/Поглед.инфо/ Информационната диктатура в България е в разцвет. Днес болшинството ни сънародници се отказват доброволно от свободата си, водени от сляпо и наивно доверие в безскрупулни политически манипулатори. Не са им нужни физически пранги, за да не могат да избягат, защото не искат да избягат.

Повечето българи приемат новини и информация само на емоционално и даже на импулсивно ниво без да я подлагат на съмнение, още по-малко пък на анализ. Свидетели сме на поробена преценка и ценностна система. Или на пълното им отсъствие. Още по-лошото е, че единиците, които се опитват да разобличат манипулаторите за внушената реалност, биват припознати за агресори на масата „щастливци“ в утопията. Ако Рене Декарт беше жив, може би щеше да преосмисли известното си твърдение „Cogito ergo sum“ – "Мисля, значи съм!", което некоректно е превеждано: Съмнявам се, значи съществувам.

Отказът на свободи не стана автоматично след промените, а постепенно. Естествено, сринатото ниво на образованието даде своите плодове. Хората станаха много по-уязвими на внушения, след като нямаха нужната информационна база за сравнение. Не е нужно да казвам, че през медиите бе монтирано убеждението за добронамереността в решенията и действията на манипулаторите. Ежечасното засипване на обществото с грозни, та дори и немислими скандали доведе дотам, че хората ги приемат като вид нормалност. Информационната дрога в интернет и телевизиите напълно изкорени преценката на болшинството българи за добро-лошо, положително-отрицателно и приемливо-неприемливо. Информационното робството е факт, след като приемаме с доверие фалшивия свят от новините и дори имаме зависимост от тях. В България беше извършена своеобразна мисловна асимилация до тежка регресия. Най-лесният и ефективен начин да подсилят доверието ни в неистините беше с налагане на захаросани, но абсурдни лозунги.

За последните години партиите от целия политически спектър влязоха в обувките на популизма и го наложиха като естествено и очаквано говорене. Десните прегърнаха либералпопулизма, левицата – социалпопулизма, а патриотичните партии се надпреварват коя по-високо да изказва националпопулистките си заклинания. Не помня от колко години министър-председателят Борисов твърди, че сме с едни от най-добрите икономически показатели в Европа. На този фон е озадачаващо почетното ни последно място по бедност в евросъюза. Корнелия Нинова го опровергаваше с добре артикулирани ядосани декларации от парламентарната трибуна. От известно време не го прави и си задавам въпроса, дали не й доскуча? Патриотите не оспорват тезата, че с единия крак сме в предверието на прекрасния живот, но не гадаят дали ще влезе някога другият.

Другата мантра е, че не сме задминали прекрасния живот, заради политиката на „предните“. С идването си на власт през 2009 година Борисов наложи внушението, че всичко добро, което се случва, е персонално негова заслуга, а всичко лошо е в резултат от „Тройната коалиция“. С постоянното налагане на тази му логика през медиите, българинът престана да му търси отговорност за каквито и да е негови действия, или бездействия. По-късно в оправданието достойно влезе и правителството на Пламен Орешарски. Подчертавам, че не бях изненадан, че същата политика предприе и Корнелия Нинова. От първия ден начело на БСП тя заложи на политиката на отрицанието на предшествениците си, и оправданията с тях. Постепенно много от членовете и симпатизантите на лявата партия приеха гледната й точка и не питат: „А, какво да очакваме от теб утре, разбрахме за вчера“? За неофициално забранения въпрос на Позитано „Защо?“, вече съм писал. Бях изненадан от друго, че Нинова поддържа живи оправданията си с предшествениците й вече пет години, с което задмина Борисов с няколко обиколки на тази писта.

***

Искам да подчертая, че съревнованието от коментатори, анализатори и откровени словоблудци на дясното политическо пространство бележи особен разцвет през последните две-три години, поради което съм се отказал да натрапвам мнението си. Все по-рядко нахвърлям някакви наброски. Бих могъл да споделям скромните си наблюдения предимно за левицата, към която аналитичният интерес излиня и кажи-речи се стопи.

Все по-смущаващ е фактът, че БСП не излъчва предизборната си платформа месец и половина преди изборите. Давам си сметка, че харизмата на лидера на столетницата Корнелия Нинова е голяма, но е надценена, ако се предполага, че ще обясни на левите избиратели какви политики ще изпълнява БСП. Наблягам, че изборите не са мажоритарни, каквото и да значи това с днешна дата.

Иначе, днес политиката, която излъчва Позитано е по-скоро имитационна, брандирана с лилави салфетки. Защо лилаво ли? Защото цветът им е резултат от политическата смес от тъмносиньо и бледо розово. В някаква степен се радвам, че предизборната кампания ще мине повече онлайн и няма да се стигне до интензивни срещи с членовете на БСП. Аз не бих могъл да измисля отговор на Нинова, ако бъде попитана, къде е била, и с какво се е занимавала, докато Борисов увеличаваше минималните пенсии и заплати от 1 януари и заложи ръст на парите за възрастните хора от средата на годината. Ще е обидно да останат с впечатление, че е била улисана, поради разширяването на кръга на вътрешната й опозиция.

И накрая, опитът на говорителите на БСП да възпроизвеждат почти дословно тезите на Нинова заслужава да бъде отчетен. За мен е респектиращ. Преди години, когато бях репортер, много ме забавляваше подражанието на депутатите от ДСБ на Иван Костов. Знаеше се, че е вегетарианец. Говореше се упорито, че поради тази причина не един и двама от групата му в парламента откриха набързо ползите на безмесното хранене. В един момент имах усещането, че повече от половината идиотски имитираха онова мъркащо „Р“, по подобие на речта на лидера си. Та се питам, ако дори само един журналист блъфира, и подхвърли измислена и налудничава теза, че е била изказана от Нинова, дали говорителите й ще започнат да търсят автоматично аргументи в защитата й?

Иначе БСП не е лидерска и още е демократична партия. Това го твърди и Нинова и имитаторите й.

Забележка: Уверявам г-жа Корнелия Нинова, че всяко споменаване на името й в анализите и коментарите ми е било винаги с оглед на битността й - председател на БСП. И преди и сега, житието и битието й на обикновена гражданка въобще не ме вълнува!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели