/Поглед.инфо/ Преди Доналд Тръмп поиска съюзниците от НАТО да доведат нивото на разходите си за отбрана до 2% от БВП, но сега в условията на криза и нарастващи вътрешни разходи, тази цел стана още по-малко реалистична, пише Washington Times. Затова на последните преговори във видео формат външните министри на алианса се опитаха дори да не говорят за бюджета, а обсъдиха взаимопомощта и обмяната на опит.

Поради избухването на коронавируса и съпътстващата го икономическа криза, Доналд Тръмп едва ли ще постигне своята ключова външнополитическа цел: да принуди съюзниците на САЩ да инвестират повече в собствената си отбрана, пише Washington Times. Така проблемите, свързани с бюджета, изчезнаха на заден план по време на телеконференцията, проведена в четвъртък от външните министри на НАТО. Вместо това те обсъждаха как да доставят медицински консумативи на страни, които се нуждаят от тях.

А американските служители признават, че администрацията на Тръмп е оставила на заден план задачата да осигури отбранителни вноски в размер на 2% от БВП от членовете на НАТО до 2024 г. Това решение е повлияно от спада на икономическите показатели и нарастването на разходите за вътрешни нужди, отбелязва авторът на статията.

„Кризата, свързана с коронавируса засили решимостта ни да работим заедно като близки съюзници“, заяви говорителката на ВВС на САЩ в интервю пред журналисти. Според нея в същото време съвместният отговор на страните от НАТО на коронавируса няма да бъде осъществен за сметка на готовността на тези страни за сдържане и самозащита.

Експертите обаче се съмняват в това. „Една от първите жертви на вируса може да бъде европейската отбрана и разходите за нея. Тя отдавна е на втори план при вътрешнополитическите разходи в повечето европейски страни, които също са членки на НАТО. Това е особено вярно за Западна Европа.“, цитира изданието думите на един от бившите служители на НАТО Дов Закхайм. Той е уверен, че в настоящата ситуация ще бъде още по-трудно да се постигнат 2% от разходите за отбрана за европейските страни.

Така според последните данни само девет държави от НАТО спазиха прага от 2% през 2019 г. В някои страни, обаче, поради рецесията и спада на БВП, процентът, отпуснат за отбрана, може, напротив, да нарасне: например в Германия - от 1,35% на 1,7%.

Обаче, по време на последните преговори по видеовръзката, съюзниците се опитаха да не повдигнат темата за бюджета, а вместо това говориха за взаимна подкрепа: за медицински работници, болнични легла, жизненоважно медицинско оборудване, както и обмен на идеи и опит в борбата с коронавируса.

Междувременно авторът на статията отбелязва, че дори Турция, която по-рано усложняваше живота на съюза с отношенията си с Русия, сега помага на съюзниците от НАТО, като предоставя хуманитарна помощ на Италия и Испания.

Още преди епидемията САЩ призоваха другите съюзници, включително Южна Корея и Япония, да поемат повече отговорности за съвместна отбрана. И сега САЩ изпратиха в неплатен отпуск около 4500 южнокорейски граждани, които работят за американската армия, защото страните не успяха да се споразумеят за споделяне на финансовата тежест. И така, миналата година за американската защита Южна Корея плати $800 милиона, а Тръмп каза, че сега иска $5 милиарда долара.

Сеул отговори, че тази сума е невъзможна и че Вашингтон не оценява факта, че Южна Корея помага на съюза по други начини. Съединените щати обаче не искат да отстъпват. Експертите се опасяват, че макар Сеул в крайна сметка да намери пари, това ще бъде пирова победа за Вашингтон, защото върху имиджа му ще бъде нанесен ущърб, пише Washington Times.

Превод: М.Желязкова