/Поглед.инфо/ На този бележит ден, 4 януари, ние, софиянци, по традиция обкичваме с цветя паметниците на героите, издигани през десетилетията от поколения българи, за да ни напомнят, че пътят към свободата е трудно постижим, че е резултат не на конформистични сделки, нито е въпрос на лично облагодетелствуване, не е самолюбие или властнически егоизъм.
Пътят към свободата е осеян с костите и кръвта на десетките хиляди знайни и незнайни руски войни и български опълченци, дали живота си, за да възкръсне България след петвековно робско небитие, за да пребъде през вековете - независима, горда и самостоятелна.
Преди 138 години, на 4 януари, след пет века робство София бе освободена, а година по-късно – през 1879 година, по предложение на проф.Марин Дринов, става столица на новата българска държава.
Поразяваща е картината на онези мразовити дни на 1877-1878 година, на скованата от страшна зима Стара планина, на просеките към София, затрупани с дълбоки преспи сняг. И в същото време самата София - пълна с отряди на турската армия, а в околностите - пълчища башибузук и черкези. На Осман Нури паша е заповядано да не предава града на идващите от север руски войски.София е трябвало да бъде опожарена, достигнат ли руснаците града. Може само да изпитваме възхита от стоицизма и героизма на предния отряд на руската армия, на българските опълченци. На себеотдаването, с което преминават Стара планина, за да извоюват в непоносимите зимни условия победа в боевете за София. Защото без София нямаше да ги има победите в Пловдив и в Одрин. Защотобез София Освобождението на България не би било възможно!
Може да си представим радостта на българите, когато на 4 януари камбаните на църквата „Св.Крал” (днешната Св.Неделя”) огласят радостно влизането на освободителя, ген. Йосиф Гурко, в София. Да си представим историята на тези паметни месеци до София с битките за Плевен и Стара Загора, за Търново и Нова Загора, за Химитлийския проход, за Джуранли и Шейново. С чутовния подвиг на опълченците ни, бранещи Шипка!
За да започне новият период на свободна и независима България!
През настоящата 2016 година отбелязваме две важни за националната ни памет годишнини - 140-години от Априлската епопея и 140 години от безсмъртния подвиг на гениалния ни поет Христо Ботев. Заедно със 138-та годишнина от Освобождението на София и на България от османско робство, именно днес повече от всякога сме длъжни да не забравяме, че свободата не е само понятие, с което се кичат политиците пред избори. Чесвободата не е само билет до Брюксел или Вашингтон. Че свободата не е само възможност да спориш с телевизора, да публикуваш в интернет или да обсъждаш с приятели кривиците на политическия елит. Че свободата не е примиряне с изявленията на посланици, които не прощават на българина братската му обич и признателност към славянска и православна Русия. Свободата, да свободата, е борба за напредък и просперите, за национално добруване, самоуважение и достойство.Свободата екръвоноснатасистема,пулсътна националната идеяи интереси.
Да ни е честит денят на освобождението на София!
*Слово на проф. Ваня Добрева, произнесено във връзка с Освобождението на София от труско робство