/Поглед.инфо/ Световната банка, за съжаление, прилага към България една технология за манипулиране, която е много стара и проверена. Казвам това с болка, вземайки за повод голямата образователна конференция, започнала днес в София с участието на представители на ЕК и Световната банка.

Българската образователна система не генерира равенство при обучението на учениците, тя дели децата на бедни и богати. Това са част от изводите в доклада на Световната банка. Тази институция наистина идентифицира съществуващ, реален проблем. Но, моля ви, всяко образование в ЕС, в САЩ, в други страни, както и у нас диференцира децата. Има елитни училища за богати - основни, колежи, висши училища, а другите, предимно държавни учебни заведения, са за останалите ученици и студенти, главно - от по-бедни семейства. Това е проблем, който съществува навсякъде. Но ми е интересно защо са се заинтересували от него точно у нас. Няма спор, че тези диспропорции трябва да се решат в полза на равния старт на децата и правото им да получат качествени познания.

Още през 1903 г. американски социолози са насочили вниманието към този проблем. Според тях, изкуствено поддържаните неравенства в образованието, при развитието на интелигентността на децата, са най-дълбоката несправедливост на този свят. На основата, обаче, на реалния проблем днес Световната банка ни предлага мерки, които преследват съвършено други цели. Нейните експерти отдавна прилагат към българската образователна система стратегия за сближаване на нивото на образование в България, което на практика го влошава.

Почти от самото начало на промените в България преди 25 г. досега Световната банка оказва сериозно влияние върху организацията и структурите на образованието у нас. Случайно или не, но има съвпадение - през целия този период нивото на образованието се снижаваше. Няма учител или експерт, който да каже, че имаме подобрение.

Привеждам и друг пример - в анализите на резултатите на нашите ученици от международните изследвания PISA заемаме трайното последните места в класациите. Констатира се, че 15 годишните са функционално неграмотни, но не е само това. Деформира се и се ограничава интелигентността в процеса на обучение на българските ученици при тази образователна система, която имаме. Нашите ученици не само не умеят да вникват в смисъла на прочетени текстове, те показват и други лоши резултати - дори не могат да си изберат най-добрия маршрут, за да стигнат от точка А до точка Б. Ситуацията е много по-неблагоприятна от цитираните примери. Твърдя категорично, че до голяма степен заслугата за този срив е и от намесата на Световната банка, която обгрижва и направлява българската образователна система вече повече от две десетилетия. Ефектите от това са налице.

Част от сегашните им препоръки в доклада звучат много благовидно и са правилни - инвестиране в материалната база, подобряване на обучението в селските училища, засилване на дисциплината и др. Важното е да се види дали между тези навременни съвети не са закачени и други, които тласкат системата в неблагоприятна посока. Нека се запитаме - добре, не бива училището да дели децата на бедни и богати, но до какво ще доведе препоръката на Световната банка да бъде отложено за по-горните класове насочването на учениците в различни видове училища? Дали е правилно забавачката да е най-малко две години - за ромските деца сигурно ще е добре, но за другите ?

Българската образователна система десетки години е работила успешно. Трябва много добре да се премисли защо трябва да се изхвърля работещ механизъм за сметка на друг, който подкопава образованието на децата ни. Защо трябва "с мръсната вода да изхвърляме и бебето"? Защо от Световната банка искат да намаляват неравенството като стопират добрите ни практики при работата с талантливите ученици в ранно специализираните училища, вместо да изработят механизми да повдигнат нивото на другите, които не са толкова успешни? Какво е това равенство? Напомня ми за социализма, когато всички бяхме еднакво бедни. А сега, може би, трябва да бъдем еднакво необразовани.

Не знам как ще реагират експерти и институции у нас на препоръките на Световната банка, но вече имаме традиции в образованието от близкото и по-далечно минало. Но дори и да се произнесат адекватно няма гаранция, че крайният резултат ще бъде позитивен, защото гласовете на добрите педагози с опит не се чуват достатъчно високо. Не се вземат пред вид даже мненията на родителите, които искрено желаят да има подобрение в образованието. /БГНЕС

-------------------------------

Проф. Духомир Минев, председател на "Европейска анти-бедност мрежа - България".