По закон от избирателни права са лишени поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Затворниците, които нямат право да гласуват, са около 9000.

Между 700 000 и 800 000 българи са включени от МВР в забранителен списък и няма да имат правото да гласуват в местните избори на 23 октомври, алармира главният секретар на община Велико Търново Мина Илиева, цитирана от вестник "Сега".

По-голямата част от тях са абсолютно несправедливо лишени от участие във вота, защото през последните 4 месеца са били на територията на страната, т.е. отговарят на условието за уседналост, но това не е отбелязано в регистрите на МВР, смята тя.

Проблемът е бил поставен на национален форум онзи ден, на който са присъствали председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова, говорителят на ЦИК Ралица Негенцова и представителят на ОИК Владимир Христов. Казусът засяга само местните избори, тъй като избирателите могат да гласуват за президент и в чужбина. На последните парламентарни избори общият брой на избирателите бе 7 129 965 души.

Илиева даде за пример кандидат за общински съветник в старопрестолния град, който се завърнал от Сирия през 2010 г., но е във въпросния забранителен списък. Преди 10 дни МВР е изпратило в общините имената на хората, които няма да бъдат включени в избирателните списъци. Изчисленията, които прави Илиева, за да получи сумата от 800 000 души, е, че средно по 2000-3000 души са със забрана за гласуване в 264-те общини на България. Като пример тя посочи Благоевград, където със забрана да отидат до урните са 10 000 души, в Руен - 4500, в Ловеч - 2000 и във Велико Търново - 2000 души. "На предишните местни избори забранителният списък в Търново беше с 300 души, но нямам никаква идея защо сега е набъбнал с толкова много", коментира Илиева.

По закон от избирателни права са лишени поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Затворниците, които нямат право да гласуват, са около 9000. Лицата, които през последните 4 месеца не са живеели на територията на общината, също нямат право да гласуват.

"ГРАО тегли директно данни от системата на дирекция "Български документи за самоличност", обясниха от вътрешното министерство. Но отказаха коментар каква е вероятността голям брой от хората, които са в забранителния списък, да са били в страната през последните 4 месеца. От МВР направиха уточнение, че българските граждани, които преминават границата, но отиват в други страни на ЕС, не се вкарват в системата като "напуснали" или "върнали се". Така не може да се проследи движението на хората.

"Всеки гражданин освен права има и задължения. Хората, които са се завърнали от чужбина преди три месеца и искат да гласуват, е трябвало да подадат заявление в МВР, както са го направили при напускане на страната", коментира Ралица Негенцова пред "Сега". Тя потвърди, че законът не предвижда възможност за дописване, ако не е спазено законово изискване за 4 месеца уседналост. Не е ясно обаче как председателят на секционна комисия (СИК) ще откаже да изпълни чл. 47 от Избирателния кодекс и да впише избирател, който е пропуснат в списъка, но има право да гласува. Към момента на гласуване в СИК имат само избирателни списъци, а не "черни списъци".

От ЦИК отказаха да съобщят какъв е броят на лицата, които ще бъдат извадени от избирателните списъци, тъй като това е правомощие на ГРАО.

От ГРАО пък отказаха всякаква информация за проверката. "Окончателният брой на лицата, които подлежат на заличаване от избирателните списъци, ще стане известен в последния момент. Не ме занимавайте със статистика", тросна се шефът на службата Иван Гетов. С арогантен тон той отказа да даде подробности за това как ГРАО изготвя справката за напусналите страната избиратели. И прати топката отново в полето на ЦИК: "ЦИК решава, ние само изпълняваме, така че четете решенията на ЦИК".

 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели