/Поглед.инфо/ Много неща сме видели в българската политика. Кариеристи, наивници, реваншисти, послушковци, че дори и хора със сенчесто минало. Не съм вярвал обаче, че ще видим такава партизанщина и болестна, отровна, най-дълбоко черна амбиция за реваншизъм и отмъщение.

От секундата, в която Плевнелиев обяви служебния кабинет, той обяви и война на онази част от обществото, която не се идентифицира с него и не е съгласна с обкръжението му. Спомнете си само как при назначаването на предното служебно правителство, след като народът прогони кабинета "Борисов", Плевнелиев изрично обяви, че няма да има ревизия на управлението на ГЕРБ. Не искал това да влияе на предизборната кампания. Значи очевидно сега иска да влияе на предизборната кампания, защото кабинетът "Близнашки" обяви, че щял да прави ревизия. Двойни стандарти!

Добрите нрави в световната политика предполагат един минимален времеви толеранс пред всяко едно ново управление. При едно редовно правителство се смята, че такъв минимален хоризонт изтича при преминаването на стотния ден от управлението. При служебен кабинет обаче, чийто живот ще продължи 2-3 месеца, не можем да спазваме това златно правило. Истината е, че преди Плевнелиев да превърне назначаването на служебно правителство в такова помпозно за държавата събитие, никога не е имало кой знае каква нужда да се критикува един служебен кабинет, защото той в крайна сметка не върши кой знае какво. Неговата задача е организационно-техническа – да организира изборите и да поддържа институционалния живот на държавата. И това не го казвам аз, казва го Конституцията.

Кабинетът "Близнашки" обаче не върви по тази конституционна логика, въпреки че премиерът е професор по конституционно право и е носител на неправилната претенция, че има авторство върху Конституцията. Три неща направи правителството на Близнашки в първите си часове и дни, които ясно и категорично затвърди усещането, че това е едно правителство на отмъщението. Впрочем, който е гледал и слушал внимателно речта на Плевнелиев при номинацията на Близнашки, е разбрал, че замисълът на това служебно правителство е точно такъв – да си го върне на БСП, да помогне на ГЕРБ и РБ, да задоволи нарцистичния нагон на протестиращите, да помогне да се забрави, че ДПС до вчера беше враг на същите тези обществено-политически среди.

Гаф номер едно. Още в речта си при приемането на властта, Георги Близнашки каза нещо, което казано в друго време и от друг човек, взриви обществеността. Днес обаче се възприема с мълчание. Близнашки заяви, че чистка в администрацията няма да има, но ако "...проявяват политически пристрастия, съвсем естествено, ще трябва да се разделят със своите постове, за да можем действително да създадем една нормална обстановка в страната...". Държа да припомня, че миналата година, когато Пламен Орешарски заяви, че ще освобождава държавни служители, които ходят на протестите срещу неговото правителство, настана жесток вой, социалните мрежи закипяха, телевизиите се изпълниха с възмутени морализатори. Дори, както правдиво припомня журналистът Александър Симов, една организация изпрати и сигнал до прокуратурата. "Заплаха за уволнение на протестиращи държавни служители от страна на г-н премиера сама по себе си създава основателен страх и пречи за свободно упражняване на правата на мирно събиране и изразяване на мнение, защитени от чл. 43 ал.1 и чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България", написаха тогава до обвинителите моралните кучета пазачи на обществото. Днес... тишината е толкова оглушителна, че сякаш се намираме в космоса. Няма заплахи до прокуратурата, няма късане на ризи заради "диктатурата, налагана от нелегитимното правителство". Нищичко. Бяла гузна тишина. Значи, професорът - конституционалист, който се тупа в гърдите, че е писал Конституцията, не вижда нищо нередно да уволнява хора заради политическите им пристрастия. Ама, драги морални стожери на обществото, като сте казали "А", кажете и "Б". Мнозина казахме миналата година, че Орешарски не може да уволнява по политически съображения, но днес колко ще повторим, че и Близнашки не може да уволнява по политически съображения? Това е чист морален релативизъм. Ако го прави Орешарски – "у-у-у, долу, оставка". Ако го прави Близнашки – "чакай да си споделя това цвете на стената в мрежата". Много обичам да ми се правят на разсеяни тези, които се правеха на морален коректив на всичко и всеки.

Гаф номер две. Президентът еднолично реши, че Кристалина Георгиева ще е еврокомисар на България. Първо, това е от компетенциите на кабинета, не на президента. Вярно, правителството се назначава от Плевнелиев, но значи ли това, че той ще управлява вместо него? Нещо, което никъде не му се вменява по Конституция. Второ, ако гледаме Конституцията в широк смисъл, ще видим, че такова решение трябва да се вземе от служебно правителство едва в случай на крайна необходимост – срокът изтича и няма кой друг да го вземе това решение. Ние разбрахме ли дали изтича срокът за номинация на еврокомисар? Не. Имаше ли поне капчица публичност, откритост, възможност да се завъртят няколко различни кандидатури, за да видим платформите им, биографиите им, лицата им? Имаше ли конкуренция? Не, не и не. Хей тъй, напук, това правителство, което няма пряка легитимност, тъй като за него никой не е гласувал, ще предложи нашия представител в Европа. А гафът на Близнашки къде е, ще попитате? В желанието си да трие сол на бившите си съпартийци, опасният комунист (по негови думи) Георги Близнашки дори каза, че ще иска Станишев да работи за кандидатурата на Кристалина Георгиева. Близнашки щял да настоява за подкрепа от ПЕС. Не знае ли Близнашки, че ПЕС не е ЕТ на Станишев, а втората по големина партия в Европа? Не знае ли, че там решения не се вземат с лека ръка? Или знае, но когато съвсем легитимно ПЕС не подкрепи кандидат, който принадлежи към ЕНП, ще се опита да изкара Станишев виновен? Такова извиване на ръце и опит за налагане на решения не сме виждали от много отдавна. И пак – демократичната общественост демократично блее във Фейсбук и реди пасианси разсеяно.

Гаф номер три. Първата реална работа, която това правителство извърши беше да предложи немския и бившия френски посланици за орден "Стара планина". За какво? Просто - "...за активната им подкрепа за утвърждаването на гражданското общество в България", т.е. за подкрепата им за неправителствените протести миналата година. Близнашки поема ролята на човек, чиято задача е да удостовери, че всяка капчица усещане за неудовлетвореност у протестиращите, ще бъде възмездена. Очаквам окупаторите на СУ да бъдат обявени за "герои на революцията", седящите по паветата преподаватели да получат пълен комплект ордени и отличия, а най-шумният вувузеладжия ще получи възможност лично да изрецитира поема за министър-председателя. Реално, никаква нужда нямаше това предложение за награждаване да се прави, и то в първия ден на кабинета. Най-малкото, защото така се прави показно и ударно, с което се казва "Ха! Да видите какво е готино като сме ний на власт!". Да не говорим, че една голяма част от обществото не е съгласна с намесата на чуждите дипломати във вътрешно-партийния живот на страната, т.е. с моменталното им награждаване Близнашки и Ко. Още веднъж затвърждават, че те не са в Министерски съвет, за да успокоят обстановката, а за да я нагнетят.

Впрочем както вече отбеляза във Фейсбук Борислав Цеков – България се оказа страната с най-много проправителствени медии и НПО-та на глава от населението в момента на избирането на Близнашки. Просто му напишете името в Гугъл и вижте тези, които до завчера бяха най-острите пера на антиправителствената реторика, днес са толкова сервилни, че ако можеше, "Работническо дело" трябваше да се изчерви, че не е измислило толкова умни начини да каже колко е велик началникът. Въобще живеем във времена, в които палачинката се върти толкова бързо, че чак се замислям дали, ако й закачим едно моторче, ще имаме нужда от нови енергийни мощности.

-------------------

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България"