/Поглед.инфо/ В помещението работеше климатик, но въпреки това беше горещо и тягостно. Един мъж на средна възраст изведнъж скочи след като търпеливо беше чакал цял час на опашката и хукна навън. Явно не издържа безумните обяснения на чиновничката за още по-безумните действия на обществения монополист, от който се бяхме събрали да се оплакваме. Той буквално полетя към изхода, като по пътя промърмори:

  • Боже Господи, в каква страна си ме родил!

И изскочи навън без да дочака своя ред. А на опашката в това време загрижените хора си даваха съвети:

  • Само с едно писмо няма да стане! А вие писахте ли до общината!

  • Писахте ли до омбудсмана!

  • Писахте ли до министерството!

Прав е човекът, казах си аз и без да тичам като него тихо избягах като оставих хората да чакат с писмата и жалбите в ръка, с напразната надежда да получат някаква справедливост.

Всъщност той не беше прав, защото трябваше да се сърди не на страната, а на държавата. Страната е дадена от Бог, а държавата е създадена от хората, които живеят там.

Бог може да създава планини, реки, морета, хубав природен климат и удобна за живот среда.

Хората трябва да създадат общество, което да се грижи за тях, власт която добре да управлява делата на хората, съдебна система, която да решава техните спорове. Ако имат късмет, тази държава може да бъде и в хубава страна.

Всъщност, казах си аз, не е виновна страната, а държавата.

Бог както винаги е прав. Ние сме грешните!

Има държави като Сингапур, Нидерландия, Швеция, Хонг-Конг, Шанхай (като град) които не блестят в световните каталози като най-красиви с най-очарователен климат. Но са притегателни за цялото човечество с подредбата на държавите.

От другата страна са такива държави като Колумбия, Мексико, Бразилия, Танзания, Тайланд, Индонезия… Които ще намерите във всички туристически справочници, но хората масово бягат от тях заради устройството на държавата.

Даже ако сте обърнали внимание в нашата популярна песен се пее: „Моя страна, моя България…“, а не „Моя държава…“ и т.н. Подобни песни с възхвала на красотите има за Индонезия, за Мексико, за Куба… Не съм чул някой да пее песен за красивата Дания въпреки, че тази държава напълно заслужава подобна песен. Или за очарователната Швеция!

Веднъж даже си спомням, че група нашенски роми се беше преселила в Швеция, привлечена от тяхната добре уредена държава. Но когато дошла шведската зима и денят се скъсил до четири часа от единайсет до три, те дошли пред българското посолство с молба да ги върнат в България. Което означава, че държавата им е харесала, но страната не им е допаднала.

Също така си спомням многото оплаквания на българи, отишли да работят в Южна Италия. Въпреки, че тя е много красива част от Италия и половината европейски туристи искат да почиват през лятото именно там. Но, явно подредбата им не е както трябва.

Наша близка се премести преди години в търсене на по-добро място за живот. Отиде чак в Yellow Knife- Канада. Първата зима писа на своите родители: „много е студено през зимата, но почистват редовно снега и са много любезни навсякъде“. И остана там завинаги.

Кой знае защо хиляди хора искат да избягат от Мексико (красива, природно богата страна) в САЩ. Имат го някак си като естествено желание. Никой обаче не бяга от Канада (където времето през зимата е ужасно) в САЩ. Впрочем, това спестява много усилия и пари на американците, които не са принудени да строят огради на границата с Канада.

А ние продължаваме да повтаряме старата приказка: „Господ забравил за българите като раздавал земя, затова им отделил кътче от рая.“ Може и така да е , но след това кътчето от рая било заселено с хора които все още не знаят как да си подредят държавата. Можем да обвиняваме българската Ева че е прилъгала с омагьосана ябълка българския Адам и го оставила без акъл. Като по този начин е ускорила побългаряването на Рая. Може, но сигурно има и други по-прости обяснения за днешното ни състояние от това митично обстоятелство. Като например факта, че повечето българи организират екскурзии за гъби точно в деня, в който трябва да избират парламент. Който от своя страна да им решава въпросите. С други думи, те са решили че да си сварят гъбена чорба е по-важно, отколкото да изберат добър парламент. Даже по телевизията чух, че ние живеем вече в две паралелни държави- в едната политиците си управляват както искат, а в другата останалите българи живеят както могат. Иначе страната ни е една и съща. И това положение задоволява и едните, и другите. Сигурно е така!

Преди години когато учехме история на света мой съученик беше възкликнал: „Абе как не можа хан Аспарух да ни остави малко по на запад, поне в Унгария!“ Но след това отиде на състезания по подводно ориентиране в Алма Ата и като се върна сподели : „Момчета, не трябва да се сърдим на Хана- можеше да ни остави в Казахстан!“

Когато негодуват от съдбата българите се сърдят на:

  • Реките- че има наводнения

  • На планините- че трудно се строят пътища и тунели (вижте колко хубаво е в Белгия където всичко е равно)

  • На морето- че е малко и не е като в Гърция

  • На зимата- че е студена, а на лятото- че е горещо

  • На почвата- че не става за банани, портокали и ананаси.

  • И т.н. и т.н.

Работата е много проста.

Страната я създава Господ – той си е свършил работата. И то много добре!

Държавата я правят хората. Единственото успокоение за нас като българи е, че повечето красиви страни по света имат неуредени държави като нашата.

Ако това може да се нарече успокоение!