/Поглед.инфо/ Четири десетилетия изминаха от началото на едно родолюбиво дело, което всяка година събира стотици ученици, учители, преподаватели, граждани на поход през Делиормана по стъпките на четата на Таньо войвода. От 29 май до 2 юни и тази година културно-просветното дружество “Родно Лудогорие” оргинизира юбилейния поход от с. Пожарево край Тутракан през четири области и 28 населени места до местността Керчан баир при с. Априлово и Попово. Това са 250 км, които 350 ученици от цялата страна ще извървят, следвайки стъпките на четниците на Таньо войвода - втората чета, която здаедно с тази на Христо Ботев слиза при Дунава на 17 май 1876 г. по време на Априлското въстание. На тържествата на 2 юни обикновено пропускат да споменат тази чета.

Идеята дава преди 40 години местният краевед Борис Илиев, организатор е „Родно Лудогорие, чийто председател – известният столичен стоматолог д-р Анатолий Кънев, е вдъхновител, спонсор и водач на похода вече над 25 години. Организаторите влагат ум, сърце и средства в начинанието. Според д-р Кънев, образованието създава нацията и бъдещите устои на държавата и с усилията на всички ни то може не само да дава знания, но и да увлича младите емоционално в опазването на паметта за миналото ни и в каузата на доверието помежду ни като основа за нашето бъдещо добруване.

И този път походът е под патронажа на президента Румен Радев, с подкрепата на Министерството на образованието и науката и на общините и музеите в Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово. Тази година в чест на юбилейния поход се включва и Минстерството на отбраната. Сухопътни войски ще обособят военен палатков лагер на 29 май в Тутракан, а НВУ „Васил Левски“ ще представи обучителни центрове за ученици, участващи в похода.Едно от събитията по време на похода е концертът на "Теодосий Спасов фолк квинтет", който ще е на 29 май в 18 часа пред общината в Тутракан.

В работата сиекипът се опира на едни от най-добрите учени-историци в страната – проф. Христо Матанов, проф. Орлин Събев, проф. Пламен Митев, Николай Поппетров и др. По традиция по пътя към колоната се присъединяват още 1500 човека, а в събитията, съпътстващи похода, се включват около 30 000 души от селищата, през които минава той. Правят се възстановки на слизането на четниците на Дунава, Походът спира при всеки паметник на българин, загинал за родината. Срещи, рецитации, конкурси за есе, викторини, програмата винаги е разнообразна. Всичко това прави начинанието наистина уникално.

СПоходът по пътя на Таньо войвода е една много добра форма историята да стане интересна за учениците, защото те я съпреживяват емоционално с поглед към бъдещето. Това е още по-важно днес, когато политическият живот на България е един абсурден спектакъл на невежество и бездуховност.

Може би най-доброто обобщение за смисъла на ученическия поход прави Ерхан Чаушев от дружеството „Родно Лудогорие“: “Историята е себепознание чрез познание за миналото...За участниците в похода „По стъпките на Таньо войвода“ Историята не се изчерпва само с текстове, а е личен акт – действие за включеност, поведение в общото дело... В похода поколенията през времената се срещат и свързват в настоящето, за да продължат заедно напред”.

Подвигът на Таньо войвода

Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871г. в родния му град. Именно Левски го определя за апостол в Търговишко, Омурташко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно на 15 ноември 1872г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелство, че е калебент и може свободно да се движи в града, тойуспява да избяга на 14 февруари 1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб – до Сулина и Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с Панайот Хитов.

По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев Таньо отвежда момците от Турну Магуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево – Тутраканско. Целта е била едната чета да подпомогне въстанието в Западна България, а другата - да мине през Балкана и да пристигне при въстаниците от Втори революционен окръг при Сливен. Съдбата на двете чети е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Таньо загива на Керчан баир, след като посича шестима с ятагана си. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир.

Д-р Анатолий Кънев:

Доброто образование е верният път

Предстои 40-ият, юбилеен поход „По пътя на четата на Таньо войвода“ (29 май – 2 юни). Неминуемо човек си задава въпроса за смисъла, причините и уместността на подобни начинания и кое е онова, което стои в основата на подобна устойчивост. С днешна дата светът се тресе на ляво и дясно, на изток и запад – ражда всякакви фили и фоби. Идеите на Ботев и Таньо от бунтовната 1876 г. сякаш звучат архаично и медийната шумотевица ги избутва на заден план. Радвам се, че емисарите на КПД „Родно Лудогорие“ сякаш „щастливо оглушаха“ (по Ал. Фол) и неотклонно, с желание организират това родолюбиво дело.

В юбилейната за нас 2025-а година ще се включи и Министерството на отбраната, като на 29.05. в гр. Тутракан Сухопътни войски ще обособят военен палатков лагер и обучителни центрове за 350-те ученици, а НВУ „Васил Левски“ ще проведе военно обучение за тях. Воините на България, клели се във вярност на Родината, разбраха по-добре от политиците ни важността от връзката на институциите с живия живот. Като хора на действието те оцениха, че за нашите деца не е достатъчно само да слушат от медиите, че има такъв съюз като Североатлантическия алианс, към който принадлежи страната им, а биха искали да имат реална представа за него, като се докоснат до съвременното модерно военно обучение.

„За борбата нам трябват барут и книги“, както е казал Любен Каравелов. Доброто образование и правилното четене на историята са верният път. В момента Джеда, Саудитска Арабия, е новата Ялта и световните политици за пореден път решават: Правото на силата или силата на правото. От Брюксел се тръби: „Който иска мир, да се готви за война“. Дали ние, българите, знаем мястото си в новото, не дай си Боже, „разделяне на салфетка“ на Европа и на света? Дали заслужаваме днешните си политици ?

Обучено поведение, хигиена на четенето, а и на мисленето са ключът, според нас, към личен и обществен просперитет. Необходим е опитът на много поколения, за да се създаде общество с единна ценностна система. Надявам се, четящите това да се включат в организираните от нас събития и да помогнат за възпитанието на децата ни.

То е грижа на всички.