Интервю на Лютви Местан, заместник-председател на ДПС за в. „България днес”
Смяната на министри брани авторитета на Борисов
- Г-н Местан, изслушахте министър Сергей Игнатов по наболялата тема за Студентски град. Смятате ли, че мярката за заключване на общежитията след 22 часа ще помогне и въобще може ли да се справим с проблемите там?
- Ако трябва да бъда съвсем искрен, Студентски град е само на думи такъв. Този израз в класически вид може да го видим по Европа в студентските кампуси.
- Но там мерките и правилата са много по-стриктни.
- Ами, разбира се, ние такова нещо в България нямаме. Това е абсолютно редовен столичен квартал, в който има и студентски общежития и затова се нарича Студентски град. От години има насадШи причини, при реституцията на имотите актовете на възстановяване не са били съчетани с ограничения за функционалността на изгражданите обекти върху реституираните имоти. Разбира се, никой не може да спре реституцията. Но ако от самото начало имаше добре направен и премислен градоустройствен план, в който да се съдържат ограниченията какво не може да има в Студентски град, ако това ще е статутът му, вероятно днес нямаше да имаме такива проблеми. Лично аз съм скептичен, че проблемите могат да се решат по пътя на централизираната отговорност за управлението на студентските общежития.
- Защо смятате така?
- Кой е казал, че чиновниците на министър Сергей Игнатов ще осигурят в по-голяма степен сигурността на студентите там, отколкото академичните ръководства на университетите? Не го разбирам това. Обратното е, ако висшите училища със свои общежития се обединят за необходимите мерки, това е правилният подход. Такъв е именно този на съвета на ректорите. И ако трябва да избирам подхода на съвета на ректорите и онези идеи, които чувам от министър Игнатов, то съм привърженик на идеите на ректорите. Естествено, практиката показва, че идеите за вечерен час надали ще имат дълготраен ефект.
- Но и преди са инициирани подобни мерки и не са имали ефект.
- Едва ли и ще имат. Трябва да има ясни правила за организацията на дейностите в едно общежитие, така защото, без да се ограничават свободите на студентите, да се застъпи принципът на правото на веселие и правото на спокойствие. Тези неща биха могли да се регулират и бих предложил за преодоляването на тези язви в Студентски град това да бъдат самите студентски организации. Не мога да разписвам конкретни рецепти, но централизирането на контрола към министъра на образованието няма да даде резултат.
-Как )гава ще коментирате исканите от министъра промени в Закона за училищното образование - преминаването с двойки?
- Това е много голяма тема и имам какво да кажа за нея. А преминаването на един ученик в следващ клас с двойка е наймалкият проблем на закона. Основният проблем е, че като практическо приложение и неизбежен резултат ще се окаже ликвидирането на основните училища в селата. Така средното образование в България ще стане единствено от градски тип. Ще се ликвидират всички училища в селата и ще имаме образование на колела, защото децата от закритите селски училища ще трябва да се извозват до градовете.
- Това не е прецедент.
- Не е наистина, но оттук нататък премахването на осмия клас, прилагането на закона ще доведе до една осма редуциране на и без това нищожното финансиране на тези училища. То е на база брой ученици, както знаете. Без осми клас селските училища ще се ликвидират, идват огромни проблеми - преди да има условия в приемащите училища в градовете, какво ще правят тези деца? Какво ще правят в училището, при положение че първокласникът ще пътува с ученик от 12-и клас? Единият завършва в дванадесет на обед, а другият по-късно. Какво ще правят тези деца, докато автобусът тръгне обратно към родното им село? Това дете ще загуби близо три-четири часа на път. На тези въпроси искаме отговор, преди министърът да иска подкрепа от нас за закона. Министърът не знае дори общия брой на децата в детските градини! А иска задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст.
- Как стои ситуацията с децата от по-горните класове, които преминават към гимназиално образование?
- Да минем към идеалния вариант, когато всички тези деца искат да си останат в сегашното училище, какво правим с квалификацията на учителите? Сега вече учителят, преподавал литература само до осми клас, ще трябва да преподава и западноевропейска литература. Как си го представяте това? Аз, който съм завършил българска филология, сега не се чувствам готов да вляза в десети или единадесети клас. Трябва много сериозна превантивна мярка в образованието, за да не се стигне дотам да се наруши основното конституционно право за равен достъп до образование.
- Това означава ли, че ДПС ще внесе закона в Конституционния съд, както се е случвало и с други проекти?
- Не чак в Конституционния съд, първо искаме сериозни разисквания по този закон. А не да се претупа, защото някой си е решил, че е голям реформатор с този закон. Има си и хубави страни, но не говорим за идеите, а за приложението му. И докато нямаме яснота по всички тежки проблеми в закона, опасявам се, че ДПС няма да го подкрепи.
- Нека поговорим и за политически теми. Според вас смяната на двама министри беше ли наложителна и трябват ли смени и в други ведомства?
- Персоналните промени не са спасение за ГЕРБ. Те си мислят, че като махнат министъра, се освобождават и от политическата си отговорност. Този номер няма да стане вече, той работеше през 2010 г., сега е доста късно за това. Честата смяна на министри е механизъм за пренасяне на отговорността върху по-ниските нива на властта, за да се съхранят непокътнати властта и авторитетът на министър-председателя Бойко Борисов и на управляващата партия.