/Поглед.инфо/ Референдумът е неособено важен за голяма част от българите. Той е важен за нечии частни политически каузи - на определени личности, тъй като отдавна го направиха своя кауза. Но аз не виждам всенароден ентусиазъм и особено желание да се участва в една игра, която отгоре на всичко няма да донесе така желаните от някои позитивни промени в избирателния процес.

Кои са хората, които имат интерес, е повече от ясно. Това са президентът, част от т.нар. гражданско общество, което се ангажира с тази кауза още преди години с едни други идеи за референдум и партии. Онези, които се надяват чрез задължителното гласуване да извлекат някакви ползи за себе си и да минимизират присъствието на ДПС в политическия процес. Нещо, което няма да се случи. Затова не отдавам особено значение на напъните за референдум.

Сега се вдига шум за национално допитване, защото предстоят избори – не визирам само предстоящите местни избори. Догодина ще има и президентски. Сами се досещате кои имат интерес периодически да привличат поглед върху себе си и имат таланта перманентно да бъдат говорещите лица на публичната сцена. С провеждането на референдум се цели в известна степен и да се прехвърли отговорността на суверена. Стана принцип да се делегират отгоре надолу отговорности, но не и права. Иска се чрез механизма на задължаването избирателите да гласуват по указани правила. Това се прави с надеждата, че по този начин ще се повиши легитимността на избора. А народните избраници, които много добре усещат, че страдат от дефицит на легитимност, търсят фалшива, силиконова легитимност. Само че какво те търсят, вече няма особено значение. Истината е, че няма да се получи нищо от това, което искат.

Нито избирателната активност ще стане поголовна, нито купуването на гласове – корпоративният вот, и всякакви други порочни практики ще изчезнат.

По-добре беше да се опитат да създават качествен политически продукт, така, че повече граждани да бъдат по-мотивирани да отидат да гласуват. По-добре би било да направят така, че законът да спре действието на порочните практики. По-добре беше самите те да се откажат от практикуването на тези порочни практики. Защото всъщност те се възползват от тези практики, а не самите избиратели. Разбира се и избирателите са превърнати в инструмент – защото за да купиш, трябва да има и някой, който да продаде свободната си воля. Но при всички случаи голямата отговорност е върху тези, които по никакъв начин на съумяват да формулират или да създадат политически продукт.

Убеден съм, че дори и да се стигне до този референдум, той няма да произведе правни последици.

----------------------

Живко Георгиев - социолог, преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания в СУ "Св. Климент Охридски", управляващ директор на "Джи кансълтинг".