Войната, която „Колективният Запад“е подел срещу Русия от десетина години насам уж по повод на Украйна, му е сервирала и този „страничен“ резултат.
Нещо повече, войната ускорява пропадането на същия този Запад в системна криза.
Кризата се проявява по-релефно в днешните наследници на инициаторите на колониализма - Великобритания и Франция, и техните най-изявени колониални „творения“.
Независимо, че колониалистките държави продължават да живеят от експлоатацията на десетки народи по Земята, проличава обзелата ги тревога, че им се изплъзват благините, що грабят повече от 500 години откак Колумб открива „Новия свят“.
Нов свят, ама смятан за такъв според мярката на тогавашните не особено интелигентни европейски господари и изхранваните с техните пари учени схоластици... Те така и не са могли да вдянат, че „откритият“ от тях „Нов свят“ е всъщност древен не по-малко от античните евразийски цивилизации. И запазил голяма част от своята антична държавна подредба до нашествието на европейците, които я ликвидират поради превъзходството си в средствата за убиване на хора.
Това е извършено въпреки, че първите пришълци са посрещани радушно от местните.
В „Новия свят“ завоевателите правят това, което са вършели столетия из други места.
Избиват цели поселения на местните хора, а оживелите държат в покорство с бой.
Нищо различно по същество. Но по форма различие има.
И то е в организацията на жестокото насилие.
2.
Из целия свят извън Европа няколко европейски държави налагат колониалната система, предназначена да източва потта и труда на милиони хора в угода на държавите колониалисти.
Тази система, просъществувала над половин хилядолетие чрез грабежи и насилие и въпреки козметичните ѝ „демократични“ промени, предприемани с цел да бъде съхранявана, преживява в наши дни последните остатъци от своето битие в угода на колонизаторите.
Някои са на мнение, че Русия също е колониалистка държава. Завладява земите от Висла, на запад, до Тихия океан, на изток, от Арктика, на север, до Арарат, на юг.
Само че разликата е съществена.
Западноевропейските държави увеличават колониалните си владения през морската и океанската шир в продължение на стотици години. Те не приемат местните жители за равни на тях по интелект и възможности за човешко развитие. Подлагат ги на жестока експолатация без подбор на средствата.
Русия завладява сухоземни територии, които присъединява към своите земи. Не съществуват доказателства, че е приемала местните жители за не-човеци или за хора от по-долно естество.
В един момент Русия сама решава да сложи край на своеобразната си колониална политика.
Утвърждава земите и народите в равноправни части на единната руска държава.
Стига се дотам, че образованието, културата, жизненият стандарт и просперитет на руските граждани стават еднакво достъпни както за жителите на Москва и Киев, така и за населението на Якутия и Алтайския край.
Пък била Русия исторически погледнато империя или република, абсолютна монархия или федерална държава, социалистическа или капиталистическа система.
На Запад са я наричали „Тюрма на народите“ и „Империя на злото“.
Все едно Британия и Франция са ръсели миро и лаврови клонки из „Новите земи“, а не са разнасяли смърт и робство.
Или, не са превръщали даже цял континент – Австралия, в наказателен затвор.
Днес Русия въпреки, че е орязвана няколко пъти сериозно – веднъж след Първата световна война и после с разпускането на СССР, продължава да е най-голяма по територия държава в света.
3.
По-голяма и от Империята, над която слънцето не залязва.
Както личи обаче, слънцето над Великобритания вече залязва тук или там. Центробежните сили се проявяват не само из колониалните периферии, но и в самата Британия. Не са окончателно забравени опитите на Шотландия да се върне в Европейския съюз като самостоятелна държава.
Идва времето и Съединените американски щати, възникнали като държава на територията на най-голямата британска колония, да плащат, че земята им е завладявана чрез физическо избиване на десетки милиони коренни жители. И с ограбването на не по-малко други хора, превозвани в окови от Африка в Америка, продавани като животни, за да работят за белите, като се възпроизвеждат поколения безплатни и безправни роби-нечовци в продължение на няколко столетия.
Дори се създават и разпространяват из целия свят расови теории, според които безправието е белязано с „научно“ име.
Негър, черен, мулат, марон, квартерон, квинтерон, абориген, червенокож, индианец.
Това са официално институционализирани названия на „не-човеците“ в „демократичните“ западноевропейски държави. Отричано им е правото на образование, професионална реализация и нормален живот редом с „белите хора“.
Сега обаче „неизбежният бял“, типажът от времето на литературния персонаж на Джек Лондон, налагащ ред сред „диваците“ с точните си изстрели за да могат белите „да събират парсата от света“, като че ли е в положение да гледа как потомците на онези „диваци“ стават по-богати и по-умели от „неизбежния бял“ с научените от него похвати да владеят парите и да управляват света...
Светът на държавите, някои от които произлезли от колонии и постколонии, наричан Третия свят до неотдавна, като че ли търси своето място като първи свят.
Китай, лидерът на Третия свят, както и Русия, правоприемник на Съветския съюз крепител на държавите от Третия свят, вероятно не случайно са инициатори на създаването на БРИКС.
Очертаващата се като мощна международна икономическа организация може в един момент да повтори опита за политическо поприще в световните дела.
Подобно на Общия пазар, който от икономическа организация, какъвто е създаден (1950), за 40 години прераства в могъщ политически субект Европейски съюз (1992).
4.
САЩ са смятали, че като са хвърлили ядрените бомби над Хирошима и Нагасаки, ще уплашат, завладеят и подчинят света. И донякъде успяват.
Но въпреки това, не се осмеляват да предприемат военен поход непосредствено след края на Втората световна война, за да унищожат СССР и доминирания от него социалистически лагер.
Възпирало ги е разбирането, че 80 на сто от американците изпитват силни положителни чувства към Русия/Съветският съюз, който се ползва и с най-висока популярност в света след победата над Хитлеристка Германия.
Независимо, че по онова време на властите в САЩ много им се е искало, разумните кръгове са преценявали трезво, че дори и като монополисти над ядреното оръжие, би бил обречен на провал всеки опит да нападнат СССР.
Би се получило нещо подобно на днешното състояние в света.
Решавайки да нанесе кроше на Москва, за да я изпрати в нокаут и да заграби руските богатства като използва нацистите в Киев, западната „демокрация“ сама си нанася ъперкут и изпада в нещо като нокдаун.
Икономиката на Европа се свива. Тя губи ресурси, сила и мощ. Защото „колективна“ или не, сама се е отказала от сътрудничество с Русия – нейния естествен партньор и източник на богатства.
Новите мита от САЩ нанасят още един удар над света и в частност над Европа.
Тя не разполага с достатъчно възможности за икономическо сразяване на Русия и още по-малко за военна победа над нея.
Европейското население не е настроено войнолюбиво.
Специалната военна операция, която преди няколко години Русия предприема за защита на руснаците и рускоезичното население в Украйна от физическо изтребление и етническо и морално насилие, на което е подложено от украинските нацистки власти с одобрението и подкрепата на Западна Европа, образно казано Отечествената война, в която руският народ бива въвлечен от „Колективния Запад“, е на път да се увенчае с успех за Русия.
За Европейските народи обаче това не е Отечествена война. Нито като полититическа, нито като морална категория.
А си остава прокси. Само че времето на проксивойната изтича.
Но властващите в Европа нито искат да признаят това, нито са готови за истинска война.
Едва ли „Коалицията на желаещите“ би постигнала желания успех.
Дори и с оръжията, планирани за доставка до 2031 с неясните 800 милиарда евро.
5.
През първите дни на месец септември 1944 правителството на Муравиев с дипломатически совалки създава условия СССР да обяви война на България и да изпревари всички ламтящи за парчета от българската територия.
Така Русия спасява териториалната цялост на България.
Данъкът, който „победената“ във Втората световна война, но запазила своята териториална цялост българска държава бива принудена да плати тогава в полза на „победителката“ Югославия – признаване на македонски народ, нация и език, е част от цената, която е принудена да брои загдето прогерманското българско правителство на втория по ред немски Кобургготски монарх не само е присъединило България към военната коалиция на Третия Германски райх.
Но и е обявило „символична“ война на Великобритания и САЩ. И е воюало реално срещу англоамерикански въоръжени сили. Даже летците, загинали в небето над България, хвърляйки бомби над български градове и избили хиляди мирни граждани, са увековечени с паметник в София.
Казват, че цар Борис промърморил по адрес на депутатите: „Поне да не бяха ръкопляскали!“.
Но не е известно да е правил опит да осуети решението им за война, в която България е била наясно априори, че в никой случай не би могла да постигне победа.
Властите в България днес, в своята разпокъсана конфигурация без обединителна идея помежду им, което им пречи да осмислят световните и регионалните тенденции, са изправени пред нуждата да следят внимателно протичащите процеси и да пресмятат.
Кое е полезно не за самите тях като политически субекти.
А за Родината.
Дали осъзнават, че може би се намират за кой ли пореден път пред исторически избор.
