава с глобалните проблеми на спорта. Стана ясно.Тази партия каквото е могла е направила/навредила/ и на нея не може да се разчита.

Четири години 2001-2005 г.управлява правителството на НДСВ начелосминистър-председател Симеон Сакскобургготски и спортен министър Васил Иванов-Лучано. През този период имаше известно смекчаване на санкциите към обществените организации и плахи опити за сътрудничество с БСФС, като даже в последния ден на мандата си /16.08.2005/ министърът му давалиценз и благодарствено писмо до председателя , в което пожелава„на целия екип на ръководената от Васфедерация много бъдещи успехи”.Да, точно така,федерация , а несъюз, с който имаше подписан меморандум за основните положения за съвместна дейност, който явно е останал в папката, но не и в съзнанието и ежедневието на министъра.

Парадокс е, че БСП /Българска социалистическа партия/ наследничката на БКП /Българска комунистическа партия/, която бе управляваща партия по времето на златния век на българския спорт, също мълчи.И…бездейства.Или ако действа-то това не е в правилната посока.Обикновено в годината преди избори се приема предизборна платформа, в която се критикува състоянието на спорта и се обещават реформи, а след изборите ако БСП е във властта не променя съществуващия модел, а ако е в опозиция продължава да го критикува.Така БСП пропилявадоверието на милиони любители на спорта и спортисти, които очакваха тя да върне спорта на обществото и спортната слава на България.Защо? Защото нейната предшественичка успя при тоталитарната форма на управление на държавата да даде спорта на обществото, а не на държавната администрация и нещо повече да делигира държавни функции на обществената спортна организация и над 30 години да осигури стабилност на националната спортна система.Жалко за спорта, жалко за България.Пиша така защото на ръководителите на тази партия бе подсказвано и казвано нееднократно за грешната спортна политика.

Ще изложа и някои от личните си опити да предизвикам дискусия и промяна на визията на БСП за състоянието и бъдещето на националния спорт. В периода от 1995 до 2001 г. при председатели на партията Жан Виденов и Георги Първанов , участвувах в обсъждането на проектите за презизборни платформи на раздела за спорта и аргументирано настоявах за промяна в модела на управлението на националния спорт, но безрезултатно.Стигна се само до критично-аналитично изказване в народното събрание от Атанас Мержанов-депутат от БСП. Потвърди се отново моята теза, че бъдещето на спорта не е партийно-политическа задача, а общественна повеля, която може да се реализира чрез национална спортна доктрина приета от народното събрание с консенсус между политическите сили,които са представени в него.Реших, че президентскатаинституция, а не партиите,чепрезидентът, а не партийният лидер, трябва да инициира национална дискусия за изработването на доктрина и консенсус за нейното приемане.Вече споменах как се провали опитът ми да ангажирам за тази цел президента Петър Стоянов. Оставаше да пробвам и при президента Георги Първанов- бивш председател на БСП.Този път чрез отворено писмо публикувано в бр. 27 от 28.01.2008 г. на в-к„Труд”.Предлагам няколко цитата:“Като един от ръководителите на националния ни спорт от 1958 до 1992 г. ще си позволя да обявя необходимостта от обективна оценка на състоянието на българския спорт и предприемане на мерки за възстановяване на международните му успехи”

„Изграждането на БСФС/1958г./ вместо бюрократичния държавен орган Върховен комитет за физическа култура и спорт върна спорта на обществото.Националната обществена организация обедини ентусиазма, любовта и енергията на хиляди деятели и специалисти

През шейсетте години се доразвиха структурите и се изясниха понятията за масова физкултура,масов спорт и високо майсторство. После държавата делегира много от функциите си на обществото в лицето на БСФС, а чрез него на спортните федерации и на спортните дружества и техни подразделения.Държавата остави за себе си задължението да подготвя спортни кадри и да развива науката, да финансира строителството и поддържането на материалната база, да формира спортната политика и да контролира нейното прилагане. Това се извърши от тоталитарна , а не от демократична държава”...

„Така подредена и непрекъснато усъвършенствувана националната спортна система функционираше до края на осемдестте години. Бяха необходими около 10 години за да се появят значими международни успехи.Започнаха след олимпиадата в Мексико-1968, минаха през всички световни и европейски шампионати и олимпиади и стигнаха апогея си през осемдесетте години

Връх в развитието си достигат и почти всички направления на националната спортна система:- масов спорт, детско-юношески спорт и елитен спорт. Този период с пълно основание може да се нарече златен век на българския спорт”...

„....Вместо да адаптираме, усъвършенстваме и доразвиваме ефентивно функциониращата национална спортна сиестема и при демократичната държава, ние я разрушихме.”....

„Уважаеми г-н президент, в спортните среди се ползвате е репутацията на държавен глава, който не само обича, но и разбира спорта. Помогнете да се върнем на правия път, който ни сочи и Европейската харта за спорта. На президента най-много подхожда да инициира обществени дебати за състоянието и бъдещето на българския спорт и израбоотването на стратегия за неговото развитие.И в нея да нямерят място както държавата, така и общественитеспортни организации.”

Георги Мърков-олимпийски, световен и европейски шампион по борба беше председател на Съвета по спорта на БСП, когато неговлидербе Сергей Станишев. Покани ме на няколко заседания на съвета, включително и когато се обсъждаше спортния раздел на предизборната платформа за парламентарните избори през 2014 г. На заседанието изложих описаната по горе концепция и подчертах, че за да се реализира тя, трябва председателятна партияталичнода се ангажира. По-късно се договорихме Мърков да поиска среща-разговор със Станишев, където ние двамата да го убеждаваме да поеме личен ангажимент.Това не стана. Коментариите тук са излишни, защото е видно, че със своето бездействие БСП става съучастник в спортния геноцид.В трите правителства на БСП министри на спорта бяха:

-Христо Христов в правителството на Жан Виденов, който бе непознат за спорта, стоя в спортната палата като чуждо тяло, не направи нещо запомнящо се и остана непознат за спортната общественост;

- Весела Лечева в правителството на Сергей Станишев- популярна в спортните среди, вицеолимпийска, многократна световна и европейска шампионка по спортна стрелба, посрещната с очаквания за сериозни реформи.В началото на мандата й имахме делови разговор, в койтосе опитах да й внуша да възстанови статуквото на БСФС и да назначи за главен секретар на министерството независим експерт с перспектива той да остане на поста поне десетина години, независимо от цвета и идеологията на управляващата политическа сила, тъй като това е един от вариантите да се стабилизират взаимоотношенията между държавната администрация и спортната общественост.Бяха направени някои промени, но те имаха временен характер или не засягаха промяната на модела на националната система;

-Мариана Георгиева в правителството на Пламен Орешарски/мандат на БСП/—непозната и неприета от спортните среди, ще се запомни с някои популистки идеи и продиктувани отвън мерки и действия, които не засягаха същността на системата.

През 2009 г.ГЕРБ спечели изборите и състави правителство.Ние, спортните деятели, виждахме светлина в тунела и се надявахме най-после да започне реформирането на спорта.Главните аргументи бяха: първо- лидерът на ГЕРБ е спортен човек-състезател, треньор и председател на федерация, а неговият заместникевъзпитаник на НСА /Национална спортна академия/; второ- предизборната платформа обещаваше реформи в правилната посока и трето-Бойко Борисов става премиер, Цветан Цветанов -вицепремиер, а министър на спорта-Свилен Нейков-доцент в НСА, старши треньор на националния отбор по гребане и избран за треньор № 1 на страната за 2008 г. Прекрасна комбинация.По-добра не сме имали и надали някога спорта ни ще има втори подобен шанс. Мисля, че аргументите са убедителни и основателни за оптимизма ни.Какво се случи?

Бяха разработени и приети от народнота събрание в духа на платформата стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта за периода 2012-2022г./утвърдена на 24.11.2011 г./ и изменения и допълненияв закона за спорта / утвърдени на 09.11.2012 г./ . В тези документи има добри постановки,чието прилагане би помогнало за създаване на предпоставки за реформи.

Позволявам си да коментирам някои от тях за да се видят парадоксите в нашия спорт.Нормативните документи поставят в центъра на системата националните обществени спортни организации, а в модела и в практическата работа по прилагането на нормативнвите документи, те са в периферията, изтикани в ъгъла или ги няма.Документите изискват децентрализация, а в практиката няма никаква структура на областно и общинско равнище за сметка на невероятната централизация на всичко в Министерството.Изисква се разширяване на доброволчеството в спорта, а се шири бюрокрацията и издигането на ролята на негово величество чиновника вместо методиста и командира на произвадството-треньора. Тръби се за икономии и ефективност, а медалите ни струват със стотици пъти по-скъпо от преди.Възникват логичните въпроси- кой пречи на изпълнението на нормативните документи, какви интереси се задоволяват и докога обществото и държавата ще търпят тези парадокси.И накрая парадокс на парадоксите-в демократична България държавните интереси в спорта се защитават от мастодонт като ММС/Министерство за младежта и спорта/, а обществените- от над 100 обществени национални спортни организации и поради факта,че те нямат единен национален координатор, тази роля се изпълнява от ММС.Тъй като подзаконовитенормативнидокументи се изготват и утвърждават от него става ясно,че те отразяват позициите едностранно т.е. без коректив и без съобразяване със становището на самодейния спорт . Това се прави независимо от изричното изискване на раздел VII от стратегията, което гласи: „Преодоляването на съществуващите проблеми налага комплекс от съгласувани действия на държавата и обществото за изграждане на една съвременна,научнообоснована система за физическо възпитание и спорт, която да бъде адекватна на нарастващите потребности на населението от двигателна активност, здравословен начин на живот и престижни изяви в сферата на високото спортно майсторство.” и въпреки текста на чл.10 ал.1 от закона за спорта ,който постановява, че „..спортните организации.... осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност., и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта”.В ал.З категорично се декларира,че „Държавата поощрява създаването и функционирането на спортните организации”,но това не пречи единствената националнакомплексна /многоспортова/организация -Българският съюз за физическа куртура и спорт/БСФС/ да няма лиценз и да е извън този закон. Парадокс е че това не смущава министерството и не предизвиква протестна реакция на спортната общност.И двете страни мълчат в сагласие с парадокса.Възможно еМинистерството дане приема устава,програмата или кадрите,които работят там, но защо тогава не предприема поощрителни мерки за създаването и функционирането на друга националнакомплексна /многоспортова/спортна организация, с която да си партнира.

Буди тревога пасивносттаина БСФС и на над 100-те национални спортни федерации и съюзи с едноспортов статут.Ето как и ГЕРБ разочарова деятелите, спортистите и любителите и зае достойно място в редиците на извършителите на спортния геноцид. За второто правителство на ГЕРБ и министър Красен Кралев няма да пиша,защото е от кратко време и защото от изказванията и действията на министъра не мога да разбера посоката и същността на реформата, която ще прави и дали има намерение да я пряви.

Не мога да подмина и ролята на ръководителите на сегашното БСФС, което пази марката на онова БСФС сътворило златния век.От 21.11.2002 г. председател на съюза е проф. Светослав Иванов,, а негов заместник е Георги Натов.Те ръководят организацията през втората половина на непрекъснато задълбочаващага се криза. Преди тях, през първата половина, се смениха 6 председатели и техните екипи-Георги Христов, Груйо Юруков, Цветан Цветанов, Никола Хаджиев, Йордан Костадинов, Валентин Заяков.Всички те бяха принудени да воюват за правото на съществувание и запазване на онова, което все още не бе разграбено или разрушено.Появиха се и два докуминта- Основни задачи за развитието на елитния спорт/1995-1998 г./ и Програма за действие на БСФС за периода 1996-1998 г., които чертаеха перспективи, но не получиха подкрепа от държавния орган.Същата участ имаха и Основни насоки за дейността на БСФС за периода 2006-2010 г. през втората половина на кризата. Проф. Иванов и екипът му успяват да запазят едно модифицирано и силно окастрено БСФС, изолирано от държавните управленски структури и живеещона самофинансиране и надивиденти отнищожната част назабравената за разграждане, разпродаване, приватизиране или одържаване спортна база

В този му вид и без никаква държавна подкрепа БСФС успя да върне една много малка част от заграбените обекти, да възстанови редовното функциониране на Общото събрание, да привлече като членове част от федерациите, обединените спортни клубове и някои клубове по вид спорт; помогна за възстановяване на някои състезания от спортния календар, участва активно в Европейската неправителствена спортна организация (ENGSO) , успя чрез поредица от препоръки и предложения до почти всеки нов министър да поддържа не само спомена, но и идеята за необходимостта от връщането на обществения характер и същност на националната спортна система. За стореното – благодарност. Кой, обаче, ако не те трябваше да трабят тревога пред обществото за унищожаването на едно национално богатство и да водят борба за възраждане на националния спорт? /В скоби казано нека погледнат как реагираха запалянковците на ЦСКА в цялата страна, когато през 2015 г. отнеха лиценза на Футболният им клуб - протести, шествия, митинги, хореографии по мачове, плакати, постери, медийни и интернет акции и т.н.Активираха не само своите фенови. Информираха и направиха съпричастни към проблемите си и хиляди фенове на други клубове и на други спортове./

Странно е мълчаливото безразличие, с което се отнасят към системното унищожаване на спорта БОК /Български олимпийски комитет/ и ФБС /Фондация ”Български спорт”/.Учреденият през 1923 г. Българскияг олимпийски комитет е най-дългогодишнатадоброволна,самоуправляващасе,неправителснвена, извънпартийна, комплексна обществена спортна организация у нас, обединяваща спортни федерации и национални спортни съюзи.Член е на МОК и представлява страната на олимпийските игри. Работи по прилагането и спазването на Олимпийската харта и резолюцията на генералната асамблея на ООН от 31.10.2014 г., която „подкрепя независимостта и автономността на спорта, както и мисията на МОК като ръководител на олимпийското движение”. Фондация „Български спорт” е създадена през 1991 г.с цел да стимулира развитието и постигането на високи спортни резултати от спортистите и треньорите, да подпомага обучението и квалификацията на обществените доброволни кадри-организатори,инструктори,съдии и т.н. Както се вижда ръководителите и на двете организации не оценяват опасността от фалит, при който едните няма кого да водят на олимпиади, а другите-кого да награждват.

През септември 2015 посетих стадиона на гр.Хисаря.Кипеше работа по неговото ремонтиране - бяха сменени дренажната инсталация и чимовете на терена, пейките за публика и пистата и се асфалтираха подходите към съоръжението.Разговаряхседин от техническите ръководители на ремонта от когото разбрах, че финансирането е с европейски пари. Попитах го в коя група играе футболният им отбор? Хисаря няма такъв отбор, нито школа-бе отговорът.Защо се строи? - питам.Ами някой има интерес бе онтговорът и ми описа схемата на интереса. Някой получава комисионна, после прави търг за продажба и пак комисионна или подкуп и накрая се продава на безценинца.Вероятно подобна схема се използва и дригаде.Ако е така, скоро няма да излезем от батака.Мисля, че управлението на финансите страда от много недъзи.Не мога да си обясня как така сега се харчат повече пари, а резултатите са многократно по- малко.Къде отиват паритеот дъргжавния бюджет и от „спорттото”, което нявга отчисляваше пари за строителство,за издражка на цетралните и на местнити спортни структури по общини и по местонахождение на тото пунктовете? Товаса длъжни да кажат днешните управници.

Всички политически партии - управляващи и опозиция и изброените по-горе министър-председатели и министри на спорта, ръководители на БСФС, на спортни съюзи и федерации, на БОК и на ФБС със своите действия или бездействия са отговорни за продължаващия спортен геноцид в България.

Битката за възраждане на спорта ше бъде трудна.Ако не се намери държавник /мъжили жена/с авторитет и обаяние, който да инициира и оглави национален инициативен комитет за ликвидиране на спортния геноцид, ще трябва да се търси вътре в спорта обединитено възродително движение.Десетки и стотици хиляди са деятелите,спортните педагози иекспертите, феновете, бившите спортни величия и звезди, из чиито среди ще се намерят достойнимладихора, които да застанат начело на спортното възраждане.

БСФС в края на петдесетте години обедини усилията на спортните федерации, дружествата и Окръжните съвети на БСФС. Също така ангажира държавните органи и ведомства, окръжните народни съвети и общините, младежките и синдикалните организации, за да се издигне равнището на спорта до световните стандарти.Често ме питат как стана възможно обществена организация като БСФС да реализира мащабна и със стратегическо значение реформа през шейсетте години на миналия век? Нали над нея бяха правителство и партия, която създаде тоталитарен режим на управление на обществото? Нали властваше комунистическата идеология? Нали всяко отклонение от статуквото се приемаше като ерес?Да, така беше. БСФС като спортна организация нито имаше за цел, нито можеше да се бори за промяна на държавното управление или да променя обществото. Тя единствено можеше да се адаптира към тях и да ги използва за благото на спорта. Двама председатели на БСФС - Стефан Петров и Трендафил Мартински и техните управленски екипи имаха заслугата да осъзнаят това и да го направят.

Ще подчертая,че адаптирането е много трудeн процес..Въпреки това мисля, че мисията е възможна. Защо?

1.Защото обществената форма на управление на националния спорт успя да се наложи в условията на тоталиризма и създаде уникална национална система, а не административно-бюрократична държавна креатура, логично е при демокрацията обществото да е по-силно и да се справя по-добре с управлението на една напълно самодейна социална система.

2.Защото нашата система или отделни нейни подсистеми като тези за олимпийска подготовка, за детско-юношески спорт,за ведомствен спорт и др. бяха успешно пригодени и внедрени в някои от най-развитите демокрации като Франция,Италия,Англия и др.,което показва ,че наяма несъвместимост между нашата система от златния век и развитата демокрация в света.

3.Защото Полша и Унгария извършиха спортни реформи адаптирайки основите на функциониращите у тях до 90-те години на миналия век национални системи към демократичната форма на управление на държавите им след това и запазиха позициите си и досега.

Разбира се, че адаптирането изисква да се познават много добре обществените структури и механизмите на взаимодействие и координация между тях и органите на законодателната и изпълнителната държавна власт.Освен това е необходима прогноза за тяхното развитие за следващите 10-15 години, а сегашната нестабилност и честите кризи в управленските структури поставят труднопреодолими препятствия пред процесите на прогнозиране, реформиране и адаптиране на спорта.

Като човек ръководил проектирането и адаптирането на системата от миналия век си давам сметка за трудностите, неверието, обструкциите и неистовата съпротива, които ще съпъгствуват възраждането на обществената спортна система, но не виждам друга алтернатива.И колкото по-рано са започне--толкова по-добре.Иначе не е далече времето, когато по модерно построените зрелищни спортни съоръжение /зрителни зали/ ще гастролират само чуждестранни циркови артисти т.е. спортисти, които ще забавляват българската публика, а българите ще бъдат лишени от възможноста да откриват, развиват и показват спортния талант на нацията.

II.За нов модел на националната спортна система.

Ще изложа самонякои най-общи идеи за смяна на моделана системата:

1.Съдържание, същност и предназначение на националната спортна система.

Физическата или двигателната активност се постига чрез физически упражнения и спорт. Практикуването на физически упражнения и спорт /обучение,тренировка, състезание/ е производствения процес в спорта, който носи здраве и спортни постижения или престиж.

Физическите упражнения са характерни за класно-урочните занимания в учебните заведения, в армията и полицията, в лечебните заведения и във фитнес центровете. Следователно те са задължение на държавните органи и на бизнеса/фитнес центрове/, както и на индивида в напреднала възраст, когато не може да практикува спорт.

Спортът се практикува от ранна до напреднала възраст. За да стане така е необходимо в ранната възраст човекът да бъде обучен технически и мотивиран да спортува за здраве и за спортни постижения. По-късно тези, които имат качества и талант попълват редиците на елитния или професионалния спорт, а останалите -нааматъорския спорт. Чрез спортуването се решават проблемите на физическата дееспособност на нацията и се отстоява националния спортен престиж. Спортно­състезателната дейност способства и за възпитаването на морално-волеви и патриотични качества в занимаващите се и в зрителите.Това многообразие на съдържателната същност на двигателната активност диктува необходимоста и от разнообразие на форми и структури за практикуване на физически упражнения и спорт , както и формирането на подсистеми в рамките на националната система - спорт за всички, детско- юношески спорт, ученически спорт, студентски спорт, аматьорски спорт, професионален спорт и др. Поради тази причина и поради комплексния характер на учебната, тренировъчната и състезателната дейност, спортът е задължение и отговорност на обществото, държавата, бизнеса и личността. В Конституцията на Република България е записано, че физическото възпитание и спортът са дело и отговорност на държавата, обществото и индивида. Тази “Света Троица” липсва в днешния модел на управление на българския спорт. Има я само държавата, която не може да замести обществото и да действа от името на индивида, ако не е упълномощена за това. Следователно, когато казваме, че обществото трябва да заеме своето място, то е защото по същество то контролира и държавата, и личността. Не може българският спорт, като социално явление, да бъде дело само на държавните управленски органи, а не на цялото общество. Навсякъде по света спортът се възприема като обществено явление и се ръководи от обществото. В стратегии, концепции, закони и други нормативни документи се подчертава ролята на държавата за създаване на правни, финансови, материални и други условия за практикуване на спорт за здраве и за високи постижения и правото на самоуправление на обществените спортни организации по развитието на спорта.Така е било и у нас- и в монархическа, и в тоталитарна България. Ето защо се налага да приложим балансиран подход при смяната на модела и реформирането на националната система. В него следва да се очертаят доминиращитефункциина държавните органи по отношение на практикуването на физически упражнения и правенето на национална спортна политика и спомагателните им функции по отношение на управлението на самодейния спорт. На държавния спортен орган, вместо да управлява самодейния спорт, да се възложат истинските държавни проблеми в спорта, като формиране на държавната политика, изграждане на нормативната база, строителство и поддържане на спортната база, финансово и научно осигуряване, контрол по прилагане и спазване на закона и постановленията и на другите държавни нормативни актове.

Обществените спортни организации трябва да поемат фундаменталната отговорност за цялостното развитие на спорта в страната - спорт за здраве, детско-юношески спорт, високо спортно майсторство, професионален спорт и подготовка на националните отбори. Тук са нужни два вида организации - специализирани по отделни спортове - федерации / съюзи/ и единна национална комплексна спортна организация по всички видове спорт на национално, областно, общинско и низово териториално равнище. Двата типа организации следва да имат юридическа, административна и финансова самостоятелност и лостове за координиране и взаимен контрол. Те следва да осъществяват взаимодействиесостаналите неспортни обществени организации /синдикални, младежки/,сдържавния спортен орган,сведомствата исобщините по развитието на самодейния спорт в страната. Тези два типа спортни организации трябва да реанимират производствения процес в спорта - обучение, селекция, тренировка и състезания и да осигурят възпроизводството на спортисти от висока класа. Освен това да разработят и предложат стратегия за развитието на спортовете по вертикала и хоризонтала, т.е. по отделните спортове и комплексно по територии и ведомства.

Най-напред, разбира се, следва да се опише модела и структурата на националната система, след което да се формулират и декомпозират целите и функциите на отделните подсистеми и йерархически равнища и техните взаимозависимости или с други думи да се субординират всички субекти на националната спортна система.

2.Доктрина или закон

Тези постановки следва да намерят място в съответните нормативни документи, които да задължават, поощряват и да улесняват трите субекта в реализацията на техните права и задължения. Реформираният модел и реформата на самата система следва да предпазват спорта от външни вмешателства - политически, идеологически, религиозни, расистки. За да стане това, е необходимо те да бъдат утвърдени със съответни национални, а не партийни, документи (концепция, стратегия, манифест, закон,доктрина). Всички идеи за реформиране на българския спорт - управленски, научни, методични, трябва да съответстват на прогнозите за прогреса на световния спорт за периода след 10 години, а не на нашите спомени от 1988-а. Нещо повече - наша цел следва да бъде не постигнатото от най-добрите в Лондон през 2012 година, а прогнозата за това, което се очаква да бъде в световния спорт след 10-15 години.

В този контекст трябва да се разглеждат и лансираните стратегически и тактически идеи за реформиране на националната спортна система. С други думи казано, не трябва да рециклираме стари наши и чужди образци, а да ги използваме като база за надстрояване на прототипа на бъдещите технологии и инструментариуми в спорта.

3. Поощрителен, разрешителен, забранителен или мотивиращ характер.

Практикуването на физически упражнения и особено на спорт е самодейно и напълно доброволно. Това е аксиома,която трябва да се спазва в изписването на всички нормативни документи.

Забранителният и разрешителният стил на изложение на текстовете в нормативните документи е характерен за линейните структури /армия, полиция/ и за съдебно-наказателната документация.

За самодейните структури и доброволческата дейност се прилагат поощрителни и мотивационни текстове. За провеждането на състезания, тренировки, щафети и т.н. в дадено населено място, учреждение, учебно заведение и други подобни не трябва да се иска лицензия. Този вид дейности трябва да се улесняват , а не да се затруднвяват.

4.Водещи в работата по проектодокументите трябва да са спортните експерти и дейци,защото те най-точно могат да формулират работещите правни норми необходими на спорта.

Когато се подготви целия проектодокумент, той следва да се подложи на юридическа и стилова редакция , след което отново да се обсъди и приеме от експертен спортен съвет и чак тогава да се изпрати в парламента. Важното е да няма двусмислие или възможности за противоположни или взаимноизключващи се тълкувания.

5. Да се възстанови престижа на треньорската професия.

Необходимо е да се върнем към добрата стара практика от втората половина на миналия век, когато държавата осигуряваше ФРЗ/фонд работна заплата/ , а националната спортна организация / БСФС/- щата на треньорите в детските и специалицираните спортни школи и МОН /МНП/- на ученическите спортни школи.Финансирането да бъде целево и осигурявано от центъра,както бе тогава.По този начин не могат да се отклонават на местно равнище парите за други цели или да се присвояват.Треньорите-щатни, хоноровани,обществени и обществените спортни инкгруктори имаха статут на командири на производственния процес организиран и ръководен от Физкултурните дружества.В тях имаше СВСМ/Съвет за високоспортно майсторство/ и ЦВСМ /Център за високо спортно майсторство/ със стройна пиримидална структура по всеки спорт—деца, юноши-мл.възраст, юноши-ст.възраст,младежи,мъже и жени. По този начин 34 ДФС от окръжните градове или с ведомствено-териториален статус се превърнаха в комплексни центрове за подготовка и изява на олимпийския спортен елит на България.

Щатните треньорски бройки на БСФС бяха концентрирани в школите, в центровете и в съветите за високо спортно майсторство на ДФС. Общият брой на треньорите през 1983 г. бе 3 019.Те работеха във всичките 990 ДФС в страната, но концентрирани в следните 4 категории ДФС:

1. Екстрена категория - 34 бр.

2. Първа категория - 70 „

3. Втора „ - 120 „

4. Трета „ -766 „

В последната категория имаше треньори само за деца и юноши,които работеха за масов спорт в тази вазраст и подготвяха кандидати за спортните училища и за юношеските отбори на ДФС. Благодарение на това разпределение на работата през 1989 г. имахме в ДСШ /детски спортни школи/ -110 562 трениращи, в УСШ /ученически сп.школи/- 37 920, в ССШ /специализирани спортни школи/-25 588 , СУ /спортни училища/-15 966 и в юношеските отбори на ДФС-8 151 или всичко 190 066 редовно трениращи деца и юноши.

6.Професионален и олимпийски елитен спорт.В периода до 1984 г. МОК се придържаше към правило 26, което не допускаше професионални спортисти в олимпийските игри.Това затрудняваше и забавяше напредъка на олимпийския спорт.Реакцията на отделните държави към тази забрана бе различна-едни я спазваха, други я нарушаваха или я заобикаляха.Ние създадохме категорията на така наречените „държавни аматьори”, които бяха по същество професионалисти, но с различен статут от този на западните страни.Имахме щатове, категории и правилник за морално и материално стимулиране.През 1984 г.МОК отмени правило 26 и допусна професионалните спортисти на олимпийсксите игри.Ние премахнахме категорията на „държавните аматьори”, а заедво с тях и тази на „ведомствените спортисти”, но не създадохме нов регламент, щат и статут на елитните си спортисти.Това ни постави в много неравностойно положение и намали шансовете ни да се борим за призовите места.Показателен е примера на Италия, която възприе нашия модел за ведомственния спорт от миналия век.Ето какво каза Елена Шаханова /кореспондент на БНР в Италия/ в предаването „Спорт и музика” на 21.07.2012 г. за състава на италианската олимпийска делегация „ Рекорден е броят на военизираните спортисти -- една форма позната у нас от близкото минало, която италианците успешно прилагат в индивидуалните спортове с цел осигурена подготовка и бъдеще. Резултатът е налице: 183-ма спортисти от общо 291 , равно на 63%, са представители на армията, военноморския и военновъздушен флот, полицията, карабинерите, държавното горско стопанство, съдебната и финансова полиция, като от последния корпус представителите са най-много - 43 души.” Нямам представа колко процента от медалите за Италия са спечелени от представителите на тези ведомства, но за да подкрепя Шаханова , че тази форма е позната и широко използвана у нас в миналото ще кажа ,че в Сеул -1988 г. 88.70 % от медалите/35/ и от точките /247.80/ за България са спечелени от представителите на териториално-ведомствените Физкултурни дружества-ЦСКА,Левски, Славия,Академик от София и Тракия-Пловдив, Черно море и Спартак-Варна.Не зная как са устроени отборите в италианските ведомства, но ще посоча,че нашите ведомствени отбори бяха изцяло окомплентовани—като се започне с подготвителните детски групи и детските спортни школи, премине се през нарочно назначените селекционери за деца към спортните училища/СУ/ и интернати, треньорите в СУ, отборите за деца,юноши,младежи и девойки,мъже и жени на дружествата и се стигне до ведомствените проекто-олимпийски отбори на меинистерствата на отбраната,на вътрешните работи,на транспорта и транспортни войски,на образованието и на строителни войски и се стигне до националните отбори.Всички тези дружества се обслужваха от научно-приложни лаборатории и центрове и от медико-физкултурни диспансери.

7. Спортното състезание – стимул за спортиста и емоция за зрителя. Състезания­та не са само демонстриране на спортни постижения и зрителски преживявания, а и мощен фактор за привличане на нови спортисти и любители. Тренировката и състезанието са двата най-важни компонента на спортната подготовка. Това е аксиома в целия свят. Ще поставя акцент върху комплексните спортни прояви. Олимпийските игри – летни и зимни, се организират на всеки 4 години. Континенталните и регионалните игри – на 2 или на 4 години, игрите на британската общност – на 4 г., и т.н. В много държави има такива национални спортни игри. По подобие на олимпийските игри се провеждат световни игри по неолимпийските спортове. Всичко това стимулира прогреса на световния спорт. МОК и международните спортни федерации по олимпийски и неолимпийски спортове имат добре координирана система на спортните състезания в света.

Подобна система имаше и у нас в миналото. Сега не само липсват комплексните спортни прояви, а изчезнаха и първенствата на областно и общинско равнище по отделните спортове. Да не говорим какво е положението в селата, предприятията, кварталите, учебните заведения и т.н. Мисля, че е крайно време да се обсъди възраждането на комплексните национални спортни игри от миналото – национални сборове (спортни, туристически), спартакиади и др. По модела на европейските олимпийски игри в Баку през 2015 г. да организираме всяка следолимпийска година Българска национална олимпиада. Тя ще бъде преглед на спорта през миналия и старт в новия олимпийски цикъл и незаменим стимул за привличане на местната администрация и общественост към активно подпомагане на аматьорския спорт в региона.

Следва да се помисли и за балкански олимпийски игри, или Балканиада. Спортът на Балканите като цяло също е в криза. В Сеул Балканите печелят 74 медала, а в Лондон само 27. С други думи, всички балкански страни сме заинтересувани да търсим заедно пътища за излизане от кризата. Иначе главна цел на полуострова ще продължи да бъде спечелването на квоти за участие, а не спечелването на олимпийски медали.

8.Вместо заключение.

През целия преход управляващите от дясно, ляво и центъра се стремяха не да адаптират, а да управляват самодейния спорт, и го обрекоха на непрекъснато задълбочаваща се криза. Излизането от кризата преминава задължително през отказа на държавата да управлява сама и във всичко спорта, а да делегира някои свои функции на обществото и да му помогне за адаптирането на самодейния спорт към държавните структури.

Предложеният подход има стратегически характериможе да постави началото на реалното провеждане на обективно необходимата реформа в спорта и да създаде предпоставки за спиране на разпада на българския спорт и за постепенно възраждане на международния спортен престиж на България.