/Поглед.инфо/ Става опасно. Пускаш цифровизирания български, (вече евро) телевизор сутрин и знаеш какво ще ти показват не само по предварително обявените програми, но и по „живите” предавания. Не чакаш вече и новините. И там знаеш какво ще ти покажат. Евромегдана в Киев, мерките за сигурност на Олимпиадата в Сочи, нещо от към Брюксел, общо взето, всичко е Copy – Paste от правилните информационни агенции. Казвам, че става опасно за психическото здраве на нацията. А може би и това е целта?
Мина психозата „протестър”, мина и клонинга „укопатор”. След „Кой? Кой? Кой?” неочаквано се появи „Защо”. Нямам предвид новото предаване на Венелин Петков „bTV Документите”, което той рекламира с тезата "Новините не могат да дадат отговор на въпроса "защо", защото това изисква един задълбочен анализ”... Няма да се връщам и на моето писмо от 22 декември http://bulgarski.pogled.info/news/50911/Pismo-do-Toi-si-znae.
Имам предвид „размразяването” на проекта АБВ. Колко много „защо” се появиха... Защо се прави? Защо и срещу кого? Защо и с кого? Защо сега?...
Ами кога?
Сега. Дни преди заседанието на конгреса на БСП на 8 февруари. Нещо като „разузнаване с бой”: „РАЗУЗНАВАНЕТО С БОЙ е един от основните способи за разузнаване, който дава възможност да се получат най-достоверни сведения за противника, намиращ се в непосредствено съприкосновение с нашите войски. То се провежда по решение на командира на корпуса, с цел установяване характера на противниковата отбрана, разкриване на огневата му система и системата от заграждения, както и наличието на войски на първата позиция в направлението на предстоящото настъпление. Провежда се само тогава, когато няма възможност данните за противника да се добият по друг начин, защото е един от най-сигурните демаскиращи признаци на подготовката за настъпление.”
В случая, „командирът на корпуса” е взел решението... Въпросът е кой е „противника” и коя „противникова отбрана” се цели да се провери?
Версия първа (най-популярна...), противникът е ръководството на БСП. Донякъде се потвърждава. Отделни членове на „главното командване”, командири на „армии” и „дивизии” се вързаха на провокацията и разкриха „огневите си точки”... Няма лошо. Има „армии”, „дивизии”, „полкове”, даже „батальони”, „батареи” и „роти”... Има „здрав офицерски корпус”... Баш командирът се усети за провокацията и направи маньовър, елегантен. Пусна димна завеса, за да се опита да прикрие отново разкритите „огневи точки”... Нискотемпературна „димна завеса”, която да доведе до временно „замразяване” и неутрализиране на противника... Трябва да му се признае качеството предвидливост. Не само вродено, но и придобито... А може би си даде сметка, че офицерският корпус е гръбнакът, но все пак не е цялата армия. Историята е доказала, че колкото и гениални да са командирите, все пак крайният изход зависи от обикновения войник. От неговата подготовка, от неговата смелост, от неговата мотивация... Може би си даде сметка, че обикновеният войник в неговата армия е запасняк, който става войник само, когато армията го мобилизира...
Версия втора (не по-малко вероятна), партия ГЕРБ, като оформил се главен политически противник. И тук „разузнаването с бой” даде резултати... Поддаде самият командир... Влезе в обяснителен режим... Сети се да потвърди, че е баш противникът. Няма лошо. Така трябва да бъде. В същото време, потвърди, че по-добре владее своя офицерски корпус. Никакви други „командири” (членове на главното командване, дивизионни, полкови и прочие) нямат правото на заповед, пардон, нямат думата... Само ТОЙ! Че кой?... И неговити войници са си същите „запасняци”, ама нейсе...
Версия трета.
Няма друга версия. Поне днес, на четвърти февруари.
От ОНЗИ 4 ФЕВРУАРИ изминаха 17 години. Какво се промени? Много неща се промениха. Днес, в pressadaily.bg прочетох: „Как Добрев спря БСП към властта”... Няма да коментирам публикацията. Всеки има право на мнение. Но, не съм съгласен със заглавието. Истинското заглавие на коректен материал, посветен на събитията от 4 февруари 1997 година, трябва да е: „Как Добрев спаси БСП от властта?”... И защо я спаси? Ако ви интересува, ще ви кажа мнението си.
Засега толкова.
И чуйте, и помислете, „запасняци”..., преди да ви призоват отново на бой...
На 3 февруари 1997 година, вечерта, Кольо ме попита какво мисля за ситуацията? Не му отговорих. Изпях му тази песен... Не знаех още, че като се прибера, ще заваря повиквателна...
А Вие спомняте ли си, господин президент Стоянов?