/Поглед.инфо/ Двама български патриоти – главният редактор на в. „Нова зора“ Минчо Минчев и историкът академик Георги Марков - ЗА НЕИЗТРИВАЕМИЯ КОД НА КЛЕВЕТАТА
Минчо МИНЧЕВ: Съвсем по английски. И съвсем по османски
През 2012 г. на българския книжен пазар излиза “рядко срещано” заглавие - “Турците в България” (с автори Антони Георгиев; Божидар Алексиев и др), на изд. “Вагабонд медия”. Авторът Антони Георгиев пита - като „историк“, разбира се, - на стр. 20:
„Но къде са турците, загинали в Плевен?” И сам си отговаря: “Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие”.
Извън темата за обсадата на Плевен, никак не е чудно, че добрите отношения между Британската империя и Османската империя са придобили в наши дни такива почвено-хумусни измерения, че да послужат на една чудовищна лъжа, подхранила генномодифицираните семена на злото в полето на историята.
Никак не е чудно, че въпросното изследване, ако може така да се нарече активното мероприятие с формални автори посочените господа, се появява именно в България, където още не е заглъхнало скандалното ехо от “митът Батак”, където валякът на дегероизацията на историята на народа ни мачка наред.
Мачка образа на Левски, за който твърди, че бил масон и убиец, че съдът на моредушния султан го окачил на въжето не като главния душманин на империята, а задето убил онова нещастно момче, калфата в Ловеч. Христо Ботев, войводата и гениалния поет, който отля в огнедишаща сплав живот, слово и дело и остана пример за саможертва в името на България и връх за поколенията борци за народни правдини, е наричан “гуляйджия и пройдоха”. Така че явление като “Турците в България” може да бъде разпознато по неизтриваемия код на клеветата и обяснено с мащабите на традиционната злост на най-мощните клеветнически кампании против България и против народа ни.
Все още е живо ехото от йерихонските тръби за т. нар. българска следа в паметта на целия римо-католически свят от атентата срещу папа Йоан-Павел II, една лъжа, която остави в информационните атентатори срещу България чувството, че са победили истината. Към тази лъжа можем да прибавим и друго активно мероприятие, отнесло живота на писателя Георги Марков, а атрибутът на неговата смърт, т. нар. български чадър, стана олицетворение на образа на българските специални служби, чието сатанизиране продължава вече 25 години, та и до ден-днешен, когато погромът над служба “Военна информация” стана осъществена мечта на българомразците. Не бива да забравяме и т. нар. либийско дело срещу българските медицински сестри, защото то добавя най-яркия щрих за чудовищност в образа на България пред света – обвинението, че с неизлечима болест българи, при това медици, са заразявали либийски деца.
Още незараснали раните от т. нар. възродителен процес, още неопяти жертвите на атентата при гара Буново, и не само там, ето че победителите българомразци отново правят опит да пренапишат историята. В това начинание са ангажирани “учени и авторитети”, плащани са огромни суми на институции, кинематографии и агентура, плащано е, разбира се, и на прости наемници, безсъвестници и предатели с българско име. Бихме могли да попитаме къде в тази битка е българската държава, къде са органите, партиите и политиците, които трябва да бдят за образа на България пред света. Няма да кажем, че те либералстват и демагогстват, че са забравили родова чест и достойнство. Оставяме това на тяхната съвест. Но не можем да не отбележим, че в България има мъже, чиято кръв възвира при подобни фалшификации. Такъв е отговорът на фондация “ТАНГРА ТанНакРа”, ръководена от двама достойни българи – Петко Колев и Димитър Димитров. С много труд и с много постоянство те отсяваха истината и издадоха книга, в буквалния смисъл на думата, съкрушаващ удар срещу лъжата. “По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа ”, както пише в своя предговор проф. Илия Тодев, “не е само окуражаващ успех за научно-критическа непримиримост, но и своеобразен методологически урок, който напомня дълга на историка изобщо – и конкретно днешните задачи на българския историк”, когото уставът на БАН “задължава да търси и брани истината в името на общественото благо. Пред школуваната историческа българистика се възправят авгиеви обори, и ако се очаква тя да ги изчисти, би трябвало да й се предостави херкулесовска сила и мотивация”.
Съставителката Елена Алекова е събрала и подробно е цитирала в ясно обособени раздели мненията на български учени историци, приведена е кореспонденцията на БАН с различни институции - и не само български, вътрешната кореспонденция в Българската академия на науките, цитирани са отзиви в медиите и в интернет, озвучена е протестната подписка на граждани на Плевен срещу лъжата (в случая, на въпросната стр. 20), както и мненията на широк спектър от книгоиздатели в България и такива на публични лица, които слагат маската на експертност и обективност, а под нея се крие със сигурност уродливата физиономия на новите слагачи и подлизурковци, които настояват за “дискусия” и доказателства.
Но нима предателството и отродителството се нуждаят от толкова гъста и лепкава фразеология? И съвсем не е реч за отговор с привкуса на някакъв ура-патриотизъм, а чисто и просто за битка с поредната мегаспекулация, с поредното очерняне и смазване на българщината и българското достойнство - по една проста и ясна за всеки обикновен човек у нас причина - слаба държава, вълците я яли.
Ето това е страшното. Няма да обсъждаме „агротехническите“ аргументи на клеветата. Розите в двореца на Нейно Величество винаги изглеждат добре, за разлика от делата, които и преди сто години, и до днес, бетонират може би единствено интереса на империите и формите на сътрудничество помежду им, но не можем да не се съгласим с предупреждението на акад. Георги Марков, че е крайно време да погледнем историята в очите, за да извлечем изстраданите поуки за настоящето и бъдещето.
Всъщност КОЙ поръча “Турците в България”?!
Риторичен въпрос или тема за “журналистическо разследване”?! Кой знае...
В текста на акад. Георги Марков, своеобразен послеслов в изданието на “ТАНГРА ТанНакКра” - “По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа”, както и в други части на изследването, всеки, който чете непреднамерено историята, ще намери частица от отговорите на въпроси, които повечето от нас днес си задават. Отговори, които трябва да се постараем да запомним в един по-дълъг, възможно най-дълъг времеви хоризонт, защото тези отговори са съдбовни не само за нас днес, но и за близкото и по-далечно бъдеще. Никога през вековете победителите не са се отказвали да пренаписват историята. Но върхът на техния разгул е, когато започнат да пишат учебниците по история за децата на победените. Мисля, че ние, българите, преживяваме това време, в което “меката сила” прави поредния опит да създаде поколение от лотофаги.
Всъщност, странно е хрумването на издателя на “Турците в България” да пусне подобно съчинение, защото официално „Вагабонд медия“ е единственото издателство в България, специализирано в издаването на двуезични (български и английски) месечни списания, гайдове, луксозни илюстровани книги и албуми... Няма да ги изреждаме, но ще отбележим иновацията в жанра – луксозното издание на клеветата и омразата на “Турците в България”.
Съвсем по английски. И съвсем по османски.
Акад. Георги МАРКОВ: Предупреждението
Кражбата на История или нейната фалшификация са тежки престъпления без давност, които нанасят непоправими поражения върху паметта на поколенията. Пипалата на лъжата са дълги, но “краката й са къси”, защото не стъпват върху фактите. Измамниците разчитат, че с течение на времето написаните от тях небивалици ще се утвърдят и употребяват без “засичане” с изворите.
Нацисткият министър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс отдавна го е изрекъл като класическо основно правило: “Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина”. Ето защо лъжата трябва да бъде опровергана и оборена незабавно, без да й се дава никаква възможност за паразитно съществуване.
Вярвам, че любознателният читател вече лично се е убедил, че с тази книга – „По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа” – ние обосновано изобличаваме поредната лъжа на хора с професионално отношение към нейното произвеждане, което никак не е лесно. Това не е да ви излъжат за два лева на улицата, да ви надпишат с пет лева сметката в кръчмата, или да ви “ударят в кантара” на пазара. Напоследък се появиха добре обучени и изпечени професионални лъжци, които словоблудстват на пресконференции и от телевизионния екран. Те мамят ловко и упоително, така че слушателите да вземат лъжата за истина, а истината им се представя като лъжа. Преднамерено стъкмени книги се разпространяват и на чужди езици в изпълнение на чуждата поръчка да очерниш собствения си народ с илюзията, че няма да оцапаш себе си, защото се отричаш предварително от корените си: “Вие, българите...”
Лъжите също са различни и дори казват, че има и “благородни” такива. За жалост тази с “тридесетте хиляди турски трупа” е толкова гнусна, че “удря дъното” на безочието. Измамниците нагло искат да ни убедят, че сме били пристрастени към “величието в българската история”, а те ни отрезвявали с напомнянето за нейните “падения”. Вярно е, че в Историята върховете се редуват с пропасти, но този процес може да бъде осмислен със средствата на науката, а не да се подчинява на определени поръчки за вътрешна и външна употреба. Необяснима е перверзията да изпитваш видимо злорадство от “разкритието”, че българите били вършили “лоши неща”, и да го продаваш на чуждата сергия.
Невероятно е твърдението на г-н Антони Георгиев, че единствената подкрепа от турското посолство била “чашата българско вино” за “поливане” на злополучното съчинение“Турците в България”. През последното десетилетие неоосманистката пропаганда на сегашния турски министър-председател Ахмед Давутоглу залива обилно от огромни бъчви турско вино България и Балканите, за да внуши, че те били преживели “златни османски векове”, но не ги разбрали навреме. Изпитан трик е възлагането на поръчки на чужди “специалисти” с уж “доказана обективност” да пишат и издават книги, както и да правят “сапунки” за “славата и величието” на Османската империя. Присвоиха си и моста на Кольо Фичето, както и по-малко известни чешми и часовникови кули от Възраждането като доказателства за “цивилизаторската мисия” на могъщата държава на три континента. Ако съберем сълзите, изплакани по “непрежалимата” империя, то ще препълним един голям язовир.
Република Турция разполага с богат фонд за пропаганда в чужбина, който да я представя в “европейски образ”, но в странното съчетание с носталгията по Османската империя. Преди 91 години Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, създава нова съвременна държава, която няма нищо общо с Османската империя. Днес нашата югоизточна съседка става все по-малко кемалистка и светска, а все повече ислямистка и неоосманистка.
Дипломатическите приказки на Анкара могат да заблудят непосветените, но не и запознатите с нейните похвати да се влияе и въздейства върху т. нар. Ислямска дъга на Балканите, която самият президент Ердоган доразви и изви от Родопите и Западна Тракия към Лудогорието. Разбира се, че най-напред върви пропагандата за “доброто старо време”, когато под властта на султаните “всички са добрували” освен “душманите на Империята”, но тях пък “съвсем законно” са ги бесели.
Положението с чуждата пропаганда е твърде опасно, за да не прогледнат “заблудените”, че те стават съучастници в едно противобългарско дело. В случая “видните български учени” обслужват враждебна кауза, защото подобно преднамерено “опознаване на другия” води до изкривени представи за миналото, което нито може да върнеш назад, нито да го промениш и приспособиш към днешната имперска политика на Анкара.
Крайно време е да погледнем Историята в “очите”, за да извлечем изстрадани поуки за настоящето и бъдещето. Образът на днешна Турция не е онзи от “сапунките” около Босфора, а се крие в тъмните кръгчета на Анадола. Онези, които плачат за Османската империя, нека бъдат така добри да си я вземат в новите турски учебници по история. Ние няма да допуснем да разрушат след време и паметника върху лобното място на “душманина” Левски, защото за нас, българите, той е Апостола на свободата. Вземете си въжето от “либералната” бесилка, но ни оставете националния герой!
Моят съвет-предупреждение към колегите е да не позволяват да бъдат употребявани за политически цели в неоосманистката програма на едно чуждо правителство, което се напъва “да повтори Историята” за сметка на балканските народи. Нека бъдем наясно, господа нови османци, че за вашата любима Империя няма място в Европа и не се опитвайте да ни пробутвате Сюлейман Великолепни с неговите еничари, защото ние си имаме Симеон Велики. Когато си мълчим, отсреща стават още по-нагли и измислят още по-големи лъжи. Ето защо сме задължени пред Историята и предците да изобличаваме незабавно клеветниците, което правим с тази документална книга срещу лъжата за “изнесената тор от скелети”. Ако поредицата от лъжи продължи, то и ние ще създадем поредица в защита на истината в Историята.
в. „Нова зора“, бр.13/2015