/Поглед.инфо/ Стана традиция да обобщаваме годишните езикови недомислици в родния ни език на страниците на „Поглед Инфо”. Няма да пропуснем и тази година – представяме кратък преглед на лингвистичните гафове при политици, аналитици и журналисти.
В началото на годината, тогавашният вицепремиер Каракачанов реагира ефектно, но неадекватно по повод на информация за американски политици, искащи игнорирането на пола при децата: „Няма сила, която да ме накара да наричам моята внучка „то“, за мен тя е моето момиче, защото е от женски пол! А това, че някой някъде иска да прави експерименти и да възпитава децата не с традиционното отношение към родителите... Извинявайте, но ние не живеем в някакъв съветски концлагер, където хората нямат пол, нямат имена, нямат етнос и религия, а са със затворнически номера!” Интересно, каква допирна точка видя Каракачанов между съветските концлагери и джендър практиката в САЩ? „Нерде Ямбол, нерде Стамбул”, както казва народът. Само идеологически промит мозък може да сътвори такова сравнение – американците правят идиотщини в 21-ви век, а съветският строй от миналия век е виновен за това! Нещо като оня шофьор от известен соц-виц, комуто се счупила „Ладата” и ругаел „конструкторите немци”, тъй като не смеел да псува „братушките”! Все сме чували глупости на политици, но тази ги надминава.
Горната нелепост на Каракачанов е по-скоро идеологическа, но лингвистичните такива са честа практика при политици и висши държавни служители. Преди време слушах радио-интервю на зам-министър – тя използваше глаголи като: „да ПРИпознае закона”, „да се ОТпочне работа”. Подведена от стила на интервюираната, журналистката се включи с подобен речник: „да го ИЗкоментираме”, „да го ИЗговорим”. Интересно, за какво им служат неправилните/ненужните приставки, освен за оригиналност (и неадекватност) на изказа?
А в друго интервю поредната (или същата?) зам-министър удиви аудиторията с фразата: „предприети са съответни мерки за
ДА СЕ СЛУЧИ пазарът”?!
Стана непонятна практика да се спряга глаголът „случва се”, където може и не може. Мисля, че това е последствие от неправилния превод на английския израз “it happens”, който може да се преведе и като „става”, и като „случва се”. Само че разликата в българския език е съществена – „случва се” идва от случай/случайност и означава случайно събитие, което е НЕПРЕДСКАЗУЕМО, а значи – НЕПЛАНИРУЕМО и НЕКОНТРОЛИРУЕМО. Планирани и реализирани събития не се „случват”, а се правят, изпълняват, провеждат, защото не са случайни (както подсказва коренът на глагола), а са осъществени от човешки фактор при негова активна роля. Т.е. няма как една реформа, мероприятие, проект да „се случат” (това не са природни бедствия) – те могат само да (не) се осъществят, изпълнят, проведат, да станат, но НЕ и ДА СЕ СЛУЧАТ. И как може „пазарът да се случи”?
Всички сме свидетели в последните години на забележими изкривявания на българския език. Предизвикват ги, най-вече, изказващите се в масмедиите, на които широката публика се старае да подражава. Тези проактивни лица – политици, анализатори, интервюирани и интервюиращи нарушават базови правила в граматиката с използване на неудачни чуждици и плоски езикови клишета. Такива са опитите за неумели и недопустими неологизми от типа на „триалог”, „входирам”, „бюджетирам”, „ваканцувам”, „страхувам” (?).
Ползват се думи от чужд произход, чиито значение не се познава, такива като
експертиза, хипотеза, компромат.
„Експертиза” масово се бърка с „експертни умения” – може би под влияние от английския, в който това е една дума с две значения. В българския, експертиза е самото становище на даден експерт по специфичен въпрос, а експертни умения (експертност) са познанията му в тази област. „хипотеза” се смесва с „предположение”, понякога – със „ситуация”, например: „Какво правим в тази хипотеза?” (вместо „в тази ситуация”). Всъщност, хипотеза е научно предположение, обясняващо някакво явление, което трябва да се провери чрез доказателства, за да стане научна теория или научен закон (от тълковния речник на БАН). „компромат” често неправилно се употребява само в смисъл на набедена постъпка, но не и на действителна такава. Думата компромат е русизъм и означава улики, материали и факти за измислена, инсценирана или действителна постъпка на човек, които се разпространяват с цел престижът му да бъде уронен.
Непонятно е и глуповатото използване на глагола „чупя”, що се касае до изчислителна програма (понякога – до уравнение), неправилно преведен от програмистите от английския глагол “to break” и въведен в техническия жаргон на ИТ. Само че, ако на английски “to break” се употребява за нежелателно приключващи компютърни програми (имайки значение и на „чупя”), то на български това звучи абсурдно – програма няма как да се счупи, тя може да прекъсне (спре) или да зацикли. Аналогично, уравнението също няма как да „се счупи”, то може да бъде решимо или не. Да не говорим за „лафа” на един бивш премиер: „… ще се счупи държавата”. Държавата да не е кристална чаша, та да се чупи?
Подобни фрази с претенции за оригиналност като „няма драма”, „влизам в хипотеза” и пр. са плоски или/и неправилни и водят до недоумение и загуба на интерес у слушателя/читателя.
Аналогично е и клишето „политически играч(и)”, масово ползвано от нашата журналистика. Слушателят има чувството, че е на спортно състезание, където съзерцава уменията на участващите в съревнованието. А може би е в зала за хазартни игри?
Чуваме в ефира и абсурдни съчетания като
„нашата колеГа”
(неправилно съгласуване по граматичен род) и то, при условие че си имаме узаконен женски род на думата („колежка”), която, ако се знае, може да се избягва умишлено само от убедени последователи или неволни жертви на джендърната теория.
Често оригиналните фрази са натруфени, лишени от лингвистичния си смисъл и, най-вече – нелогични. Например, чух изказване в ефир: „в пъти по-добре от нищо” (?). Нищото е „математическа нула”, а в математиката нула, умножена по каквото и да е число (дори и много голямо), е пак нула. Т.е. не може да се измери кратността на „нещо” към „нищото”. Това е все едно да кажеш, че осветеността на стая със 100 ватова лампа е 100 пъти повече от неосветената. Не, едната е осветена, а другата – не е, няма „в пъти” по-осветена. Или следната фраза на водеща по националното радио: „Не мисля, предполагам”. Следва ли, че тя прави „предположението” си без да мисли?
В друго журналистическо радио-интервю водещата пита коментатор за неговата „теория” (вместо предположение) за обяснение на някаква ситуация, а интервюираният, влизайки в тона ѝ, отговаря: „Ако трябва да бъда безкрайно (?) честен …”. Подобни неуместни клишета, без логически смисъл, наслагвани едно върху друго, само могат да отблъснат аудиторията. Аз лично, като чуя такива безмислени фрази, превключвам радиостанцията…
Журналистите не знаят също, че не се казва „100 върхОВЕ”, а „100 върха”. Че няма „наркоманИи”, а наркомАнии (от „мАния”, не „манИя”). Че канцлерът на Германия не е „канцлерКА”, дори и да е жена, а кметицата не може да бъде кмет, който е „бременна” („Кметът е бременна”!?). Че географските понятия са „ДонбАс”, а не „ДОнбас”, „КАлгари”, а не „КалгАри”. Че композиторът Роберт Шуман се произнася ШУман, а не ШумАн. Че фелдшер се произнася „фелШер”, а не „фел(д)Чер”. И много други неща, които са пропуснали на уроците по граматика, география, музика…
Такава видяхме „моменталната снимка” на родния ни език, пречупена през медийния ефир на 2021-ва. Да се надяваме, че догодина тя ще е по-добра…