/Поглед.инфо/ Родители се съдят с порасналия си син, за да го накарат да живее отделно. Това, според водещия на Fox News Тъкър Карлсън са първите признаци на деградацията на Америка. Както отбелязват гостите в програмата – журналистът Майк Роу откриването на честен работник в страната става все по сложно, затова пък самодоволството на нацията набира обороти.
Ако се вгледаме, може да забележим, че има едва уловими признаци за разложение на нашето общество. Например компанията „Старбъкс“ неотдавна обяви, че открива места за посетители, които не плащат нищо. Това е лоша новина, ако искате да отидете там със своите деца и добра, ако сте бродяга. Междувременно в Ню Йорк една двойка трябва да гони от мазето си своя 30-годишен син, защото отказва да напусне. Мнозина защитиха решението му да живее вечно там.
Майк Роу е водещ на програмата „Някой трябва да го направи“ на канал TBN. Той ще коментира за нас тези истории и възможната им връзка. Чуйте го. Днес с нас е Майк Роу. Радвам се да ви видя, Майк!
Майкъл Роу. Телевизионен водещ: Как си Тъкър?
Няма как да стане по-добре. Но съм объркан и може би ще ми помогнете да разбера защо. „Старбъкс“ обявяват, че повече не е нужно да се купува нищо, за да се влиза в кафенетата им и да се използва тоалетната. Междувременно 30-годишни се съдят с родителите за правото да останат да живеят в мазетата им. Има ли връзка между тези истории? Може ли да се направят някакви по-широки изводи за това накъде се движи тази наша страна?
Майкъл Роу: Знаете ли, лично сега съм зает с това, с което съм зает всяка година: опитвам се да присъдя стипендии за трудова етика. Всяка следваща година това става все по-сложно…
Изчакайте, изчакайте! Става все по трудно… да се раздават пари.
Майкъл Роу: За последните пет години сме раздали пет милиона долара. И да всяка следваща година става все по-трудно с пълно основание да наградим някого за трудова етика. За да се получи моята стипендия, трябва да се правят неща, които не се искат за другите:: трябва да се пишат съчинения, да се снимат клипове и да се подписва така наречената клетва S.W.E.A.T. (Пот – бел. прев. ). Често, сблъсквайки се с моите искания, хората се обиждат. И намирам това за много интересно. Не се притеснявам особено по този повод, разбирам, че ценното винаги е търсено и трудовата етика е много търсена.
Но да се върна към вашия въпрос защо е все по-трудно откриването на стипендианти. Мисля, че това може да се свърже с очакванията, породени от движението за „безопасно пространство“. Вие в своята програма говорите много по тази тема и започвам да мисля, че може би има връзка между очакванията на посетителите на „Старбъкс“ и очакванията на квартиранта, който случайно е нечий роднина по отношение на мазето, в който той живее. И така нататък.
Искам да кажа, че при всичките тези разделения в тази страна… Мисля, че може да се направи доста интересно наблюдение: има разделения между нашите очаквания по повод това, какво става, ако основни стават сигурността и чувствата. Мисля, че това създава истинска липса на единство, която хората осмислят трудно.
Секунда! Вие казвате, че сигурността не е най-важното нещо на света?
Майкъл Роу: Говоря, че в крайна сметка всички искат да се върнат невредими у дома. Сигурността винаги ще бъде приятна тривиалност, мъдра баналност. „Безопасността на първо място“ обаче е път към идиотизма. Той ни позволява да вярваме, че нечие друго благополучие може да бъде по-важно от нашето собствено. Когато започнем да вярваме в тази глупост ние ще попаднем в топлите и здрави обятия на самодоволството. Няма, безопасността не е враг, но ако се направи приоритет, то нека се облечем в опаковъчно фолио с балончета и да караме със скорост от осем километра в час. Никога няма да се борим за нищо, ако борбата за него представлява риск.
Наистина дълбока мисъл!
Превод: Поглед.инфо