/Поглед.инфо/ Песента Wind of Change, която стана „символ на революцията“ през 1990 г., вероятно не е била творение на немската група Scorpions, а на ЦРУ, пише Slate. Според изданието американските разузнавателни агенции са известни със способността си да използват популярната музика за пропагандни цели. Навремето и джазът, и хип-хопът се превърнаха в инструмент на американската дипломация, подчертава изданието.

Песента Wind of Change, която през 1990 г. се превърна в „символ на революцията“ в посткомунистическото пространство, вероятно не е творение на немската група Scorpions, а на ЦРУ, пише Slate. Според изданието този невероятен слух, чут от американския журналист Патрик Раддън Кийф от източник в управлнието, послужи като начало на дълго разследване, обхващащо много страни и времеви периоди, чиято цел е да се установи дали най-популярните песни на всички времена са създадени от американските специални служби.

Резултатът от работата на журналиста беше документална поредица и подкаст, състоящ се от петчасово интервю с служители на ЦРУ, журналисти, както и с мениджъра и водещия певец на групата Scorpions, разкривайки методите, използвани от агенцията за разпространение на нейното влияние. Всички елементи на шпионажния филм бяха събрани: Студената война, ЦРУ, КГБ, немската група, пееща на английски, чиито песни са забранени, но известни на изток, а в центъра - произведение, различаващо се от обичайния стил на групата, което имаше огромен успех в навечерието на разпадането на съветския блок. Както отбелязва изданието, авторът не прави еднозначни заключения, оставяйки съмнение, че всички събития са свързани.

Както припомня авторът на статията, пропагандните песни се използват повсеместно от държавата, за да убедят обществото в добронамереността на тяхната доктрина, но този метод работи най-добре в диктаторските режими - държавите, които се наричат демократични, не могат открито да манипулират културата, без да рискуват да загубят доверието на гражданите. За да бъде ефективна пропагандата на такива държави, тя не трябва да прилича на пропаганда и трябва да убеждава не собствените си граждани, а външния свят, обяснява Slate. В този случай е по-лесно тихо да се възползвате от успеха на артистите за политически цели.

Може да се предположи, че американското разузнаване е могло да подтикне Scorpions да създадат хит, тъй като в миналото ръководството вече е използвало подобни методи, припомня изданието. Още преди създаването на ЦРУ, по време на Втората световна война, администрацията на стратегическите служби на САЩ стартира поредица от радиопредавания с европейски излъчвания с надеждата да разцепят и нарушат морала на нацистките войници. Козът беше на известната немска актриса и противник на нацисткия режим Марлене Дитрих, която изпълняваше песни на немски по указание на УСС, включително известната „Лили Марлен“, която беше забранена за излъчване в Германия с личен указ на Гьобелс - без особен успех. През 1945 г. Дитрих получава Медала на Свободата от ръцете на американския президент Труман.

В годините на Студената война джазът, използван преди това в борбата срещу нацистите, служи като „знаменосец“ на американското надмощие. Водещи американски джаз изпълнители, включително Дюк Елингтън и Луис Армстронг, популяризираха американската култура по целия свят в услуга на Държавния департамент, особено в Европа и Африка.

Американската певица Нина Симон през 1961 г. участва в исторически концерт в нигерийския Лагос от Американското дружество за африканска култура. През 1967 г. обаче стана известно, че обществото е финансирано и частично контролирано от ЦРУ. Няма обаче доказателства, че Симон е знаела за тази операция.

По време на конфликта със Съветите САЩ са използвали методи за косвено влияние върху останалия свят, казва Slate. В „Историческия речник на американската пропаганда“ Мартин Манинг припомня съществуването на тайни радиостанции в Иран срещу Аятолах Хомейни или в Тайван, за дискредитиране на китайските власти, както се оказа по-късно, контролирани от ЦРУ. Както подчертава авторът на статията, това не означава, че Вашингтон е имал монопол върху културната пропаганда - просто е имал повече средства и амбиции.

Може би смятате, че методите на културната дипломация са остарели, но дори и до днес използването на популярната музика като политическо оръжие остава ефективно, пише Slate, позовавайки се на примера с южнокорейската музикална посока K-Pop, която до 2018 г. се използваше за дестабилизиране на северната съседка. Няколко севернокорейски бегълци дори признаха, че музиката е изииграла основна роля за тяхното разочарование и решението да избягат от страната.

Днес корейският поп официално се използва като дипломатически инструмент. Според експерти той е „умишлено създаден, за да угоди на глобалната публика“, а южнокорейските политици и бюрократи я използват за насърчаване на „меката сила“, демонстрирайки колко модерна, сложна и прогресивна е страната.

Не си струва да се подценява пропагандната роля на Евровизия, се казва в изданието. Въпреки че този конкурс трябва да символизира европейското единство и да не носи политическо послание, той е отлична витрина за популяризиране на европейските ценности и мнения на континента. Като пример авторът посочва победата на украинската певица Джамала през 2016 г. с песента „1944“, която разказва за преселването на кримските татари от съветските власти през 1944 година. В разгара на конфликта между Украйна и Русия победата на песента „1944 г.“ предизвика недоумение сред руснаците, тъй като творби с политически текст не се приемат за участие в конкурса. Изследователи на изданието отбелязват, че слуховете, че Украйна е спечелила благодарение на ситуацията с Крим и Русия, все още се разпространяват. Освен това, като организатор на Евровизия през 2017 г., Украйна забрани на представителя на Русия да влиза в страната поради „незаконно“ посещение на Крим. Москва реши да не участва в събитието и да не го излъчи.

През 2000-те години Държавният департамент на САЩ прилага тактиката, използвана във връзка с джаза през 50-те и 60-те години на миналия век, към хип-хопа - но в по-малък мащаб. През 2011 г. журналист от „Ал Джазира“ описа как Вашингтон изпраща рапъри, танцьори и мюсюлмански диджеи в Близкия изток и Африка, за да изнасят концерти и да подчертават в интервютата си пред местната преса, че са мюсюлмани, които живеят в САЩ. „Целта на тези обиколки беше не само да говорят за тяхната интеграция, но според организаторите в насърчаването на демокрацията и насърчаването на несъгласието“, пише репортерът.

В отговор на въпрос относно политиките, провеждани в Сирия, държавният секретар Хилари Клинтън веднъж каза: „Трябва да се обзаложим, че ако на хората бъде даден избор, в крайна сметка те ще предпочетат тиранията пред свободата“, обяснявайки, че културната дипломация е „шахматна игра в няколко измерения” и потвърждава, че хип-хопът може да играе своята роля в нея.

Превод: М.Желязкова