32 години от началото на „промените“ мнозинството от българите не само искат кардинална промяна и смяна на грабителския модел „ГЕРБ-ДПС“, но изглеждат твърдо решени да я получат.
Надеждата за друг, по-добър живот отново се събуди и е точно толкова силна, както преди три десетилетия. Тогава, благодарение на Промяната от Десети ноември обществото бе завладяно от неудържим стремеж да се скъса с авторитарната власт в полза на свободното и демократично развитие на страната. Обновената БСП предложи като път напред своя Манифест за демократичен социализъм, спечели първите свободни избори през юни 1990 г. с абсолютно мнозинство в Седмото ВНС и осигури приемането на новата Конституция на България. Но вместо конституционен ред и развитие, разрушителната политика на десницата, на която БСП не съумя да се противопостави, тласна страната към днешната олигархична демократура.
Ако и на 14-ти ноември хората останат излъгани и подведени. Ако отново получат подмяна вместо промяна. Ако статуквото успее да сключи задкулисен брак по сметка и се консолидира на предстоящите избори – сметката пак ще е на наше име.
Къде е БСП-Нинова? Какво стана с призива в Резолюцията на 50-ия Конгрес на партията „България се нуждае от промяна! Днес и сега!“? Какво стана с промяната, която ни агитираше да поискаме? Какво стана с паралелната държава, която бореше? Къде се изпариха онези 10 милиарда лева, които се крадат от българите всяка година? Истина е, че „БСП сложи началото на тази промяна в България с победата на президентските избори на Румен Радев и Илияна Йотова.“ Още по-вярно е, че именно БСП беше длъжна да „продължи и да доведе промяната докрай. Да посочи път – друг, различен. Да води по този път и да бъде гарант, че няма да се отклоним от него.“
Защо БСП-Нинова се отклони от пътя и зави към статуквото? Защо промяната бе подменена с вътрешнопартийна „реформа“ – налагане на еднолично ръководство и лустрация на инакомислещите? Защо Нинова и обкръжението й ежедневно критикуват служебното правителство и на всяка цена искат участие на БСП в новото управление, без да е ясно какво ще е то? Защо Нинова и Изпълнителното бюро поискаха оставката на служебен министър в пълен синхрон с ГЕРБ? Защо в разгара на кампанията Нинова заяви, че „парламентарните избори са по-важни от президентските“? Защо в един и същи ден Борисов и Нинова поведоха атака срещу организацията на вота? Защо ГЕРБ, ДПС и БСП гласуват заедно в ЦИК за обезсилване на машинното гласуване? Защо от партийната телевизия се чу призива: „Гласувайте за БСП и НЕ гласувайте за Радев“? Защо Нинова и Изпълнителното бюро не заклеймиха поредната зловеща хомофобска атака в центъра на София? Защо на всеки неудобен въпрос от БСП-Нинова започват да говорят за т.нар. джендър идеология? Това ли ще е болтът, който ще скрепи коалицията за демонтиране на корупционния модел? Защо БСП-Нинова не се обяви ярко и ясно в подкрепа на науката и не проведе активна агитационна кампания за ваксинация и защита на човешкия живот? Защо?! Защото БСП-Нинова са „предвидими“, „стабилни“, „последователни“ и защото предлагат „разумни решения“. Ако това беше така, партията нямаше да „забрави“ борбата за промяна. И вместо за третото, щеше да е претендент за първото място на предстоящите избори. Подобно на Радев-Йотова, които имат всички шансове да победят статуквото още на първи тур. Вместо това, Нинова и обкръжението й продадоха достойнството на Българската социалистическа партия в името на властта като я превърнаха в треторазряден политически статист в задкулисната пиеса на Борисов и Пеевски.
В навечерието на наистина решителен избор между старото и новото, между демокрацията и авторитаризма, БСП-Нинова имаше всички шансове да се определи еднозначно и да постигне такъв изборен резултат, какъвто всички очакваме. Не го направи! Псевдопромяната роди нов политически субект, който в момента измества БСП от второто място и я бетонира като част от статуквото. А там ни чака зам. председателят на ДПС Йордан Цонев със заканата: „Ако партиите на промяната не направят кабинет, ще го направят старите партии.“.
Ана Пиринска
Член на Инициативния комитет на ИПО
Платформа „Социализъм ХХІ век“
10 ноември 2021 г.
