/Поглед.инфо/ Знам, че е важно да говорим за Левски, но просто имам чувството, че всички думи вече са изтъркани, употребени, дори леко неуместни.
И вероятно не бих написал нищо, ако в една статия на Великслава Дърева не бях попаднал на следния факт. На една от страниците на тефтерчето му (а знаем, че Апостола е бил фанатичен по отношение на отчетността на парите) ето какви разходи е записал той:
"за подкърпование на обувките ми" (10,5 гр.), за храна за 3 месеца 375 гр. (това означава, че цели три месеца той я е карал почти на гладно) и...за цианкалий (66,28 гр.)".
Наистина има нещо неземно, направо нереално в тази отдаденост на едно дело.
Той, който спастява пари почти от всичко, защото винаги е с ясното съзнание, че тези пари не са дадени на него, а са дадени за една борба, а никой не е по-голям от борбата, не пожалва средства, за да има отрова и да не бъде хванат жив.
Точно тези пари, дадени за цианкалий показват тържеството на живота у Левски. Както и какво означава човек да бъде воден от една идея.
Лично за мен това осъзнаване е разтърсващо.
Поклон.