Сред впечатляващата природа на Средна гора, на поляните над един от най-добре запазените български градове от Възраждането, любителски състави от цялата страна представиха автентични песни и народни обичаи на 28-те области на България.
Седемте сцени на приключилия днес Десети национален събор на българското народно творчество в Копривщица в продължение на 6, 7 и 8 август бяха огласени от гласовете на многобройните участници от цялата страна, предаде Информационна агенция КРОСС. Сред впечатляващата природа на Средна гора, на поляните над един от най-добре запазените български градове от Възраждането, любителски състави от цялата страна представиха автентични песни и народни обичаи на 28-те области на България.
С грандиозна заря, последвала изпълнението на нестинари, в събота беше сложен финал на едно от най-големите събития за любителите на изворния български фолклор. Организацията на събитието бе много добра, а доброто настроение се предаваше от участници на зрители и обратно. Голям интерес предизвикаха и чужденците, изпълняващи български фолклор - те се представиха на сцената в центъра на Копривщица - на пл. "20 април".
Въпреки изобилието от мълнии около града, времето пожали присъстващите. Нямаше дъжд, който да попречи на веселието. Само участниците бяха около 15 хиляди, а гостите, според организаторите - към 200 хиляди през трите дни на събора.
Вчера, на Централната естрада в местността Войводенец, бяха огласени лауреатите, отличени от жури, сред което присъстваха авторитетни имена като проф. д-р Елена Кутева, проф. д-р Димитрина Кауфман, проф. д-р Петър Льондев. Отличените представиха своите изпълнения аплодирани от многобройната публика.
Проф. д. изк. Мила Сантова, директор на Института за фолклор при БАН представи петте номинации за „Живи човешки съкровища", проект, координиран от Министерството на културата и Института за фолклор при БАН, със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България. Това бяха маскарадната традиция на село Кошов, Русенско - „Джамал", „Буенците" от село Юпер, танци от град Баня, Карловско, специфичното високо пеене от Сатовча, Благоевградско и една разказвачка от Брезник.
След официалното закриване на сцената се качиха участници, които не са успели да се изяват по време на събора. На финала, на поляната се изви огромно хоро от участници и зрители.