The National Interest: Съдбата на отношенията между Москва и Вашингтон зависи от САЩ - и от стремежа им за „безусловна хегемония“

/Поглед.инфо/ Развитието на американо-руските отношения до голяма степен зависи от САЩ, както и от това дали ще се стреми към „безусловна хегемония" или ще се придържа към стратегия за „напориста предпазливост", като не противоречи на Москва, когато няма нужда от това, пише The National Interest. Според списанието е възможно да се постигнат продуктивни отношения между двете страни, но само чрез комбиниране на силовите подходи с поощрения.

Русия е противник на САЩ, който е решен да се изправи. Правителството на Владимир Путин вярва, че Вашингтон води враждебна политика спрямо Москва, чиято цел е да подкопае позициите й в света и да подкопае ситуацията вътре в страната, пише The National Interest.

Подобна решителност да се изправи срещу Америка обаче се уравновесява от желанието на Москва за по-конструктивни отношения или дори партньорство със САЩ - ако Русия може да води такъв диалог при свои условия. Икономическите ограничения на Русия, липсата на надеждни съюзници и демографските проблеми водят до това, че Владимир Путин и неговите съветници са наясно с цената на съперничеството с Америка - и тя е много висока. За разлика от Съветския съюз, Русия не се придържа към някаква конкретна идеология и не е склонна към „месиански плам“, който изисква присъствието както на заклети врагове, така и на съмишленици сред автократичните режими.

Просто казано, подчертава списанието, перспективите за развитие на американско-руските отношения до голяма степен зависят от това как администрацията на Байдън ще определи своите фундаментални интереси: Вашингтон ще се придвижи или към статута на "демократична хегемонична империя", или към ролята на водеща, но модерираща сила, готова да дефинира своите интереси в по-тесен смисъл.

В последния сценарий, докато другите страни не предизвикват пряко Съединените щати, те ще могат да живеят според собствените си правила. „Но ако Съединените щати не се съгласят на нищо различно от безусловната хегемония, Русия несъмнено ще бъде сериозно препятствие по тяхния път, както и държава, готова да я оспори“, предупреждава изданието.

Както и да е, Русия остава важна държава за Америка. Освен това, според един основен критерий, Русия за Съединените щати е най-важната държава, тъй като тя е единствената държава в целия свят, способна физически да унищожи Америка. Разбира се, опитът за успех в това начинание би завършил с унищожаването на Русия, но в историята има много примери, когато националните лидери неволно стават архитекти на катастрофи като Първата световна война.

По отношение на икономиката Русия очевидно отстъпва на САЩ и Китай, но потенциалът й в тази област така или иначе не бива да се отхвърля. По отношение на номиналния БВП руската икономика се нарежда на 11-то място в света. В същото време по отношение на паритета на покупателната способност - показател, който много икономисти смятат за по-надежден - той заема 6-то място.

Докато Русия прекалено разчита на износа на енергийните носители, многостранният й напредък във военните технологии, космоса, кибер способностите и фактът, че е създала ваксина срещу COVID-19, показват, че тя е очевидно сред напредналите страни.

Междувременно ролята на Кремъл изглежда става още по-важна, когато си спомним, че той е способен да действа като „геополитически изравнител“ в конфронтацията между Китай и Запада. Изборът на Москва най-вероятно ще окаже значително влияние върху резултата от тази борба. В същото време, ако Пекин почувства подкрепата на Москва, е напълно възможно той да действа по-напористо срещу САЩ и техните съюзници.

Независимо от това разположение на силите, след края на Студената война, САЩ твърде често тласкаха своя аналитичен потенциал в „геополитическия еквивалент на килера“. В резултат подходът й към Русия беше подобен на подхода на прокурора в съда – при това такъв, който освен това е в плен на илюзията за нова еднополюсна ера в геополитиката.

Цял куп различни политици и лидери на общественото мнение транслират своята версия на събитията - версията за „безпричинната руска агресия“. В рамките на тази парадигма основната теза е също така, че Москва се стреми да подкопае демокрацията по света. В същата парадигма обаче не се обръща внимание на отношенията на Москва с редица приятелски демокрации като Израел, Индия и Сърбия.

След като опитите на Москва да стане младши партньор на САЩ през 90-те се провалиха, при Владимир Путин Русия стана много по-решителна. Независимо от това, където и Русия да изпраща войски, обикновено става дума за местни граждански войни (Сирия) или постсъветски републики близо до руските граници.

През 2008 г. нападението на Грузия срещу руските миротворци в Южна Осетия предизвика военен отговор срещу Тбилиси. В Украйна Путин започна „хибридна война“, но това се случи едва след „цветната революция“ от 2014 г. и едва когато Москва се убеди, че Западът се опитва да откъсне от Русия Киев и да го включат в своята сфера на влияние.

И така, към какво трябва да се стремят САЩ в отношенията си с Русия? Ако Америка се опита за пореден път да установи безусловна глобална хегемония, тогава Русия непременно ще застане на пътя й и никога няма да се откаже, освен ако, разбира се, не претърпи военно поражение или не претърпи тотален колапс.

Както доказа крахът на СССР, въпреки че подобен сценарий не може да бъде изключен, за САЩ би било лудост да се опита да постигне тази цел на практика. Не само защото подобна задача за Съединените щати вероятно ще бъде непосилна; подобна политика предполага гражданска война в държава, която има хиляди ядрени бойни глави. Нещо повече, такъв натиск върху Москва ще предизвика яростна реакция от нейна страна.

В същото време руската военна доктрина гласи, че Москва си запазва правото да използва ядрено оръжие, ако на карта е заложено оцеляването на държавата. Ако избухне конфликт в Балтика или Източна Украйна, всяка мащабна намеса на силите на НАТО вероятно ще трябва да потисне командните системи и противовъздушната отбрана около Москва и Санкт Петербург. „Последиците от такова решение не е трудно да се предскажат“, прогнозира списанието.

Широко разпространено е мнението, че натрупването на сили на НАТО в Прибалтика може да доведе до създаването на група за прикритие в стила на Студената война, но такава политика е неубедителна и рискована. По време на Студената война групата за прикритие бе предназначена да сдържа съветската инвазия в Западен Берлин, ала в нейните цели никога не е влизало провеждането на глобална кампания за изолиране и отслабване на СССР.

Ако Съединените щати, в преследване на своите фундаментални интереси, решат да действат напористо, но разумно в случаите, когато тези интереси не са засегнати, те ще могат да възпират всяка потенциална руска агресия. Вашингтон е способен да култивира климат, благоприятстващ ограничените партньорства. За това, първо, е необходимо да се избягва военен конфликт, и второ, да не се тласка Русия в обятията на Китай.

Тази стратегия за „напориста предпазливост“ включва укрепване на военните способности на САЩ и опит за убеждаване на съюзниците да допринесат повече за собствената си защита. В допълнение, Съединените щати също трябва да дадат ясно на Кремъл, че член 5 от Хартата на НАТО за колективна отбрана е, по думите на Байдън, „свещен“, но с едно важно предупреждение. Този член е необходима за предотвратяване на провокирана агресия, а не е създаден за малките държави на границата с Русия, които отдавна си точат зъбите, в опити да използват член 5, за да окажат натиск върху Москва, за сметка, респективно на увеличението на рисковете за Съединени щати.

Що се отнася до санкциите, при определени обстоятелства те могат да се окажат полезен инструмент, ако се използват не за изолиране и отслабване на Русия, а за убеждаването й към по-гъвкава политика. Очевидно е, че Русия иска да отмени или поне да отслаби санкционния режим. Тя обаче не трябва да се надява, че това е възможно без взаимни стъпки от Москва.

„Въпреки това, за да работи този подход, не трябва да се очаква Москва да направи сериозни отстъпки в напразната надежда, че Западът ще й върне жеста, но по-късно. Този сценарий е подобен на събитията от епохата на Горбачов. Да се настоява Москва да поеме по същия курс, курсът, който много руснаци смятат за неуспешен и унизителен, - означава да се представя желаното за възможно “, счита The National Interest.

Ако обаче добавите зрънце суровост и прагматизъм към политиката, тогава в крайна сметка е напълно възможно да получите формула, в рамките на която Донбас ще се върне в състава на Украйна в замяна на облекчаване на санкциите, предоставяне на този регион на статут на автономия и отлагане на присъединяването на Киев към НАТО (което в близко бъдеще все още не се очаква). Алтернативата на този сценарий е консолидирането на сегашното нестабилно статукво или, което е още по-лошо, неговият крах, предполагащ включването на Донбас в Русия и изострянето на конфликта.

САЩ и техните съюзници трябва да осъзнаят, че най-важният въпрос за руските елити е дали те ще могат да останат на власт и дали ще им пречат чуждестранни държави. Случаят с Навални принуди руското ръководство да обърне внимание на перспективата за нова цветна революция с подкрепата на Запада. Ако обаче Москва повярва, че е атакувана от Запада, за никакво сериозно сътрудничество не може да става и дума.

Междувременно Москва от своя страна трябва да разбере, че ако не преминава границите на допустимото в отношенията с Вашингтон, тя е напълно способна да намери общ език с Америка.

В крайна сметка основният проблем на автократичните елити е, че те не отделят личната си съдба от съдбата и благосъстоянието на своя народ. Когато са натикани в ъгъла, те често преминават в безразсъдна атака. Изобщо не е изключено, че искайки от Русия да освободи Алексей Навални, както и да направи редица други отстъпки, Байдън неволно прави услуга на Путин, тъй като подобна риторика позволява на руския лидер да се облече в мантията на патриот и защитник на страната си, защитавайки свободата на отечеството пред лицето на чуждия диктат ...

Освен това западният натиск върху руското правителство в светлината на аферата Навални изглежда е накарал Путин да реагира още по-остро. По-специално външният министър Сергей Лавров заплаши, че Русия е готова да прекрати отношенията с Европейския съюз, докато заместникът му Сергей Рябков заяви, че Москва трябва да ограничи САЩ, включително с военни средства. „Това е най-твърдото изявление на Кремъл след разпадането на Съветския съюз“, отбелязва вестникът.

Според широко разпространеното мнение на Запад, основната причина за руската агресия е самата същност на репресивния режим на Путин, който се нуждае от външен враг, за да съществува. Въпреки това, в рамките на потребителското руско общество, доминирано от средната класа, правителството на страната ще спечели много повече, ако се стреми към вътрешен просперитет и партньорство със Запада.

Ето защо, въпреки лошите отношения, Путин и неговите съветници публично наричат Америка и нейните съюзници партньори и посочват своя интерес към сътрудничество. От друга страна, руският елит се упреква за миналата си наивност в диалога със Запада и поради тази причина е решен да защитава своите интереси както в страната, така и в чужбина, независимо от всякаква критика.

„Въпреки това предизвикателствата от страна на възродена Русия не трябва да бъдат прекалено драматизирани или опростявани. Както при повечето проблеми в историята, те могат да бъдат неутрализирани чрез използване на комбинация от сила и поощрение. Само насърчението няма да е достатъчно, но силата с принуждение без насърчение и диалог също е малко вероятно да работи - въпреки факта, че такава политика може потенциално да доведе до края на историята, но не в триумфален смисъл, а по-скоро в смисъла на края на човешката цивилизация “, обобщава The National Interest.

Превод: ЕС