Доцент Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН от 2010 година. Тя е завършила психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е политическа психология в САЩ. Доц. Христова е и главен редактор на сп. „Психологични изследвания”. Работи и преподава в сферата на политическия маркетинг.
Антоанета Христова в интервю за в. „Новинар”
- Доцент Христова, защо образът на българските политици ви напомня за Бай Ганьо?
- Има една основна прилика с Бай Ганьо. Той не е бил подготвен да е политик, но е имал голям ищах да стане такъв, защото е съзирал келепира. За съвременните ни политици се отнася същото. При тях има много повече желание да се използват благините от тази работа.
Да се използва политиката като трамплин за евентуално настоящо или бъдещо обогатяване. За съжаление тя не се възприема като професия, за която човек трябва да се образова и подготви, професия, която има етични правила, отговорности и права. В този смисъл имаме този вид аналогия между Бай Ганьо и съвременната политика у нас.
- Засилва ли се тази байганьвщина с времето или напротив - отслабва?
- Мисля че по време на целия преход у нас бяхме свидетели на апогея на байганьовщината. Сега много от политиците реално осъзнават необходимостта да се отърсят от образа на Бай Ганьо. Въпросът е, че средата не им помага. Правилата в България не подпомагат
човека в неговите добри намерения. Трябва да има някаква наистина много силна воля, за да може да се задейства машината на политиката у нас така, както действа в другите развити демокрации. Много години изпуснахме в правенето на все нови и нови партии и в производството на политически личности и лидери, които със своето присъствие заместиха демократичната партийна система и не разрешиха създаването и развитието на нормите, за които говоря.
- Преди известно време бяхте прогнозирали появата на нова патриотична формация. Към днешна дата какво става?
- Към днешна дата има много усилия в тази посока. Хората около Валери Симеонов се опитват да направят такава формация, налице е новата партия на Слави Бинев, както и тази на Капка Георгиева. Това са все опити да се покрие по нов начин пространството на национализма и патриотизма у нас. Доколко тези формации ще успеят да убедят избирателите на този вид политика, че ги представляват, е въпрос на бъдеще. Националистичните идеи представляват ценности и мислене, които търсят своя политически образ. Така че аз съм сигурна, че това пространство ще бъде запълнено в един определен момент. Темата за новите партии обаче у нас е много чувствителна. Нова е партията, която ще създаде Меглена Кунева. А чуваме и за други опити. Мина обаче времето, когато избирателите търсеха качество в новото лице или партия. Безверието обхвана и старото и новото. Избирателят осъзна, че надеждата в новото да се открие истината, е била една от най-измамните надежди за целия период на преход. Затова този момент от развитието на политическата система е много интересен. От една страна, новосформиращите се партии някак си трудно ще могат да реализират себе си, а от друга страна, като че ли може и да дойде времето на така нареченото старо в ново лице. Говоря за състоянието на политическата система и за нагласите на българските избиратели.
- Състоянието на българската политическа система не е много розово. Особено като погледнем към БСП и десните партии. Какво ще се случи според вас с тези партии? Кой ще надделее в БСП – Първанов или Станишев?
- Не мога да направя прогноза, не знам кой ще победи от двамата, но със сигурност мога да кажа, че съм убедена в бъдещето на БСП. Не предполагам партията да се разцепи след такъв трус. Тя е оцеляла толкова години и ще продължи да оцелява и да представлява лявата част на политическия спектър у нас. Драмата е в дясното. Именно там са най-големите опити за поява на нови субекти. Усещането там е за празнота. ГЕРБ колкото и да се опитва, не е убедителна в абсолютната си дясна автентичност в контекста на хората, които я съставляват. Поради това има все още необходимост от старата традиционна десница или на някои субекти от нея, за да може да се доказва. Меглена Кунева се опитва също да претендира за дясното пространство като нова политическа сила. В тази формация отново нещата не са напълно убедителни и отново поради биографията на някои личности, които създават образа на новата формация. Самите СДС и ДСБ, които са прототипът на десницата, са в много труден период. Чакаме дали на 15 май те ще решат да се явяват заедно на избори като Синя коалиция. Тези две партии си тежат по един много негативен начин. СДС губи част от избирателите си поради прегръдката с Иван Костов, а от друга страна партията на Костов се е свила до крайност. Тази партия излъчва доста негативни сигнали с последното напускане на хора. Когато казвам, че може би е дошло времето на старото ново имам предвид, че сега може би е последният момент, в който СДС има ситуация да се възобнови. Това преминава през достоен, самостоятелен избор около трите букви, това преминава през отказ от противопоставяне на стари и млади, това преминава през обратното връщане в нея на отцепилите се.
- Парламентарните избори ли са тези, които ще отговорят на много въпроси, на които днес нямаме отговор?
- Не съм убедена, че парламентарните избори ще ни дадат отговор. Защото не съм сигурна, че тези процеси за които говоря, ще бъдат развити до изборите. За тях се изисква още много време, изискват се още много усилия от страна на отделни личности. Аз виждам, че има такива усилия, за каквито говорим. И от страна на левицата, и от дясно. Както и за новосъздалите се, така и за старите партии. Всички са на кръстопът. Един кръстопът не се решава в политиката и в исторически план в рамките на година, година и половина.
Затова ми се струва, че предстоящите парламентарни избори ще ги посрещнем относително неподготвени, а и избирателите ще са във висока степен на обърканост за кого да гласуват и какво да правят с вота си. Освен това допускам, че една доста сложна финансова и икономическа ситуация, в която се намира Европа, ще предложи доста стресиращо за политиците бъдеще. Затова не смятам, че парламентарните избори ще ни дадат отговори на многото въпроси, които се роят в политическото пространство. Може би някои насоки по отношение на преструктурирането на политическото пространство могат да се очертаят и това би било добра новина.