/Поглед.инфо/ Май отново замириса на сделка: Тръмп изглежда търси бърз изход от иранския конфликт, като подготвя мащабен геополитически пазарлък с Русия и Китай. Докато високите цени на петрола пълнят хазната на Путин, а Пекин доминира в проливите, Вашингтон видимо губи интерес към Украйна, оставяйки Зеленски да търси помощ „на парче“ из Европа. На заден план стои планът за превръщането на „Северен поток“ в американска газова магистрала и пълното обезличаване на Брюксел, което поставя под въпрос бъдещето на Европейския съюз.
Май отново замириса на сделка. Предишната в Аляска, която трябваше да реши украинския проблем се провали, както се казва, с решителната намеса на Брюксел, което подбуди допълнително и ината на Зеленски. Развитието на войната в Иран започва обаче да подсказва, че Тръмп вероятно вече напълно е осъзнал, какъв номер му направи Израел като го накара, както каза професор Меерсхаймер от Чикагския университет „да глътне примамката“ единствен от всичките предишни негови колеги президенти и „да скочи буквално презглава в блатото“. Имаше момент, когато Тръмп, най-вече неговите сътрудници се опитваха да представят ставащото като разработени стратегически планове за защита на интересите на САЩ едва ли не в планетарен мащаб. Начинът, по който започна и се води войната в Иран, буди основателно съмнения в „статегическия“ подход на Тръмп. Видната журналистка, анализатор на процесите Кетрин Ашбрук в едно студийно интервю дори възкликна: „Що за стратегия може да е това? Натиск и изнудване и накрая не легитимни действия! В Пентагона най-добре го знаят, но не знаят как да го кажат.“
От скоро изказванията на Тръмп, а те трябва винаги внимателно да се слушат и тълкуват заради честата им непредсказуемост, дават основание за надежда, че отново се подготвя сделка. Вече се подочуват словесни намеци затова, че май Иран иска преговори, но Тръмп не е съгласен, че май войната скоро ще свърши, но не се знае още кога, които, не е трудно да се отгатне, означават, че той и екипът му търсят бърз начин за измъкване от неприятностите, които сами си докараха. Какъвто и да е изходът, който ще се избере, целта му ще бъде не само да замрази непреодолимата ненавист между Израел и Иран, но до голяма степен да излезе от ситуацията с възможно положителни дивиденти за по нататъшни намерения. Главното с оглед бъдещите планове е уреждането на отношенията с Русия и Китай.
Ако човек внимателно се вгледа в случващото се, не може да не остане впечатлението, че сделката се подготвя и този път по търговски, като Тръмп подава съответните анонси на своите партньори както на Русия, така и на Китай. От една страна, той с опустошителните си удари едва ли не съдейства на Русия и Китай да укрепят позициите си окончателно и категорично в Иран като свой съюзник. От друга страна, с темпа на ескалацията на цените на петрол той на практика – нали свали и санкциите - даде на Путин да увеличи приходите от продажбата им, а на Китай не само да запази позициите си на пазара, а и да ги разшири, защото само техните танкери минават през провлака. И на трето място, както се вижда, Тръмп почти загуби интерес от нещата в Украйна, което естествено му донесе мърморенето на западните му партньори и като резултат буквално отказа им да бъдат вкараните в иранския въртоп. Някои, разбира се, антитръмпистки коментатори директно го обвиняват, че е „продал“ Украйна, даже цифри се споменават. Това може и да не отговаря съвсем на реалността, но не може да се отрече, че като търговец Тръмп много добре знае, че да получи максималното в сделката, трябва да подготви партньора си за съответните преговори.
Основното, което в момента виси като неизвестност в пространството, е какво се надява да получи Тръмп от тази сделка. По това, което чуваме подхвърлено от него до камината в Белия дом или от вратата на кабината му в самолета би могло да се предположи, че след Украйна Куба май ще стане първата от договорените неща. Риториката на Тръмп и екипа му по отношение на Куба, както обикновено при тях, все още варира от заплахата, че могат да правят всичко с нея каквото пожелаят, до благонамерените подсказки, че може да инвестират достатъчно за оздравяване на икономиката им. Рубио като доброто ченге подчерта дори, че трябва да се помогне за оздравяване въобще на държавата. Може би във визира на САЩ ще попаднат и някой други латиноамерикански държави, или Мексико, или Канада. Както се казва, той си постила чергата пред основни си конкуренти, за да спечели от тях, ако не съгласие за реализация на своите планове, поне търпеливото им отношение към тях, както се случи във Венецуела. И да не забравяме, да се готви за избори.
В тази очаквана и възможно планирана в момента сделка особено място заемат и страните в региона на конфликта, най-вече водещите арабски водещите от тях, които са на предела на своите традиционни верноподанически отношения със САЩ. Ако в скоро време не им се отпуши търговията с петрол, която за тях е жизнено определяща, чувствата им бързо ще доизстинат с непредсказуеми последици не само за САЩ, но и за европейските партньори. С други думи, ако се вярва на търговското чувство на Тръмп, той подготвя в момента с един куршум, извинете, ракета да удари и двете цели - едновременно да си уреди отношенията с Китай и Русия до степен на нормалност и същевременно да заздрави своите позиции във арабския регион като минимилизира присъствието на Иран там.
Логично е да се запита при такова развитие на политическите процеси, какво става с Украйна. Тук, както се вижда, нещата за Зеленски и западно- европейските му партньори стават от сложни по- сложни. Това се индикира дори от такива случки като например неочакваното посещение на Зеленски в Испания, където управляващите многократно и категорично подчертават несъгласието си да продължат да дават помощи на Украйна. Може да си представим, докъде са стигнали нещата. После вероятно Зеленски като нищо ще отиде до Италия, а пътем може да мине и през Словакия, след като общо взето е решил сам да си оправя нещата. Не се знае само, дали ще посмее да се срещне и с Орбан, но и това би могло да стане. Още повече, че и двамата са заинтересовани през април да постигнат добри резултати за себе си. А това звучи почти като прогноза, до каква степен вече никой не се надява на брюкселската камбанария да решава проблемите на Европа като цяло и конкретно на украинския конфликт.
Решението на Русия да прекрати окончателно доставките на енергоизточници, изпреварвайки последващото изпълнение на решението на Брюксел за това през 27-а година, плановете на Тръмп да закупи Северен поток и да направи алтернативна магистрала за внос на газ през тръбата ясно от къде, ще създаде заедно с останалите проблеми по снабдяване с петролни и други енергийни продукти политическа ситуация в Европа, която няма как да не окаже въздействие във всяка една от страните и като цяло в Европейския съюз. Заплахите на Орбан, че всеки момент ще излезе от Европейския съюз, може и да са политически ход, но те са с предсказваща визия за онова, което би могло да се случи на Европейския съюз, не само поради неговата твърдоглава позиция, а и поради отношението на водещите страни към съдбата на Съюза като цяло. Защо да не предположим, че и това би могло да е част от сделката.
В следващите седмици ще проличи, дали наистина се отива на сделка и кой ще е против. Едно е да не желаеш да пращаш военни кораби в зоната на провлака, друго е да откажеш да подкрепиш и участваш в общите усилия за постигане на мир както в Иран, така и в Украйна. Може би това ще е преломният за Европейския съюз въпрос, имащ отношение въобще към съществуването му в сегашния вид.