/Поглед.инфо/ Вицове за разтуха и размисъл по време на карантина - Учителко любима!
Учителко любима!
Е, аз повече не мога!!!
Цял ден уча с децата за таралежи, катерици, круши и домати.
Вие знаете ли до каква дължина достига таралежът?
Знаете ли с какво се храни морската костенурка?
Знаете ли стихотворението за т’ва дете, дето разбрало, че Пролетта е дошла, когато две скапани лястовици му чукнали на стъклотo, дано Господ да ги тръшне двеста пъти!!!
Шест дни… и вече обожавам българския учител.
Това е човек, който живее сред стрехи, таралежи, миди и плактон…
Това е корав и смел индивид… който рецитира цитати на Левски… и пее песни за минзухара… без окото му да трепне.
Цял шибан ден измислям пряко значение на преносни изрази като “пухкав сняг”…
И после само някой да е дошъл да ми каже, че бабите ни са имали по 12 деца… ше го обезглавя!!!
Днес получих дванайсет мейла от ръководителя на хора на детето… с дванайсет песни на италиански….
Не, не да ги пея по балконите… а да ги тренираме у дома.
Е, няма да пея.. Майната му…
Умирам… Искам да копая в мината… искам коронавирус…
искам да престана да научавам неща за света….
Колко вида катерици имало…?
Ми да има колкото ще!
Те знаят ли колко ексела аз е трябвало да отворя вчера??? Нали сме в изолация? Защо къщата ми е пълна с катерици???
Да пукне тоя вирус, мамицата му…