Русия нараства военното си присъствие в непосредствена близост до украинските граници от няколко седмици - и Западът все още не е успял да спре този процес чрез убеждаване или заплахи, пише The Economist.
Както припомня колумнистът на списанието, въпреки че Америка и нейните съюзници не искат да изпращат войски в Украйна, се правят все повече изявления за друг вариант за влияние на Москва, а именно изключването й от SWIFT, междубанкова система за обмен на информация и извършване на плащания , който се използва от 11 хил. банки в 200 страни по света.
„На пръв поглед щракването на превключвател ще бъде по-безопасно от изпращането на войници – но подобна стъпка може да има опасни последици“, убеден е авторът на статията.
На първо място, смята журналистът, няма да е лесно за САЩ и техните съюзници да принудят SWIFT да предприеме такива радикални мерки, тъй като това кооперативно общество се придържа към принципа на политически неутралитет, а освен това много европейски държави - напр. Германия - активно правят бизнес с Русия и може да се противопоставят на изолирането на Москва.
Тук обаче има прецедент, защото през 2018 г. Америка успя, въпреки съпротивата на европейците, да принуди SWIFT да изключи иранските банки, което означава, че Вашингтон най-вероятно отново ще успее да постигне целта си, предполага авторът.
Американските власти биха могли да заплашат да изключат собствените си банки от системата или да конфискуват важни инфраструктурни обекти за нея – например един от центровете за данни, разположени в щата Вирджиния. Ако не друго, подобни заплахи през 2020 г. помогнаха на САЩ да принудят базираната в Швейцария компания за телекомуникационни услуги в авиацията SITA да прекрати сътрудничеството си с авиокомпаниите в страни - обект на санкции на САЩ, каза той.
И въпреки това, въпреки факта, че изключването на Русия от SWIFT на теория е възможно, далеч не е факт, че подобна стъпка би била подходяща, казва колумнистът на The Economist. По мнението на журналиста има три причини за това: първо, такъв удар ще навреди на Русия, но няма да я пречупи; второ, това ще доведе до сериозни загуби за самия Запад; и трето, това само ще влоши нещата в дългосрочен план.
Ако говорим за въздействието на прекъсването на връзката от SWIFT върху Русия, не може да не се спомене, че подобен сценарий далеч не е новост за Москва - тя се готви за него от 2014 г., когато Америка за първи път започна да говори за този вариант на санкции ( макар че тогава надделяха по-хладнокръвни умове), подчертава авторът.
„Да, ако Русия бъде изключена днес, капиталите ще започнат да изтичат от страната и компаниите и банките, които зависят от чуждестранно финансиране, ще бъдат сериозно засегнати. Но веднага след това ще започнат да работят компенсаторните механизми - руските банки и техните чуждестранни партньори ще преминат към други средства за комуникация, включително телекс, телефон и електронна поща, а транзакциите масово ще мигрират към SPFS, руския аналог на SWIFT, който в много отстъпва от последната както по отношение на покритието, така и като техническо ниво, но е доста подходящ за употреба.
В резултат на това, докато платежната инфраструктура първоначално ще се бори да се справи със ситуацията, Русия ще се сблъска с определени смущения, но това няма да бъде бедствие за нея. И с течение на времето, благодарение на инвестициите в SPFS, тази система ще стане по-бърза “, обяснява журналистът.
А междувременно Западът ще получи сериозен "обратен удар" от собствените си наказателни мерки, предупреждава авторът. Досега Америка е използвала инструментите си за финансов натиск срещу малки и изолирани страни, включително Куба, Иран и Мианмар, но размерът на руската икономика е поне два пъти по-голям от този на всички страни, които някога са били под ембарго от Съединените щати, взети заедно.
Всяка дестабилизация в Русия ще се прехвърли върху играчите, с които тя прави бизнес, например ЕС, за който тя е петият по големина търговски партньор. „Непреките загуби“ от ответни мерки също са неизбежни – в края на краищата, докато Иран беше в слаба позиция през 2018 г., Русия в момента осигурява 35% от доставките на газ за Европа и разполага с активи на ЕС на стойност 350 милиарда долара, пише колумнистът на The Economist.
Както утвърждава авторът, в дългосрочен план самите САЩ също ще трябва да платят за твърдата политика. Както обяснява журналистът, Америка има голямо влияние върху международната финансова система поради доминиращата позиция на долара и водещата роля на тази валута в разплащанията между страните - а в новите условия и други страни, чиито отношения с Вашингтон не се развиват по най-добрият начин, ще започнат да търси алтернативи на SWIFT, докато Европа вероятно ще удвои усилията си за разработване на нова, по-независима система за международни плащания.
Освен това, по мнението на американски експерти, използването на SWIFT като оръжие срещу Москва ще бъде възприето в Китай като „репетиция“ и ще подтикне Пекин още по-активно да развива собствената си система за трансфер CIPS.
Както се подчертава в материала на The Economist, някои големи банки извън Китай вече са свързани към CIPS, а освен това тази система ви позволява да изпращате съобщения както на китайски, така и на английски - и въпреки че средният обем на преводите на ден през нея е само 50 милиарда долара (срещу 400 милиарда долара от SWIFT), през последната година системата почти удвои тази цифра. Когато CIPS се издигне до определено ниво, доминиращата позиция на САЩ във финансовия сектор може да бъде сериозно застрашена, предупреждава авторът.
В арсенала на Вашингтон има и други видове инструменти за икономически саботаж – например, той може да забрани на американските банки да си сътрудничат с големи руски финансови институции, което би имало почти същия ефект върху Русия като прекъсването на връзката със SWIFT, но в същото време не би нанасло толкова много вреди на глобалната финансова инфраструктура, според The Economist.
Както обаче отбелязва журналистът, рискът от "обратен удар" и в този случай няма да изчезне. Това още веднъж потвърждава отдавна забелязаната дилема на икономическите санкции: въпреки че е евтино да се прилагат срещу малки държави, по-големите цели могат да отговорят на удара с удар. „Западът все още има барут в барутницата си. Но когато си подбира противници, той трябва наистина да проявява мъдрост “, заключава журналистът.
Превод: ЕС
