Това не е първия път, в който американските военни се изправят пред болезнен избор. Дори при Тръмп създаването на нови оръжия се финансира от съкращения в програми с по-нисък приоритет. През 2021 г. ситуацията за въоръжените сили ще бъде усложнена от това, че демократите ще получат контрол над Белия дом, Камарата на представителите и - потенциално - Сената на фона на националния "финансов махмурлук" след трилиони долари стимулиращи разходи. Бившият началник на генералния щаб на армията и председател на обединения началник-щаб генерал Марк Мили прогнозира, че на армейските програми ще бъде „пусната кръв“ за финансиране на проекти във военноморската, въздушната и космическата техника, необходими за противопоставяне на Китай.
Преди това се е случвало дългосрочните програми за модернизация да плащат разходите за краткосрочна готовност и увеличаване на броя на войските. Ръководителят на американското “Командване на бъдещето (Army Futures Command - AFC) генерал Майк Мъри многократно и публично казва, че дава приоритет на създаването на нови оръжия. Но армията, въоръжена със застаряващо оборудване от ерата на Рейгън, не е адекватна нито срещу руската заплаха, нито срещу Китай, командването обещава този път да защити модернизацията ... добре, ако е възможно.
Но как? През 2020-те приоритетите за модернизация на армията трябва да преминат от презентации на екран към масово производство, със съответно увеличение на разходите. Междувременно, след години на борба, не са останали много програми с оръжия с нисък приоритет, които още да бъдат съкратени. Останалите проекти имат силни поддръжници в Конгреса. Например, те гарантираха допълнителното финансиране за същия хеликоптер CH-47 “Чинук”, от който армията се опитва да се отърве.
Ако не се разглежда за отказ от подобни програми, тогава единственият начин за финансиране на модернизацията може да бъде намаляването на нивото на готовност или намаляването на персонала. Но спестяването от обучение и съкращаване на персонал е политически опасно - далеч по-опасно от съкращаването на програмите за научноизследователска и развойна дейност, които все още не са влезли в производството и не са създали работни места.
Кандидатите за президент рядко дават подробности за приоритетите в отбраната. Но може да се направят определени изводи от факта, че Байдън е отказал кандидатурата на реформатора Мишел Флурной за поста министър на отбраната, а фаворитът му на тази позиция - пенсионираният армейски четиризвезден генерал Лойд Остин - е скромен кариерист, едва ли е способен на нещо радикално.
Но някои съкращения вероятно ще бъда представени, като се вземат предвид разходите за коронавируса. Умерените членове на Демократическата партия лесно отблъснаха опита на Бърни Сандърс да намали разходите за отбрана с 10%, но това не означава, че бюджетът на Пентагона ще бъде увеличен. Демократите обвиниха Тръмп, че пренебрегва руската заплаха и не искат да изглеждат „меки“ спрямо Китай, но това не означава, че ще подкрепят армията, което е свързано с безкрайни непопулярни войни в Афганистан и Ирак, както и с десетилетия неуспешни опити за модернизация.
Тъй като Байдън е обсебен от вътрешните проблеми, а в Министерството на отбраната има политически новак, Конгресът вероятно ще бъде решаващото бойно поле. Това ще бъде трудна битка за армията, която не успя да предотврати съкращенията в иновативните програми (като насочващите очила “Ивас”) или отказ на старомодната технология (като “Чинук”).
Ударът ще бъде нанесен не само върху модернизацията на сухопътните войски, но и върху дългосрочните изследвания, разработка, изпитване и оценка на всички клонове на въоръжените сили, където политически е по-лесно да се съкратят програмите, които вече са в производство.
В същото време, само намаляването на броя на персонала няма да е достатъчно, за да се запазят тихоокеанските приоритети на Пентагона „на повърхността“. Може да се наложи армията да жертва някои от приоритетните си оръжейни програми. Кои точно? Най-вероятно е един от двата перспективни самолета за вертикално излитане да изпаднат в забвение: транспортният FLRAA или разузнавателният самолет FARA.
„Възможно е безпилотната“ бойна машина на пехотата - заместител на М2 “Брадли” от ерата на Рейгън - вече е замразена. Освен това, предвид отпадането на ДРСМО без никаква надежда за възкресение, привържениците на контрола на оръжията в администрацията на Байдън ще бъдат подозрителни към предложения армейски арсенал от нови ракети с голям обсег, а бюджетните ястреби ще ги възприемат като „дублиращи“ ударните способности на ВВС и на флота.
„За да спасят тези програми, генералите не могат просто да кажат, че това е важно за армията“, казва Том Манкен, който оглавява Центъра за стратегически и бюджетни оценки. „Те трябва да убедят Белия дом и Капитолия, че тези наземни технологии могат да бъдат от полза за съвместните усилия на всички видове самолети на сушата, в морето, във въздуха, в космоса и киберпространството - и особено в Тихия океан, където ВМС традиционно управлява. В противен случай сухопътните войски наистина могат да се изправят пред бюджетното „кръвопускане“, предсказано от генерал Мили.
„Размерът на„ кръвопускането “на армейските програми ще зависи в най-голяма степен от способността на армията да обвърже бюджета си с приоритетите на модернизацията, с новите концепции като „операции в няколко домейни“ и „съвместни военни действия“, казва Манкен.
Превод: В. Сергеев
