/Поглед.инфо/ Преподобният наш отец Даниил Стълпник израснал в Месопотамия. Той бил роден в село Витара, около град Самосат, от родители християни - Илия и Марта. Майка му била дълго време бездетна и поради това понасяла немалко укори и осъждане както от мъжа си, така и от роднините си. Веднъж в полунощ тя излязла от дома си, простряла ръце към небето и със сълзи се обърнала към Бога:
- Господи Царю! Ти си създал изначало мъжа и жената и си им казал: "плодете се и множете се". Ти си дарувал на Сарра на старини Исаак, на Ана - Самуил, на Елисавета - Иоан. Смили се и над моето нещастие, погледни към мен милостиво, отнеми моя позор и дай плод на неплодната ми утроба, за да мога да Ти принеса в дар онова, което ми даруваш, както някога Ана Ти принесе Самуил.
Тя се помолила със съкрушено сърце и смирен дух, а после се завърнала у дома. И щом задрямала, видяла в съня си два големи и лъчезарни светилника, които постепенно се спускали от небето над главата й. На сутринта тя разказала за видението на съпруга и роднините си и всеки от тях по свой начин се опитвал да разтълкува съня й. А този дивен сън бил предзнаменование за това, че ще роди син, който със сиянието на добродетелите си ще засенчи дори звездите. Скоро Марта заченала, родила рожба и се освободила от толкова измъчващото я безплодие. Така знаменателно било началото на живота на блажения Даниил на земята и така чудно се появил на света онзи, който по-късно наистина станал син на светлината.
До петгодишна възраст той расъл без име, защото родителите му искали роденото като дар от Бога дете от Него да получи и името си. Те го завели в един манастир, принесли дарове на Господа и помолили игумена да даде име на сина им. Игуменът, вдъхновен от Бога, отговорил, че трябва да назоват детето с онова име, които им открие Сам Бог. Той заповядал да му подадат книгата от църковния олтар, разтворил я и попаднал на думи на свети пророк Даниил. От това разбрал, че Сам Бог благоволи детето да бъде наречено с името на пророка и го нарекъл Даниил. Това било знамение, че момчето ще прилича на великия пророк както по име, така и по благочестие. Родителите искали синът им веднага да бъде посветен на служение на Бога в този манастир, но игуменът не се съгласявал, защото момчето било още много малко. Те се завърнали у дома си, та по Божия промисъл по-късно Даниил да приеме доброто житие не според намерението на други, а по свое желание и доброволно. Но още в детските му години се виждало, че той ще бъде добродетелен човек - както доброто дърво още от засаждането си показва признаци на плодородие, така и покро вът на добродетелите го съпровождал навсякъде, защото ходел в светлината на Божията благодат.
Когато момчето навършило 12 години, то напуснало бащиния дом, без да каже на никой за своето намерение. Даниил решил заради Христа да остави своите родители, родината и приятелите си и затова отишъл в един манастир, на 20 стадии от родното му село. Той паднал на колене пред игумена и го молел да го приеме сред братята и да го сподоби с пострижение в ангелски образ.
Но игуменът изтъквал неукрепналите сили и младата му възраст и го убеждавал, че няма да е в състояние да понесе многото монашески трудове, които не са леки дори за възрастните, като например непрестанните бдения, земните поклони, постите, телесното целомъдрие и пълното отричане от всяко плътско желание. Затова той посъветвал момчето да се завърне при родителите си, да остане при тях още известно време и да не се залавя с трудове, които още не са му по силите.