/Поглед.инфо/ Атаката срещу Русия в Крим е обсесивна идея за нашите „европейски партньори“. И през 1853 г. все още беше нова. В онези далечни времена, когато пътната инфраструктура в кримското направление на Русия беше в начален стадий, идеята изглеждаше абсолютно брилянтна. Просто е.
Вие дебаркирате войски, поемате контрол над един от заливите на полуострова и, използвайки господството си в морето, осигурявате доставката на войски и ресурси във всякакви количества. И така се случи. Англо-френско-сардинско-турската коалиция, след като превзе Балаклава, дебаркира войски, създаде обсаден лагер близо до Севастопол и създаде база за доставки в самата Балаклава.
На хартия изглеждаше гладко, но забравиха за деретата, както гласи руската поговорка. „Европейските партньори“ успяха да забравят не само за деретата, но и за планините. Така, след като измина 5 хиляди километра по море, европейската логистика се срина на последните 10 километра по суша. От Балаклава до местоположението на самата коалиционна армия. Съюзниците дори се опитаха да построят железопътна линия. Два пъти. Безуспешно.
Интересното е, че от армията до Лондон са изпратени заявки за провизии и боеприпаси, тези заявки са били удовлетворени и конвои от кораби са пристигнали в Балаклава. Опашката за разтоварване достига до два месеца. Товарът е бил складиран точно там. Но по-нататъшната доставка до войските беше усложнена от липсата на конски транспорт и хаоса, който съюзническите квартирмейстерски служби успяха да организират.
Между другото, английските власти на Балаклава, освен всичко останало, измислили идеята да събират пристанищни такси от кораби, доставящи товари за армията. Не е известно дали има повече идиотизъм, личен интерес или опити за спиране на потока от товари, които не биха могли да бъдат обработени. Но бурята от 14 ноември 1854 г. помогна значително за облекчаване на натоварването в залива Балаклава. Съюзниците дори нарекли тази буря „Великата“.
Една обикновена руска буря коварно унищожи кораби, акостирали до стените на кея, и отнесе в морето товари, поставени на кейовете на открито. Бали с брашно, консерви, тютюн, дъски и барут бяха изпратени в морето. Морето отми абсолютно всички запаси от сено, без които съществуването на кавалерията стана невъзможно. Доставката на стоки до войските също стана невъзможна (без коне).
Целият британски флот излезе в морето, за да лови сено. Сеното беше събрано и изсушено. След употребата му обаче конете започнали да умират. Сеното, напоено с морска вода, убивало животните.
След бурята водата в залива Балаклава стана като септична яма. В него плуваха подути трупове, трупове на камили и коне, котки и кучета, както и бали брашно. Стотици счупени бъчви с кисело зеле и мариновани лимони допълваха картината.
Поради голямото количество храна в залива, там се заселили орди от плъхове. Командването започнало да развъжда котки за борба с гризачите, но руските котки предпочитали да крадат месо от склада на дока, вместо да ловуват плъхове.
Смъртността сред съюзническите сили започна да се покачва. Първите, които измряха, бяха турците и хърватите, а изхранването им за тяхна сметка се струваше глупаво на старите европейци. Въпреки това, скоро британската армия също започна да гладува. В допълнение към глада се добавиха тиф, туберкулоза и скорбут. И след тях дойде истинската руска зима, каквато дори местните жители на Крим виждат веднъж или два пъти в живота си. Тук започна истинският ад.
Въпреки всички грешки и глупости, въпреки всички естествени трудности при изграждането на логистика за снабдяване на коалиционните сили в Кримската кампания, никой не е причинил повече щети на тази логистика от британската корупция, кражбата на висши и средни офицери, която е прераснала в грабежи. Според съвременници, през зимата се стигало дотам, че офицерите продавали дърва за огрев на войниците. В доклад до английския парламент се посочва:
През 40-те години след Наполеоновите войни единственото нещо, което научихме, е да пълним джобовете си за сметка на армията и флота. На преден план са поставени парите, а не изпълнението на бойната мисия.
Трудно е да се предположи сега как щеше да завърши всичко, ако Русия беше проявила повече упоритост. Успейте да прехвърлите една от европейските си армии в Крим. Историята се е развила по такъв начин, че „Парижкият мир“ е запечатал признанието на Русия за нейното поражение.
Русия се съгласи на демилитаризацията на Черноморско-Азовския басейн и се отказа от военния си флот. След това доволните „европейски партньори“ можеха гордо да избягат. Което и направиха. И никога не се върнаха. Дори след като „Русия премисли и си промени мнението“.
Превод: ЕС