/Поглед.инфо/ До  Октомврийската революция през 1917г., довела до създаването на Съветския съюз, светът познава един единствен социално- обществен и икономически строй- капитализъм, съчетаващ  пазарна икономика с парламентарна демокрация. Този строй има недостатъци, той остава несъвършен и до ден днешен. Основният недостатък е неравенството, съсредоточаването на създаваното в икономиката богатството в ръцете на малцина, за сметка на обедняването на мнозина.

"Проповедниците на капитализма- казва философът Бернард Ръсел- изтъкват свещеният принцип на свободата, който обаче съдържа една максима- богопомазаните не трябва да бъдат ограничавани в господството им над тези с незавидна участ". Известният американският автор и филмов документален Майкъл Мур го определя така: "Капитализъм означава малко хора да са много добре, а останалите да им служат".

     В резултат на Октомврийската революция обаче се ражда нов, алтернативен строй. Неравенството, според Маркс се основава на експлоатацията на наемните работници от класата, която притежава фабриките, машините, средствата за производство, класа, която притежава и политическата власт. Изходът е работниците- пролетариата чрез революция да отнеме властта от капиталистите, да установи своя власт- диктатура на пролетариата и да експроприира средствата за производство. Това и става в ново създаваният Съветски съюз- властта се поема от "авангарда на пролетариата"- Комунистическата партия, многопартийната система е ликвидирана, пазарната икономика е заменена с планова такава. Този модел се налага и в редица източноевропейски страни след Втората световна война. Той има забележими постижения в премахването на неравенството, в ликвидирането на безработицата, в осигуряването на безплатно здравеопазване и образование и един голям недостатък: плановата икономика се оказва неспособна да осигури на населението стандарта на живот, който осигурява пазарната икономика, което, наред и с липсата на демократично обществено устройство и доведе до рухването на този модел след разпада на Съветския съюз.

    Американският икономист Милтън Фридман дава следното обяснение: "Следва да е кристално ясно, че досега не е открит алтернативен модел, който да подобри благосъстоянието на обикновените хора, освен пазарната икономика".  Десетилетия преди него, на 11 ноември 1947г. Уинстън Чърчил в реч в парламента казва: "Много форми на държавно управление са опитвани и ще се опитват. Никой не претендира, че демокрацията е такава перфектна форма. Може да се каже, че демокрацията е най-лошата форма на държавно управление- с изключение на другите, които са експерментирани".

   През последните двадесет години обаче в Китай се ражда нова форма на държавно управление, на социално- икономически и политически модел, които като че опровергават Чърчил и Фридман. Този модел, преставляващ по същество държавен капитализъм, съчетава еднопартийна система под ръководството на Комунистическата партия с пазарна икономика, развивана под контрола на правителството. В Китай правителството притежава много мощни корпорации и решава, според нуждите и целите на икономиката, кои индустрии следва да бъдат субсидирани. Изгодни кредити от държавните банки се отпускат главно на на държавните компании, но и на частни такива, чието производство се счита за приоритетно. Така, компании като  Lenovo and Huawei Technologies, които са частни, получават значителна държавна помощ; в резултат Huawei днес е ключов играч в в технологичния сектор и  вторият най-голям износител в света на интернетна технология. Корпоративният данък в Китай е 25%, но може да бъде намален и до 15% за държавни и частни компании, чието развитие производство се поощрява.  В резултат на прилаганият държавен капитализъм, близо 600 млн. китайци се измъкват от хронична дейност. Специално внимание се обръща на слабо развити региони, където по планов път се развиват индустрии. Пазарната икономика дава възможност на предприемчиви китайци да станат милионери, но държавата не позволява хищническа експлоатация на наемния труд, корупцията в държавните компании и учреждения се наказва жестоко, понякога и със смъртни присъди. Политическа съпротива срещу системата е немислима и невъзможна, демокрацията е жертва на недемократична система, която обаче осигурява небивал икономически подем и подобряване на благосъстоянието на народа.

    Малко известен факт е обаче, че Китай не е първата страна, където е приложен държавен капитализъм. Такъв е приложен на практика най- напред в в изпадналата в разорената след първата световна война Германия. След като Национал социалистическата работническа партия на Хитлер идва на власт през януари 1933г., другите партии са забранени, парламентарната демокрация е ликвидирана. Националсоциалистите незабавно предприемат важни мерки и в областта на икономиката. Започва масирано жилищно и пътно строителство, което намалява безработицата. Цялата външна търговия и валутните постъпления се поставят под държавен контрол. През септември 1933 г. се създава „Държавен продоволствен фонд“, чрез който държавата установява контрол върху производството на селскостопански продукти, върху цените им и търговията с тях, както и върху вноса на селскостопански продукти. Въвежда се прогресивна данъчна система с данък общ доход надхвърлящ 40%, лихвите от акции се ограничават до 6%, като печалбите над тази граница на практика се конфискуват в полза на държавата. Инфлацията е поставена под контрол. „Тежко му на този, който надува цените – заявява Хитлер – аз имам за това SA". За да реши проблемите с недостиг на стоки и суровини, през 1936 г. по негова идея се създава „четиригодишен план“ за икономическо развитие на Германия под ръководството на Херман Гьоринг. Производството престава да се подчинява на законите на търсенето и предлагането, „Планът“ има правото и започва да нарежда на крупните частните компании какво и колко да произвеждат, къде да се строят нови мощности, какви заплати да плащат и на какви цени да продават – като естествено се планира и тяхната печалба. През 1937 г. Хитлер одобрява и създаването на „Reichswerke Hermann Göring“ или „Държавни предприятия Херман Гьоринг“, държавна корпорация за добив и преработка на ниско сортова желязна руда. Още следващата година „Райсверке“ разширява дейността си, капиталът и се увеличава от 5 на 400 милиона марки, а под неин контрол и владение попадат конфискувани еврейски предприятия, каменовъглени мини, военни заводи, голяма част от предприятията на присъединената Австрия и окупираната Чехословакия. В следващите три години „Райхсверке“ се превръща в най-големия промишлен комплекс в Германия.  

     Ефектът от тези мерки в областта на икономиката е изключителен. Само за две години, от 1933 до 1935г. се създават 5 млн. нови работни места, броят на безработните спада от 6 на 1.8 млн, души а към 1936 г. започва да се чувства недостиг на работна ръка. Към края на 30-те години на миналия век, в Германия е изградена високо ефективна индустрия и военна промишленост, което и позволява да предприеме военни действия и окупира редица европейски страни, и да води война в продължение на пет години, отначало главно срещу Съветския съюз, а след това и на втори фронт срещу САЩ и Великобритания. В икономически план държавният капитализъм осъществяван нацистка Германия наистина се указва успешен.

   Но ако в Германия за първи път се прилага държавен капитализъм, пръв за такъв модел говори не кой и да е, а....  идеологът и организаторът на Октомврийската революция- Ленин.

    След взимането на властта от болшевиките в Русия през 1917г. новата работническо- селска власт експроприира фабриките и ликвидира пазарната икономика, като я заменя с планова. Създадената от работниците принадена стойност, вече няма  да се обсебва от буржоазията, а ще отива в държавната хазна и ще се разпределя справедливо за задоволяване на нуждите на народа. Но... резултатът, съвсем не е такъв, какъвто се очаква, икономиката е пред колапс.  Самият Ленин е шокиран, но той е реалист и реагира съответно. През октомври 1921г.в реч пред VII-та Московска партийна организация, той казва:" С нашата задача (икономическата)  ние не можахме да се справим в течение на три години... Нужно е да застанем на почвата на първичните капиталистически отношения". На XI конгрес на РКП (б) през пролетта на 1922г. той казва: "Капиталистът действа грабителски, но получава печалби, той умее. А вие- печалби не получавате, принципите комунистически, идеалите-хубави- просто нарисувани светци, живи да влезете в рая,- а умеете ли да вършите работа?...Старият капиталист умее, а вие не умеете".  В статия в "Правда" той пише: " Ние предполагахме чрез непосредствени нареждания на пролетарската държава да организираме по комунистически държавното производство и държавното разпределение... Животът показа нашата грешка". В друга реч, посветена на въвеждането на Новата икономическа политика (НЕП) той заявява: "и ние казваме, че трябва всеки крупен отрасъл на народното стопанство да се изгради върху личната заинтересованост".  Големият теоретик прави завой почти на 180 градуса. Той е загубил вярата в плановата икономика, разколебано е убеждението му, че може да бъде построен социализъм в условията на ликвидиран пазарен механизъм и личен интерес. Изходът за него е...държавен капитализъм и той се обявява в негова защита. В брошурата си "За продоволствения данък", той пише:  "Последната възможност и единствена разумна политика е да не се опитваме да забраним развитието на капитализма, а да го насочим в руслото на държавния капитализъм". Той успокоява невярващите на очите и ушите си революционни маси, че държавния капитализъм не е страшен "защото, ние имаме в ръцете си фабриките, заводите, транспорта и външната търговия". Но какъв е този капитализъм, ако всички фабрики и заводи са притежание на държавата? И той прави уговорка- ще се прилага "концесионен капитализъм"- крупни предприятия ще се отдават от държавата на концесия на предприемачи. В областта на дребностоковото производство, той предвижда наличието на "кооперативен капитализъм".  В брошурата си "За продоволствения данък" той говори и за "трети вид капитализъм"-, при който заинтересовани капиталисти срещу комисионна да организират и осъществяват вътрешната търговия. Ленин отива и още по- далече, като допуска и "четвърти вид капитализъм", при който на местни капиталисти, чрез съответен договор  да се поверяват "принадлежащи на държавата заведения, производство, земя, гори и прочея". На въпроса, дали е възможно съчетаване на диктатурата на пролетариата с държавния капитализъм, той отговаря "разбира се, че е възможно".

    Проблемът, с който се сблъсква Ленин, е че никъде в теорията на марксизма не се говори за държавен капитализъм. Той обвинява своите противници в партията на неговата идея за държавен капитализъм, като казва, че те се взират по въпроса "в старите книги", и им отговаря, че в тези книги е написано за онзи държавен капитализъм, който съществува при капитализма, но няма нито една книга, за държавния капитализъм, който съществува при комунизма. "Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този повод и умря, без да ни остави нито един точен цитат и необорими указания. Ето защо трябва сами да излизаме от затрудненията".

    Трябва да се отдаде дължимото на Ленин. Той стои една глава над съратниците си като Сталин, Бухарин и други  комунистически лидери и догматици, за които комунизмът съчетан с капитализъм е анатема.  Към края на 1922г. обаче той вече е тежко болен и неработоспособен, изолиран е в санаториум извън Москва и  умира на 21 януари 1924 г. НЕП-ът е отменен, лениновите идеи за държавен капитализъм са погребани. И е интересен въпросът, при неговият огромен авторитет и влияние, ако той е бил в добро здраве през 20-те години и е могъл да претвори на практика идеите си за държавен капитализъм, дали още тогава не би се родил и осъществил държавният капитализъм като един трети модел на държавно устройство?

   И така, възниква, въпросът, по- добър ли е политико икономическия модел на държавен капитализъм от съвременният капитализъм, съчетаващ парламентарна демокрация и пазарна икономика с минимално вмешателство на държавата в нея?

    Отговорът следва да бъде, че не може да се говори за по- добър или по- лош модел. И двата модела имат преимущества и недостатъци. Но ако някога за Германия и днес за страна като Китай, населението е удовлетворено в голяма степен и възприема този модел, той е немислим за страните с вековна парламентарна демокрация, където свободата на словото и печата, на политически сдружения и на избор кой и как да управлява държавата е свещено право, с което е невъзможно да се прави компромис