/Поглед.инфо/ Когато парите се превърнаха в стока, дойде капитализмът. Когато властта се превърна в стока, дойде демокрацията.
А. А. Кунгуров
Понякога опитвам да се разровя в помийната яма на корупцията, да проумея що за явление е тя и как би могло обществото да се справи с нея. И нещата не изглеждат добре, ама никак. Когато се позамисли човек, установява че административният апарат на една държава, който е основната клетка и двигател на корупцията всъщност е един самовъзпроизвеждащ се организъм, стремящ се към пълна автономност и самодостатъчност. Неговите свойства в никакъв случай не се определят от качеството на човешкия материал, а преди всичко от функцията, която изпълнява.
Грешка е да се мисли, че има корумпирани и некорумпирани чиновници, че е възможно корумпираните да бъдат посочени с пръст и премахнати от държавния организъм. И без тях правителството да стане честно и прозрачно. Това няма как да стане, защото корумпирани са не отделните индивиди, а системата. Нейната цел, логиката на нейната организация, са подчинени на правила и цели, които са диаметрално противоположни на целите на обществото като цяло. Не само в България, така е в целия свят.
Да вземем за пример МВР. По презумпция неговата роля е да пази живота, съня и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред. Така ли е? Нищо подобно - тези цели, закрепени и конституционно, само се декларират, но не се преследват. Истинската цел на органите на вътрешните работи е да защитават властите от хората, да ги държат в подчинение, тоест чисто наказателна функция. Което те прилагат с цялото си умение и стръв. Заради което получават привилегията да извършват нарушения, дори престъпления безнаказано - да защитават бизнесмени, да вземат подкупи от шофьори, да извършват поръчкови убийства, да рекетират наркодилъри или самите те да разпространяват наркотици и какво ли не от този род. И получават чадър над главите си от властите. Вместо да защитават обикновените хорица, техните титанични усилия са насочени преди всичко към защитата на съществуващата държавна машина.
Всички задачи, които министерството решава, са подчинени на постигането на основната цел - корупцията. Държането на престъпността под контрол е необходимо, защото ако не бъде контролирана, няма да бъде възможно управляващите да доят ефективно обществото, т.е ще се появи конкуренция за мръвката. Полицията се бори с престъпността не от чувство за дълг към обществото, а като защита на хранителния запас на системата, която иска да доминира и да прибира лъвския пай.
Защо репресивния апарат на държавната машина не смаже престъпността? Много просто – става дума за симбиоза – системите на МВР и престъпния свят влизат в сложни и взаимноизгодни взаимоотношения. Престъпността, наркомафията, хазартната мафия са не само конкурент на ченгетата, но и основен източник на техните доходи. Една нормално работеща система на МВР не може да има друг източник на приходи освен държавната хазна. Правоохранителната системата и престъпността са антагонисти. Или поне би трябвало да бъдат. И ако вече с просто око в ежедневието виждаме симбиозата между системите, то това значи, че съществуването на МВР за обществото вече е безполезно. Същото се отнася и за съда, прокуратурата и безбройните органи, призвани на книга да защитават правата на обикновения гражданин. Стигнем ли до тук, борбата с корупцията е безсмислена, тя е принципно невъзможна. Без значение е колко полицаи, съдии, прокурори, стъпили не в правилния коловоз, ще бъдат уволнени. Все повече ще идват на тяхно място. Системата на корупцията ще възпроизвежда все нови и нови. Подобно на стоглавата ламя. И се налага единственият извод – не е нужно да се обезвреждат корумпираните войници, а цялата корумпирана армия като функционираща система. Когато структурата, която обединява тези хора, бъде разрушена, техните действия започват да се определят от интересите на индивида, а не от функциите на структурата. Само че как да стане това? Държавната власт е дала безброй доказателства, че няма да го направи, защото системата е нейна рожба и тя като добра майка няма да посегне на детето си. Кой тогава ще прекъсне хранителната верига на корупцията, кой ще я лиши от енергия, ресурси и закрила? Хм, засега май не се вижда такъв. По-скоро обратното.
Днес власти, ченгета и престъпност като едно общо цяло атакуват обществото, убиват, ограбват, поробват, ограничават права и възможности, налагат чужди морални и идеологически ценности, за да го държат в покорство. Системата и обществото имат взаимно изключващи се интереси - системата иска да паразитира върху обществото, а то иска да има власт, която да му защитава живота и имуществото. Обществото като че ли все още не е в състояние да осъзнае заплахата, която носи „собствената“ държавна власт. Тежки са пораженията върху съзнанието, защото системата използва срещу обществото не само груба физическа сила, но и информация, пропаганда, идеологически оръжия, насочени към потискане на волята на гражданина да се бори срещу нея. Корупцията не е болест, поразила държавата; корупцията е същността на държавата. За да се разруши корупцията, трябва да се разруши този тип държава. Само така е възможна ефективна борба с корупцията и нищо друго.
Само че как да стане това? Мислите ли, че държавата ще се бори сама със себе си реално. Абсурдно. В момента в България има над 20 (двадесет!) органа, призвани от закона и конституцията да се борят със системата. Не ви се вярва? Ето ги: АКФ - Фондация „Антикорупционен фонд“, БОРКОР - Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, ВКС - Върховен касационен съд, ВСС - Висш съдебен съвет, ДАНС - Държавна агенция „Национална сигурност“, ЕК - Европейска комисия, ЕКПЧ - Европейска конвенция за защита правата на човека, ЗДСл - Закон за държавния служител, ЗОП - Закон за обществените поръчки, ЗПУКИ - Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ЗОПДНПИ - Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, ЗСВ - Закон за съдебната власт, КПКОНПИ - Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, КПУКИ - Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, МСП - Механизъм за сътрудничество и проверка, НБКСРС - Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, НК - Наказателен кодекс, НПК - Наказателно-процесуален кодекс, ПРБ - Прокуратура на Република България, СпНС - Специализиран наказателен съд, СРС - Специални разузнавателни средства и още, и още… Парламентарни комисии, специализирани комисии към министерствата, ведомствени комисии, междуведомствени комисии… Брой и чет нямат, както нямат брой и чет и „преследванията” срещу изтъкнати дейци на системата. Само дето дейците не знаят, че ги преследват.
Посочените органи много бързо стават част от корумпираната система и спират да изпълняват вменените им от закона функции - да укрепват държавната система срещу корупция, включително чрез прочистване на държавния апарат от корумпирани служители, които причиняват пряка или косвена вреда на обществото. А те по-скоро изпълняват задачи, точно противоположни на декларираните. Който не разбира, че една корумпирана държава не се стреми да се бори с корупцията, а само да подобри корумпирано-паразитната система и да я направи по-ефективна, е наивник или глупак. Или част от системата!
Системата и престъпността – икономическа или политическа - са сключили нещо като пакт за ненападение. Само че го няма катализаторът, който да доведе до промяна и развитие на общественото мнение и нагласа така, че да могат малцината, останали верни на обществото, да застанат на негова страна, а не на властта. Появяват се само фалшиви месии или подставени лица, чиято главна цел е отново да измамят измъченото гражданско общество. Най-пресният пример е Кирил Петков. Как така се случи, че човек, най-нагло нарушил конституцията и излъгал цял народ в очите, стана министър-председател? Случи се, защото го иска системата – вече казахме, че тя не се бори за гражданското общество, а против него.
А къде бяха в това време „независимите” медии? Опитаха ли да устоят на корупцията? Да извадят на светло кирливите ризи? Свободни медии ли? Това е малко като въпроса „Има ли живот на Марс?” - напълно абстрактно понятие, защото свободни медии няма. Те са нещо като словесната конструкция: „Независим кандидат за еди-какво си, подкрепен от…”, следва списък на 5-6 партии. Медиите, откакто съществува това понятие, са инструмент за манипулиране на масовото съзнание и поддържане на политическо господство. И системата разчита повече на тях, отколкото на груба сила в лицето на ченгета, армия, прокуратура, изброените 20 и горница организации и др.
В нашата страна не е имало, няма и няма да има независими, неконтролирани от системата средства за масово осведомяване. Правят се на свободни, но обществото знае, че имитацията на свобода не е свобода. Могат да бълват глупости и клевети за всекиго и всичко, но никога не посягат към истинската власт, тя е непублична, а нейните стълбове са дълбоко прикрити, те са извън обхвата на закона. И обикновено тарторите на системата са и собственици на медийните монополи – наши и чужди. Тяхната цел не е да внасят успокоение в обществото – точно обратното. Страхът е най-ефективния инструмент за контрол на тълпата. Само че никоя медия няма да стане истинска реална заплаха за властите, защото системата с помощта на корумпирани ченгета, прокурори, съдии, корумпирани банкери и рекламодатели могат да поставят всяка медия на колене. Без цензура, без официално нарушаване на „свободата” на словото. Всяка прес-проститутка знае, че е икономически изгодно да си корумпиран, а не честен и принципен. Наивните граждани приемат за „свобода на словото” в някои по-хитри медии един цирк, който се разиграва непрекъснато – на добрите и лошите ченгета. Без да си дават сметка, че медиите непрекъснато разиграват приказката „Вълкът и седемте козлета”. И винаги вълкът печели, мимикрията му е съвършена.
Може ли да има независими медии все пак, различни от контролираните от държавата? Да. Само че никой не иска да си слага таралеж в гащите. Съществуват отделни сайтове, дори издателски къщи, които имитират независимост. Само че те не представляват реална заплаха за системата и тя им позволява да джафкат. На представителите на властта не им пука какво мислят за тях „независимите” и за какво призовават. В крайна сметка „кучето си лае, керванът си върви”. Те не представляват заплаха за офшорните сметки и далаверата - което ще рече, че от тяхна страна няма заплаха за системата.
С политическите партии е още по-лесно. Те обикновено приемат и стават част от корумпирана политическа система в позата на деструктивна опозиция в политическата борба. Какво е политическа борба в България днес? Това е борбата за депутатски мандати. Партиите в съвременната политическа система не са средство за реализиране на волята на народа, а усъвършенствано средство за потискане на същия този народ. Във фантазиите на наивните романтици всичко е подредено добре - хората няма да гласуват за лошите партии и те ще се разпаднат. Ще останат само добрите и много добрите, които ще спечелят симпатиите на населението с делата си. В действителност няма нито добри, нито лоши партии, има само една - партията на големите пари. В различните партии виждаме само различни търговски марки, притежание на един и същи собственик. Първо, хората гласуват за десните - те отразяват волята на куфарите с пари, а левите „опозиционери” или „националистите” яростно ги критикуват. На следващите избори си разменят местата, но основното си остава - обслужване интересите на капитала. След това цикълът се повтаря.
Един прост пример – когато стане дума за премахването на детска площадка от „десните”, заради застрояването на МОЛ или друга търговска сграда, протестиращи винаги се намират. Леви или десни, в зависимост от това кой е „опозиция”, оглавяват протеста, пишат се декларации, правят се протестни митинги и шествия. И все пак търговската сграда бива построена. Не защото кметът мрази децата – детските площадки не носят приходи. Приходите идват от търговските центрове. После се разменят и „левите” също построяват своите търговски сгради. Само едно нещо може да спре длъжностните лица - ако в резултат на корупционната си дейност те лично претърпят повече материални щети, отколкото получават под формата на подкуп.
Държавата не води никаква борба с корупцията, просто различни корумпирани групировки се изяждат помежду си. Като глутница вълци – заедно убиват плячката, после се бият за по-тлъсто парче. Ако държавата се бореше с корупцията, щеше да постъпи по друг начин - към подкопаване на основата на корупцията, а не към репресии срещу отделни корумпирани служители. Всъщност държавата укрепва системата, което е особено видимо в Народното събрание. Внася се за разглеждане правилен закон, а след, това по време на трите четения, в него се правят поправки, които обезсмислят същността му и създават много вратички за бюджетните играчи. И вместо борба с корупцията, виждаме нейна имитация. Такава е и целта на занятието. Президентът връща закона за очи, знаейки, че няма да бъде променен, после го подписва. Един вид – ето, опитах се.
Системата приема и узаконява проекти, за които предварително се знае, че ще се провалят. Особено популярни са такива проекти, при които много, много, много разходи трябва да бъдат заровени в земята в истинския смисъл на думата, защото тогава е невъзможно да се провери колко пари са заровени в една автомагистрала и колко златни монети са заровени в офшорките. С такива „иновативни” методи в офшорките се прехвърля половината бюджет на държавата. Останалата половина от бюджета правителството възлага на общините за усвояване, тоест да има и за корумпираните служители от средното ниво, които после връщат на менторите си част от откраднатото. Кой и колко рушвети трябва да даде се решава индивидуално. И идват избори.
Корумпираният кмет носи плячката комуто трябва. Неговите апапи, корумпирани бизнесмени, изпират взятките. Прокуратурата образува наказателното дело, по правило срещу „неизвестен извършител” и от дъжд на вятър вика някого на разпит. По правило не когото трябва. По правило на местните избори се избират старите кметове. Защото тяхната технология за изпиране на плячката е добре проиграна и работи като добре смазана машина. Ако се постави нов човек – това е нерентабилно. Докато изгради своята местна система и създаде кръг от бизнесмени-перачи, да назначи нови, лично предани корумпирани служители в градската администрация - това ще отнеме време. А времето е пари – това е добре известно.
Какво от това, че покрай стария кмет, примерно, са се заформили сума ти разследвания, дори дела? Само тъпаците си мислят, че нашите кметове се избират от населението. Те са номенклатура, която трябва да се пази. Опасно е да се хвърлят на вълците - те знаят много. Току виж се разприказвали – върви се оправяй после! Това е пълен кошмар! Не, по-добре разследваният градски управник да продължава да е престъпник на предишната си длъжност - някак си е по-спокойно.
На практика съществуват два основни принципа на корупцията – непрекъснатост на вземанията и презумпция за безнаказаност. Първият принцип означава, че смяната на крадлив шеф с нов не означава край на кражбите, тъй като системата за многостепенно източване на бюджета е изградена така, че дори с волята на първия лидер не може да бъде спряна. Местните шефове трябва да получат своя дял и да се радват на живота (което е и целта на тяхното приобщаване в системата, а не добруването на обществото!), за да не пречат на добрата работа на перачницата. Както и да го погледне човек, по-голямата част от хазната се харчи (краде!) от местната, а не от централната власт. Е, има и за централната!
Наивниците вярват, че е възможно да се изгради система за управление по такъв начин, че да бъде неизгодно да се вземат подкупи. Ако, казват те, администрацията е отлично заплатена, тя не би рискувала работата си, кариерата си, дори свободата си за дребни подкупи или едри далавери. Глупости! Всяка година повишават заплатите на пътните полицаи. И какво? Те са спрели да вземат рушвети на пътя? Нищо подобно. Корупцията не идва от липсата на пари. Ако бедността беше в основата на корупцията, то най-злонамерените корумпирани чиновници щяха да бъдат библиотекарите, чистачките и работещите в културните институти. А не е така. За да процъфтява практиката на използване на служебното положение за лично облагодетелстване трябва да има търсене на корумпирани услуги и съответното предлагане. Каква е заплатата на един пътен полицай няма никакво значение. При всички случаи той удря повече на пътя. Пътният полицай е алчен, а алчността няма граници. Тя не се задоволява със заплата, каквато и да е тя. Днес пътен полицай получава 2 хиляди лева, примерно, по ведомост и поне още 5 хиляди на пътя. Ако увеличите заплатата на пътния полицай на 5 хиляди, той ще спре ли да взема рушвети? Не, разбира се, само размерът на рушвета ще скочи драстично – той няма да е доволен вече да взема дреболии за пресичане на двойна непрекъсната линия. А обществото като цяло участва ли в този вид корупция? И още как! Нима има шофьор, който да не е предлагал на ченгето рушвет с умилкващ се глас? Няма, и няма да има. По-просто и по-евтино е.
Често в медиите или от трибуните на институциите можем да чуем патетични призиви властта да се освободи от доказано корумпирани представители на системата. Възможно ли е това и дали някой лидер би го направил? В никакъв случай! Прочистването на редиците ще лиши шефовете от малките винтчета, които всъщност вършат цялата работа. Всеки боец на системата си има шефове, които седят в уютни офиси, дават нареждания кой колко да отреже, събират бакшишите и ги препращат към по-високите етажи на веригата. Та до най-горния ред.
Големите шефове осигуряват нещо друго на малките винтчета в замяна на безупречната им работа. Те осигуряват безнаказаност и защита при извършване на длъжностни престъпления. И винтчетата не се страхуват, че ще загубят всичко, ако ги хванат. Естествено, в такъв случай какъв стимул имат за честно изпълнение на служебния дълг? Системата е направена така, че да насърчава длъжностното лице да извърши престъпление. Корупционната система е фундаментално проектирана така, че е саморегулираща се, самоорганизираща се и има просто фантастична способност да се адаптира към неблагоприятни условия, тоест, когато някой се бори срещу нея. Системата има невероятен имунитет, който моментално отхвърля чуждото тяло. Честният служител не оцелява в тази среда. Ще издържи месец, половин година... и ще си тръгне сам – защото не взема странично и не му стига заплатата, прибавете враждебността на колегите, подигравките или откровените подмятания от шефовете. Най-известните и изпечените корумпирани представители на системата ще направят кариера. А най-добрите от тях ще станат депутати!
Система не може да бъде излекувана чрез прочистване. В крайна сметка кого да махнеш, от какво ниво на йерархията, като всичко отгоре до долу е прогнило – няма смисъл. И какво ще стане, ако пък наистина бъдат уволнени всички? Държавната машина ще се възстанови ли – чиста и неопетнена? Не, защото тези, които ще заменят уволнените, отдавна се облизват за сладките и доходни места в системата. И ще се хвърлят да крадат още по-стръвно. Както казва народната поговорка: „Оставете старите въшки – те поне вече са се насмукали!”. Невъзможно е лошите чиновници да бъдат заменени с добри, защото добрите липсват. Просто няма откъде да се вземат десетки хиляди люде с „горещо сърце, студена глава и чисти ръце”, както би казал Ф. Е. Дзержински. Ако беше жив…
Питали ли сте се защо хората много повече се страхуват от чиновниците и полицията, отколкото от откровените бандити? Много просто - бандитът няма да бие пенсионер или дете просто защото скуката го е натиснала. А ако ви се случи да ви нападне бандит, можете да потърсите помощ от друг, по-ербап бандит. Можете да се оплачете, в крайна сметка можете да потърсите дори помощта на полицията. Но към кого ще се обърнете, ако бият детето ви под колоните на Министерския съвет? В разследването срещу четиримата биячи-полицаи там, първоначално обвинение беше частично прекратено от прокуратурата. Правителството и службите за сигурност смръщиха вежди и… толкова. Системата се задейства, защитавайки властта. Битият си бит… останалото го знаете. Чудно ли е тогава, че в масовото съзнание дълбоко е вкоренена максимата: ченгето е по-лошо от бандита! Нека не виним само полицаите – зад тях, в сянката, стоят тези, които дават заповедите. Пазените от системата!
И все пак във военното поделение, полицията, съда, прокуратурата, данъчната служба, кметството, областната управа, училището, университета, болницата има и друг тип хора. Те опитват да преживеят живота си честно. Затова нямат сметки в офшорни зони, имения, мерцедеси, никога няма да станат големи шефове. Те знаят много, но си мълчат. Да, такива хора са страхливи и няма да се борят открито за истината. Повечето хора сме такива. Чудно ли е тогава, че сме на това дередже?
Ето, такива мисли спохождат човек, когато не спи нощем. И става да търси валидол…
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?