/Поглед.инфо/ Коментар на Христина Добрева за в. „Всеки ден”
На лидера на БСП Сергей Станишев тази година му провървя, литна към върхове световни, със самолет родно производство с поръждясали крилца. Пущините обаче държат полета гладък досега като във фантастика.
И като на филм кислородната маска никога не се оплете при разхерметизиране на самолета, зашото такова имаше неведнъж. И като на малкия екран тъкмо когато керосинът му бе на свършване, двигателите прегряваха, падаше във въздушни ями на всеки километър, все се намираше танкер да го зареди в движение, безоблачно небе, за да включи автопилота и да вдигне нос отново. Дупките в корпуса се появяваха след другарски обстрел на същия флот не с пищови, а направо с боздугани, но кърпежите все пак свършиха работа. Самолетът на Станишев продължаваше полета си успешно над половината земно кълбо - от София, през Кейптаун, до Брюксел. Все по-високо и по-високо. Само че ако не иска да си остане в европейската столица, както неведнъж му предвещаваха, ще трябва да потегли обратно и накрая все пак да кацне. Дали обаче приземяването му на родна почва ще е меко? И ако самолетът кацне, дали и пилотът Сергей ще го последва? Тук червената линия е тънка и границата да се превърне в Икар е едва доловима. Големият успех на Станишев като европеец вдига летвата високо, но както народът отдавна е казал, малките камъчета преобръщат колата особено по родните пътища, или иначе казано, самолетът лети високо, но откажат ли колесниците на заход към пистата обратно, кацането по корем винаги крие риск от пожар на борда. И Икар накрая гори. На родна почва тази машина ще трябва да мине основен ремонт, преди да изберат друга или накрая да се разбие от вътрешни бунтове. Станишев има 9 месеца да се погрижи за това, защото ако не успее, в началото на юли може да му купят еднопосочен билет за Брюксел. Там слънцето не пари и не гори крила. А идното лято у нас се очаква да е изпепеляващо. И ако Икар иска да не стопи восъка по крилете си, трябва да се движи „бавно и равномерно", както мъдрият столетен Дедал го съветва многократно в легендата. Истината е, че Станишев трябва да топи друго - разстоянието между себе си и властта. Тя е като цар Минос - непоклатима и стабилна. В мита на Овидий Икар изгаря и не покорява небето. Може би защото е сам и няма кой да спре атаката към слънцето. А тук Станишев все още има своя Дедал, ако партията му може да се Възприеме като такъв родител. И ако се вслуша в него повече, а не лети така нависоко както досега, може и да се впусне в близко сражение до слънцето с Минос. Но не те двамата разказват легендата, а публиката отдолу, защото древногръцкият епос се носи от уста на уста. А в крайна сметка народът е в ролята на Овидий и пише края му.